2
гр. д. № 141/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 321
София, 27.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 20 март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 141/2012. год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Т. С., К. И. С. и Д. Т. С. са подали касационна жалба срещу решение от 25.11.2011 г. по гр. д. № 1800/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено частично първоинстанционното и отхвърлен предявения от касаторите срещу К. В. П. ревандикационен иск за реална част от 3.9 кв. м. от УПИ ХХV-2 в кв. № 591 по плана на 14-ти подрайон на [населено място], целия с площ от 102 кв. м., която част е с формата на триъгълник и заключена между буквите А, Б и В на скицата, съставляваща л. 24 от делото. С решението е потвърдено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 2895/2011 г. на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлен негаторния иск предявен срещу ответника за преустановяване на неоснователните действия, с които пречи на пълноценното ползване на имота, както и да премахне извършеното от него в периода от 2002- 2007 г. незаконно строителство на две помещения и санитарен възел, разположени като първи етаж в УПИ ХХ-2, с обща застроена площ от 27 кв. м. К. довод е за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.1 ГПК се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба – имотът, ревандикация на който се иска, не е индивидуализиран с белезите по действащата кадастрална карта. Касаторите твърдят, че съдът се е произнесъл по въпроса допустима ли е защита по реда на чл. 109 ЗС, когато извършеното строителство, създаващо пречките за ползване на имота, е било узаконено, но администрацията не е могла да съобрази неудобствата, които то създава за съседния имот. Този въпрос е решен в противоречие с формирана практика – решение № 782 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 946/2009 г. на ВКС, І г. о. Третият въпрос е за това следва ли съдът да се произнесе по доводът за невалидност на узаконяването, основано на това, че в проведеното административно производство не са участвали всички съсобственици на имота, които са заинтересовани страни в него.
Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на касационната жалба и намери следното:
Решението, предмет на обжалване, е постановено по предявени при условията на субективно съединяване от касаторите ревандикационен иск за 3.9 кв. м., които определят като реална част от съсобствения на страните УПИ ХХV-2, в кв. 591 по плана на [населено място], с площ от 102 кв. м., както и по обективно съединен иск по чл. 109 ЗС за премахване на незаконното застрояване извършено от ответника в собствения му УПИ ХХ-2 на площ от 27 к в. м. като пристрояване към първи етаж, състоящо се от две помещения и санитарен възел., и на площ от 59.8 кв. м. като втори етаж, състоящо се също от две помещения и санитарен възел на площ от 36 кв. м., а върху останалото пространство до 50 кв. м. е изпълнена тераса, частично остъклена чрез метална конструкция. Искането е основано на това, че с него се препятства спокойното ползване на имота на ищеца поради овлажняване собствените на ищците сгради от течащите от покрива на сградата на ответника дъждовни води.
Върховният касационен съд, състав на І г. о., извърши проверка на обжалваното решение съобразно поддържаните основания за допускане касационна проверка по него и намери следното:
Касаторите се легитимират като съсобственици на УПИ ХХV-2 в кв. 591 по плана на 14 подрайон на [населено място]. Ответникът е собственик на УПИ ХХ-2 в кв. 591 по плана на 14 подрайон на [населено място]. Правото на собственост е придобито на основание извършване на съдебна делба чрез разпределяне на съсобствените имоти по реда на чл. 292 ГПК с влязло в сила решение от 20.11.2008 г. по гр. д. № 6219/2007 г. на Варненски районен съд.
По отношение на сградите, построени в имотите се установява следното:
Родителите на касаторите Т. и Руска К. са придобили на основание договор за покупко-продажба сключен през 1970 г. ? ид. ч. от жилищната сграда и 135 кв. от имот пл. № 2 , в кв. 594 по плана на 14 под район на [населено място]. С одобрена на 28.01.1985 г. от съда спогодба по гр. д. № 4438/1984 г. на В. в дял К. е поставен дял ІІ от сградата, състоящ се от две антрета, две стаи, два навеса и тоалетна, а в дял на К. В. П. е поставен дял І-ви – жилище, състоящо се от антре, три стаи, баня, гараж, тоалетна и склад, заедно с 100/235 ид ч. от дворното място, съставлявало имот пл. № 2, в кв. 594 по действалия тогава плана на [населено място].
През 1987 г. К. даряват на сина си, ищеца С. Т. С. ? ид. ч. от собствения си имот. Същата година описаните имоти са били отчуждени за мероприятие на държавата.
По отношение на ищеца С. по направено от него искане отчуждаването е било отменено частично през 1990 г. (зап. 1061 от 08.06.1990 г. на Председателя на ИК на подрайон [населено място]).
През 1998 г. за имот пл. № 2 са отредени два парцела, а сега УПИ ХХV-2 с площ от 135 кв. м. и УПИ ХХ-2. Съсобствеността върху имотите, възникнала в резултат на отмяната на отчуждаването им и сключен от С. договор за покупко-продажба от 19.07.2007 г. с ОНС-В. за 35 кв. м. и, договор за покупко-продажба сключен от ответника К. П. с ОНС-В. на 16.02.2007 г. за 50 кв. м. е била прекратена с постановено решение за извършване на дела от 20.11.2008 г. по гр. д. № 6219/2007 г. на Варненски РС, с която имотите са били разпределени за разпределяне на основание чл. 292 ГПК като на С. е разпределен УПИ ХХV-2, а в на П. УПИ ХХ-2.
В така придобития имот ответникът по иска К. П. е пристроил без редовни строителни книжа две помещения и санитарен възел към първи етаж на площ от 27 кв. м. и над тях същите по вид помещения на площ от 36 кв. м., а останалото пространство от покрива на първия етаж е обособено като тераса, частично остъклена. През 1990 г. ( след отмяна на отчуждаването) е съставен акт за узаконяване № 30 от 19.11.1990 г. на гл. архитект на ОНС В. на строителство извършено от К. В. П. на жилищна постройка с площ от 40.60 кв. м., състояща се от антре, кухня, трапезария, спалня, клозет и склад, съгласно одобрен от 19.11.1990 г. арх. проект.
С приета техническа експертиза изпълнена от в. л. Н. е установено, че остъкляването на терасата е извършено незаконно, около 1984 г. с поставяне на метална конструкция. Експерта е установил, че в двата имота се получават улами (терминът е използван в смисъл на място, в което се свързват, срещат, два ската в ниската им част), няма оттичане на водата, поради което и двата имота се наводняват, както и сградите в партерните етажи от оттичащите се от покрива на остъклената тераса води (обясненията на в. л. дадени в съ д. заседание от 23.06.2011 г.) Експерта е установил и това, че второстепенни сгради на ищците навлизат в имота на ответниците, като тези сгради са строени през 60-те години, констатирал е в резултат на установеното, че сградите в двата имота взаимно създават пречки за нормалното им ползване. В резултат на малкото разстояние между сградите в двата имота са създадени условия за образуване на мухъл и влага по външната стена, на сградите и в двата имота и живеенето в първите им етажи е невъзможно поради влагата.
За да отхвърли иска за ревандикация на 3.9 кв. м., съдът е приел за установено въз основа на техническа експертиза изпълнена от в. л. Н. Н., че съществува разлика между границата определена между имотите по решението за делба и съществуващата материализирана на място ограда, в резултат на което е налице навлизане на УПИ ХХV-2, собственост на ищците, в имота на ответника. Приел е, че границата между двата имота е тази, определена с регулационния план, която съвпада с границата по кадастралния план. Намерил е за недоказано ответникът да владее спорната част, от което е направен извод за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС.
По отношение на негаторния иск съдът е възприел изводите на първоинстанционния за неоснователност, които са мотивирани с това, че извършеното незаконно строителство преди делбата от 1984 г. е узаконено през 1990 г. Обсъдил е и новонастъпилия факт, че по време висящността на спора – поставянето на улуци на сградата на ответника за отвеждане на дъждовните води.
Неоснователно е доводът за недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба поради това, че имотът, защита на който се търси, не е индивидуализиран с актуалното му състояние. Задължение на ищеца е да индивидуализира имота, предмет на предявен от него вещен иск в актуалното му състояние. Имотът е индивидуализиран с белезите му, които е носил към момента на придобиването му по реда на чл. 292 ГПК. По делото липсват категорични данни за района да е изработена и влязла в сила кадастрална карта преди предявяване на иска. Съобразно това съдът не е могъл да формира извод за нередовност на исковата молба поради липсата на актуална индивидуализация на спорния имот и той не се е произнасял по този въпрос, поради което той не обуславя общата предпоставка за допускане на касационна проверка на решението.
Не е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението по разрешения с него въпрос – допустима ли е защита по реда на чл. 109 ЗС, когато извършеното строителство, създаващо пречките за ползване на имота, е било узаконено, но администрацията не е могла да съобрази неудобствата, които то създава за съседния имот, тъй като той е решен в противоречие с формирана практика – решение № 782 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 946/2009 г. на ВКС, І г.
Неудобствата, които създава извършеното незаконно строителство в имота на ответника, което е било узаконено и които не са могли да бъдат съобразени от административния орган , каквото е оттичането на дъждовните води от сградата, е обсъдено от съда въз основа на приета техническа експертиза. Поради осъществяването на нов факт – поставяне на улуци на сградата за отвеждане на дъждовните води, решаващият извод на съда за неоснователност на иска е мотивиран въз основа на него, след като е намерил че предпоставката за наводняването на терена и външните стени на сградите в съседните имоти е премахната преди постановяване на решението. Разрешеният от съда въпрос не е идентичен с този, който е предмет на посоченото решение, поради което не следва да се допуска касационна проверка на въззивното решение по него.
Последният поставен въпрос за това валиден ли е административният акт за узаконяване на незаконното строителство, след като в производството не са участвали всички заинтересовани лица – в случая ищците, той като към този момент отредените за имот пл. № 2 УПИ са били съсобствени, не е решаващ за изхода на спора. За уважаването на негаторния иск не е достатъчно извършеното строителство в съседен имот да е незаконно, то следва и да създава неудобства за спокойното и нормално ползване на съседния имот. Съдът е обсъдил създадените от строителството неудобства, които са били породени от начина по който се оттичат дъждовните води и след като е установил, че в хода на процеса условията са променени, поради поставяне на улуци и не са налице предпоставки за наводняване на имота от тези води е намерил иска за неоснователен. Решаващият извод за основателност на иска е основат на това дали се създават неудобство за ползване на имота или не, а не от това дали извършеното застрояване е законно или не.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторите ще бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация направените от него разноски по договор за правна защита и съдействие от 10.02.2012 г., които възлизат на сумата 800 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение от 25.11.2011 г. по гр. д. № 1800/2011 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Т. С., К. И. С. и Д. Т., всички от [населено място], [улица] да заплатят на К. В. П. от [населено място], [улица] сумата 800 лв., разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: