4
гр. д. № 874/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 950
София, 19.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 17 декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N 874/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Р. М. К. и С. М. К. касационна жалба срещу решение от 20.07.2012 г. по гр. д. № 887/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 06.01.2012 по гр. д. № 922/2011 г. на Варненски РС, с което е допуснато да се извърши делба на недвижим имот, представляващ жилище с идентиф. № 10135.5505.396.2 по КК на [населено място], кв. А. между съделителите и при права както следва: Б. К. С. ? и. ч. и за касаторите по ? ид. ч. Касационният довод е за необоснованост на изводите, че ищцата е съсобственик на имота и че нейната квота в съсобствеността не е придобита от касаторите на основание владение, осъществявано от родителите им за тях от 2000 г.
Относно основанията за допускане касационна проверка на решението е направено позоваване на всички предпоставки установени в нормата на чл. 280, ал.1, т. т. 1-3 ГПК. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по процесуални въпроси и материалноправен от значение за изхода на спора които е са :1. дали допустимостта на делбеното производство се определя от участието на всички лица в делбеното производство, с предполагаеми права в съсобствеността; 2. дали ако е отхвърлено искането на трети лица да встъпят главно в процеса, това е било основание въз основа на искането им да се образува гр. дело за установяване на претендираните от тях права , като се спре делбеното производство и 3. дали намира приложение нормата на чл. 69 ЗС в разглеждания случай.
Ответницата по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното, постановено по предявен от Б. С. срещу касаторите иск за делба на съсобствен недвижим имот. За да уважи иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че имотът е принадлежал на С. К. К. , дядо на страните по делото, придобит на основание съдебна делба, сключена със синовете му през 1982 г. по гр. д. № 799/1982 г. С. К. е починал на 15.03.2000 г. и оставил за наследници синовете си К. К. и М. К.. С влязло в сила на 29.07.2000 г. решение по гр. д. № 1925/1999 г. на Варненски РС е развален сключения от К. алеаторен договор, в резултат на което имотът е част от откритото наследство след смъртта му. През 2010 г. наследникът му К. К. дарява на дъщеря си – ищцата своята ? ид. ч. от имота. През 2001 г. другият наследник М. К. дарява своята ? ид. ч. на синовете си, ответници по иска и касатори. П. от тях възражение, че родителите им са полагали грижи за С. К. и след неговата смърт са продължили да владеят имота му, като са владяли частта на другия наследник К. за себе си, както и че владението е продължило в предвидения от закона срок, поради което при сключване на договора за дарение от бащата на ищцата К. не е бил носител на правото на собственост за ? ид. от имота, поради което договорът не е транслират този обем права в полза на ищцата, е намерен от съда за неоснователен.
Съдът е обсъдил събраните гласни доказателства и становището на ищцата по този довод, което е било в смисъл, че установеното владение е със знанието и съгласието на нейния праводател К. К., който е имал уговорка с брат си М. К., последния да ползва имота и да извършат доброволна делба за него. Събраните гласни доказателства не установяват по безспорен начин, че родителите на касаторите са променили намерението, с което владеят имота, че са противопоставили това намерение на другия съсобственик, както и че той не се е противопоставил на това.
Поставените процесуални въпроси за допустимостта на делбата в случай, че трети лица заявяват свои права върху имота, но е отказано да бъдат конституирани като главно встъпили страни в процеса, както и по това дали съдът следва служебно да образува отделно гражданско дело по подадената молба за встъпване главно в процеса, ако тя не е уважена, не са решаващи за изхода на спора. Тези доводи касаят права на трети лица, ако се докаже че такива са възникнали на оригинерно основание. Определението, с което е отказано конституирането на главно встъпили страни, е било обжалвано и потвърдено с определение от 30.08.2011 г. по ч. гр. д. № 1539/2011 г. на Варненски окръжен съд, поради което този процесуален въпрос не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд.
За съдът не е възникнало задължение да образува служебно отделно гражданско дело по подадена от трети лица молба за главно встъпване в процеса. Такава процесуална възможност не е предвидена. Обратно лицата, заявяващи свои права върху част от имота, предмет на иск за делба, разполагат с процесуалната възможност да предявят иск за установяването им, което право тези лица не са упражнили до постановяване на въззивното решение.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на възивното решение и по разрешения с него материалноправен въпрос за приложението на нормата на чл. 69 ЗС. Презумпцията се счита оборена, когато владението е установено от съсобственик върху съсобствен по наследяване имот. В тази хипотеза собственикът е владелец на своята част от имота съобразно наследствените му права и държател на частта на другия/те съсобственик/ци. Той носи доказателствената тежест за установяване, че е променил намерението, с което владее частите на другите и това е достигнало до тяхното знание. В този смисъл ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Твърдението на касаторите за това, че ищцата не е носител на вещни права върху имота на основание дарение, тъй като праводателят й не е бил собственик към момента на извършване на дарственото разпореждане, съдът е намерил за неоснователно. Изводът е формирал на установеното с гласни доказателства, че родителите на касаторите са установили фактическа власт върху притежаваната по наследяване от К. К. ? от имота след смъртта на наследодателя със съгласието на този наследник и при постигната между тях уговорката да уредят отношенията си за тази част от съсобствения имот като сключат договор за доброволна делба и заплатят обезщетение. От това е прието, че родителите на касаторите са били държатели, а не владелци, на частта на другия съсобственик, поради което той не е загубил правото на собственост върху имота, защото друг го е придобил на оригинерно основание- давностно владение.
В изложението към касационната жалба е направено формално позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, без да е обосновано наличието на някое от тях във връзка с посочените като решаващи за изхода на спора въпроси, решени от съда. За съда не съществува задължение сам да определя основанията, на които се иска допускане на касационна проверка в какъвто смисъл е и възприетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Формулираните въпроси не обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не е налице основание за допускане на касационна проверка на обжалваното решение.
Ответницата по касация претендира да й се присъдят разноските направени в първа и въззивна инстанции. В тази част отговора по касационната жалба представлява искане по чл. 248, ал. 1 ГПК и компетентен да се произнесе по него е въззивния съд. Следва да се има предвид и това, че производството е делбено и разноските, направени в този процес се изчисляват във втората фаза, като размерът им се определя съобразно на дела на всеки един от съделителите в спорната съсобственост.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.07.2012 г. по гр. д. № 887/2012 г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: