3
Гр. д. № 4584/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 660
София, 05.12.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. дело N 4584 /2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена, от Е. Т. срещу решение от 27.05.2014 г. по гр. д. № 161/2014 г. на Сливенски окръжен съд, в частта с която е потвърдено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 326/2013 г. на Новозагорски районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторката срещу А. Т. искове за делба на движими вещи.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационна проверка по нея. Не е направил искане за присъждане на разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
За да отхвърли исковете за делба на движими вещи: телевизор марка „С.”, автоматична пералня – немска, готварска печка марка „Дипломат, микровълнова печка, ел. бойлер марка „Дипломат”, хладилник марка „С.”, фризер марка „С.”, гарнитура за хол и холна маса, българско производство, секция – бълг. производство, ъглов диван тръбен, кухненска маса с три стола и СКШ-комплект от огледало, закачалка и шкаф за обувки, съдът е приел, че ищцата не е установила вещите да са закупени по време на брака, не ги е индивидуализирала с достатъчно белези, както и не е установила, че те съществуват и към момента на предявяване на иска и къде се намират.
За да установи обстоятелството, че те са придобити по време на брака между страните, сключен на 26.05.1990 г. и прекратен с решение от 08.04.2012 г. по гр. д. № 1188/2012 г. на Новозагорски районен съд, влязло в сила на 27.04.2013 г., ищцата е ангажирала гласни доказателства. Съдът е игнорирал показанията на свидетеля Т., по съображения, че той е брат на ищцата и е заинтересован от изхода на спора. Приел е, че от показанията на другия свидетел не се установява по категоричен начин придобиването на вещите по време на брака на страните, както и че той не ги индивидуализирани с достатъчно белези, като марка, технически параметри, цвят или материал, от който са направени. Свидетелят Г. изброява вещите само по вид. Не се установява и местонахождението им.
Въз основа на тези гласни доказателства съдът е приел, че исковете са недоказани и ги е отхвърлил. Въззивният съд е възприел изцяло съображенията на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска. Не е уважил доказателствените искания на ищцата направени пред него, по съображения , че същите е следвало да се направят пред първоинстанционния съд. Въззивният съд е допуснал изслушването на ответника на основание чл. 176 ГПК, от обясненията на същия съдът е направил извод, че две от вещите – секция и хладилник са погинали, първата поради наводнение, а втората не работи, поради повреда в двигателя и се използва от ответника като шкаф, а не по предназначение – хладилник. От установените пред него факти и събраните от първостепенния съд е мотивирал становище, че изводите му съвпадат с направените от първоинстанционния съд.
Допускането до касационна проверка на решението в тази част е поискано по въпросите: 1. може ли семейство, чиито съвместен живот е продължил 20 години, да не е придобило движими вещи за задоволяване на обичайните потребности на домакинството; 2. следва ли да се допусне делба на движими вещи, придобити по време на брака, ако придобиването им не е установено с писмени доказателства.
Поставените въпроси не са решавани от съда. Първият въпрос няма правен характер, а представлява позоваване на житейска и социална презумпция. Вторият въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда за недоказаност на факта на придобиване на движимите вещи по време на брака.
Исковете за движимите вещи са намерени за недоказани, поради това, че ищцата не е установила придобиването на им и индивидуализирането им в достатъчна степен, което е могла да направи с всички допустими доказателствени средства – писмени и гласни доказателства. Твърдението, че фактурите за закупуването им се съхраняват от ответника и искането той да ги представи, са заявени едва във втората инстанция, поради което законосъобразно е намерено, че това процесуално искане е преклудирано – чл. 266, ал. 1 ГПК.
Поставеният втори въпрос съобразно изложеното не съставляват общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.05.2014 г. по гр. д. № 161/2014 г. на Сливенски окръжен съд, в частта с която е потвърдено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 326/2013 г. на Новозагорски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу А. Т. искове за делба на движими вещи.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: