2
гр. д. № 1394/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 734
София, 25.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 19 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1394 /2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Я. Д. Е. от [населено място] с искане за допускане до касационна проверка на решение от 09.07.2010 г. по гр. д. № 245/2010 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 18 от 19.02.2010 г. по гр. д. № 716/2008 г. на Смолянски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Н. Т., Р. Т., Г. Г., С. К., В. Г., И. Г., С. Г., А. П., И. П., Н. Р., Ю. Д., и Д. Т. иск за установяване, че касаторът е собственик на ливада с площ от 3993 кв. м., в м. „З.”, в землището на [населено място], кв. Р.. К. довод е за неправилност на решението.
Относно допускане на касационно обжалване на решението е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърди се, че решението е недопустимо. Този порок се обосновава с довод, че е постановено преди по делото да са събрани безспорни доказателства за наследниците на наследодателката К. Н.; поради това, че не е допуснато встъпване на трето лице помагач и поради това, че съдът е намерил за неоснователно искането за отмяна на констативен н. а. № 614, т.ІV от 1994 г. т. 5, а такава точка в акта няма, т. е. произнасянето е извън предмета на иска. Поддържа се също, че съдът не се е произнесъл по това валидно ли е решението на ОСЗ, за възстановяване на имот в полза на ответниците, след като възстановеният е с площ от 4120 дка, а заявеният е с площ от 1 дка.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и формираните правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че касаторът не се легитимира като собственик на имот – ливада с площ от 3,993 кв.м., в м. „З.”, в землището на [населено място], кв. Р., индивидуализиран с граници: север – гора; изток – дере; юг –В. Ц.; запад – път; на основание договор за покупко-продажба сключен с И. Г. Н., С. Г. Н., Е. С. и И. С. Н. , тъй като праводателите му не се легитимират като собственици. Изводът е основан на приетото, че от представените удостоверения за наследниците на К. Н., не може да се установи по безспорен начин, че продавачите по договора са нейни наследници от низходяща степен. В удостоверението за наследници на наследодателя И. Н. К. Н. е посочена като съпруга, а в удостоверението за наследниците на К. Н. не са посочени като наследници, децата на И. Н.: Г. И. Н. и С. И. Н. – наследодатели на праводатели на ищеца Е. Г. С., И. Г. Н., С. Г. Н. и И. С. Н.. Направен е и довод от ответниците, че наследодателите на праводателите на касатора са заварени от К. деца на И. Н. от негов предходен брак. От съвкупната преценка на доказателствата и доводите съдът е приел, че след като праводателите на касатора не са били наследници на К. Н. те не са имали право да заяват имота за възстановяване и въпреки постановеното позитивно решение на ОСЗ, не се легитимират като собственици.
Установява се и това, че при сключването на договора, праводателите на касатора са представили решение на ПК № 5873 от 23.02.1993 г., в което възстановеният им имот е бил индивидуализиран по описания по-горе начин, но към решението не е била представена скица за местонахождението му и индивидуализацията му по помощния кадастрален план и кадастрална карта на възстановената собственост. В съставения нот. акт е описана и скица, но няма данни въз основа на какъв план е била издадена.
На следващо място съдът констатирал, че К. Н. е декларирала през 1930 г. имот – ливада от 3.00 дка в м. З.”, починала е през 1936 г., поради което тя не е внесла имота в ТКЗС, от което следва, че имотът е бил внесен в стопанството от наследниците й и подлежи на възстановяване на тях.
Като наследник на К. Н. е посочена дъщеря й Руса Т., която е наследодател на ответниците по иска.
Ответниците са установили, че през 1949 г. съпругът на Р. Т. Г. Д. Т. е декларирал нива и ливада в м. м. З.”, с площ от по 1 дка, придобити по наследство. В качеството му на наследник на Г. Т. и Р. Т., М. Т. е заявил декларираните от Т. имоти за възстановяване. С решение № 1035 от 05.01.1997 г. на ОСЗ наследниците на Г. Т. е възстановен имот – ливада, с площ от 4130 дка, в м. „З.”, представляваща имот № 006088 по картата на възстановената собственост, в землището на [населено място], кв. Р., индивидуализиран с граници: път, горски терен, и от две страни В. Ц.. За този имот ответниците са се снабдили и с констативен н. а. № 986, т. 5, № 1311/1997 г. Идентичността на имотите възстановени на правозателите на касатора и на ответниците е установено с писмено доказателство, което не е оспорено от страните.
Спорът между страните се е концентрирал върху това кои са наследниците на К. Н. и дали праводателите на касатора са легитимирани да искат реституция на останалите в наследство от нея имоти. С това се обосновава и твърдение за недопустимост на решението като постановено преди делото да е напълно изяснено от фактическа страна.
В касационната жалба е направено позоваване на общите предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК. К. съдът не е служебно задължен да формулира въпросите, които са решени от въззивната инстанция и са от значение за изхода на спора, той може само да ги уточни, или конкретизира, както и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на спора. В този смисъл е и т. 2 на ТР на ОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
В изложението към касационната жалба се поддържа твърдение за недопустимост на съдебния акт, но нито едно от основанията, с които е мотивиран този довод, не е основание за недопустимост на съдебното решение. Постановяването на решението преди делото да е напълно изяснено от фактическа страна е процесуално нарушение и не води до недопустимост. Не конституирането на трето лице помагач, също е процесуално действие, което не е основание за недопустимост на съдебния акт. В конкретния случай искането за конституиране на трето лице е основано на твърдението, че то ще свидетелства как е сключен договора за продажба, от който касатора черпи права, и кой се е снабдил с удостоверение за наследниците на К. Н., т. е. иска се третото лице да свидетелства за известни му обстоятелства, които се установяват с писмени доказателства, а не да подпомага страната в защита на стои интерес за да се постигне благоприятно за подпомаганата страна решение.
При този изход на спора касаторът следва да заплати направените от ответницата по касация Г. М. Г., направените разноски за касационната инстанция по договор за правна защита и съдействия сключен на 25.10.2010 г с адвокатско дружество „Р. и сие”, [населено място] в размер на 400 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.07.2010 г. по гр. д. № 245/2010 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ОСЪЖДА Я. Д. Е. от [населено място], [община], [улица] да заплати на Г. М. Г., от [населено място], [улица] сумата 400 ( четиристотин) лева , разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: