4
гр. д. № 734/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 895
София, 22.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N 734/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от П. С. П., Н. П. П., Д. Г. П. и Й. Л. Д., със съдебен адрес [населено място] касационна жалба срещу решение № 3725 от 24.05.2012 г. по гр. д. № 3280/2011г. на Софийски градски съд, ІІ-г в. отд., с което след като е отменено първоинстанционното е решен спора по същество като е отхвърлен предявения от касаторите срещу ТПК „Д. Б.”, [населено място] иск за установява, че ответникът не е собственик на 44% от дворно място, съставляващо УПИ VІІ-872, в кв. 40 (идентичен с част от бивш имот пл. № 792) по плана на [населено място]. Касационният довод е за необоснованост на извода, че спорният имот е собствен на кооперацията ответник. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответникът по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Предявеният отрицателен установителен иск за собственост е отхвърлен след като е прието за установено от фактическа страна, че от наследодателите на касаторите е било отчуждено празно дворно място, съставлявало УПИ ., в кв. . по плана на [населено място], отреден с плана от 1961 г. за обществено мероприятие – „Промишлен битов комбинат”. Мероприятието не е било реализирано. С решение от 8.02.1962 г. на СГНС е решено имотът да бъде отреден за изграждане на павилиони за битови услуги с инвеститор ГС на ТПК (името на кооперацията не е вписано). След преотреждането му на 27.04.1964 г. на кооперацията е издадено разрешение за строеж на апаратурно ателие за битови услуги на площ от 204 кв. м. С представен платежен документ № 3434 от 30.03.1969 г. е установено, че ТПК „Б.” е заплатила сумата 585.00 лв., представляваща стойността на част от терена, която сума е преведена по сметка на V РНС-София. През 1975 г. е съставен акт № 7600 за държавна собственост на 29/100 ид. ч. от парцела, в който е отбелязано, че 44/100 ид. ч. са собственост на ТПК „Б.”, а 27/100 ид. ч. са собственост на ГПК ”Г. Д.”.
След влизане в сила на ЗВСНОИ касаторите са направили искане за отмяна на отчуждаването по реда на чл. 4 от същия закон и с влязло в сила решение по адм. д. № 11235/2003 г. на ВАС, ІV отд. отчуждаването е отменено за част с площ от 400 кв. м., заключена между буквите АБВГА по скицата към заключението на вещото лице, която приподписана от състава на съда е част от решението.
Относно легитимацията на ТПК Д. Б. като правоприемник на ТПК „Б.” в резултат на обединяване чрез вливане, за което е взето решение през 1975 г. между страните не е налице спор. Този факт се установява и с писмени доказателства.
При така установените факти съдът е намерил иска за неоснователен, като е приел, че „въз основа на акта за държавна собственост от 1975 г.” е възникнало право на собственост в полза на ответника. Мотивирал се е и с това, че твърдяното от ищеца право на собственост върху спорната площ остава извън предмета на предявения иск, поради което дори и такива да се признаят в хода на производството, предявеният иск не би могъл да ги утвърди.
В изложението се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за задължението на съда да определи предмета на спора и съобразно с това относимите и подлежащи на доказване факти. В случая съдът не е обсъдил фактите за да направи извод кой правопораждащ факт легитимира ответника като собственик на имота.
Вторият въпрос, разрешен от съда и определен от касаторите като съществен за изхода на спора, е за доказателствената сила на акта за държавна собственост и дали той създава права или само констатира съществуването им. Като подвъпрос се въвежда това дали акта за държавна собственост удостоверя права, възникнали в полза на кооперация.
Този въпрос не е решаван от съда. Той е коментирал направеното записване в акта в т. 6, където е посочено, че „при заемане на идеални части от имота да се впише цената на целия имот и имената на собствениците и притежаваните от тях части. Записването, че 44/100 ид. ч. са собственост на ТПК „Б.”, е в изпълнение изискванията към акт да се посочат съсобствениците, а не с цел да се удостоверява основанието за възникване на право на собственост, поради което поставеният въпрос не е решаващ за изхода на спора и не обуславя предпоставката на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Третият разрешен процесуален въпрос, обусловил изхода на спора, е за предмета на отрицателния установителен иск. Твърди се, че съдът в противоречие със задължителната практика е приел, че предмета му е концентриран само върху установяване правото на собственост на ответника, а претендираното като смутено право на ищеца е извън него. Посочени са и решения на ВКС №331 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 298/2011 г. на ІІ г. о. и № 233 от 16.03.2010 г. по гр. д. № 619/2009 г. на ІІІ г. о., в които е прието, че интерес от отрицателния установителен иск е налице, когато се претендира отричаното от ищеца право.
Четвъртият въпрос е за това дали съдът е задължен да упражни косвен съдебен контрол върху решението, постановено от административния съд в производство по обжалване отказа на кмета да отмени отчуждаването на недвижим имот, което искане е направено на основание чл. 2 и е разгледано по реда на чл. 4 от ЗВСНОИ. По този въпрос съдът не се е произнасял. Не е правено такова искане и от ищците, поради което той не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на решението по него.
Крайните изводи на съда са обусловени от решаването на първия и трети въпроси. Относно легитимацията на ответника като собственик на част от УПИ ., в кв. . по плана на [населено място], съдът е обсъдил и останалите писмени доказателства, които установяват, че след отчуждаването на имота от наследодателите на ищците на основание влязъл в сила улично-регулационен план, идеална част от него е била продадена на кооперацията по реда на ЗПИНМ за да реализира предвиденото обществено мероприятие. Актът за държавна собственост се ползва с удостоверителна сила. Той не поражда права. Въз основа на обсъдените доказателства съдът е намерил, че удостовереното в акта не е опровергано.
В съответствие с процесуалния закон е направен и извода за предмета на предявения иск.
Отрицателния иск има за предмет отричането на едно претендирано от ответника право. Правният интерес от него е обусловен от това, че това претендирано право смущава или застрашава права на ищеца.
Ищците черпят права върху част от описания имот от реституция по ЗВСНОИ. Основание за реституция е намерено в това, че само част от отчуждения имот е бил застроен.
За частта от имота, предмет на иска, отчуждаването не е отменено, поради което изводът, че касаторите не се легитимират като собственици е обоснован. В резултат на отчуждаването имотът е станал държавна собственост и след като е бил частично застроен от кооперацията, отношенията по повод застроената и прилежаща към сградата част от имота следва да се уредят между държавата и кооперацията, а не с лицата, от които е бил отчужден. В случая те са уредени по реда на ЗПИНМ.
Реституцията по ЗВСНОИ настъпва въз основа на влязъл в сила административен акт за отмяна на отчуждаването или решение на съд, постановено в производство по обжалване на отказ за отмяна. Тя не настъпва по силата на закона, поради което за частта от имота, предмет на иска, ищците не установяват да са носители на вещни права.
Ако се приеме, че кооперацията, без да е собственик на терена или носител на право на строеж, е построила предвидената по застроителния план сграда в държавен имот, за нуждите на която той е бил отчужден, то от това следва, че мероприятието е реализирано и не са налице предпоставките, установени в закона, за отмяната му. Такова производство не е проведено за тази част от имота, поради което отричането на правата на кооперацията върху него няма да рефлектира в правната сфера на ищците.
Разрешението, дадено от съда на тези два въпроса е в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на закона, поради което те не съставляват основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
При този изход на касационното производство касаторите ще бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация направените от него разноски за правна защита за това производство в размер на 490 лв., които се установяват от представен договор за правна защита и съдействие сключен на 9.10.2012 г. с адв. Елен П. от САК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № 3725 от 24.05.2012 г. по гр. д. № 3280/2011г. на Софийски градски съд, ІІ-г в. отд.
ОСЪЖДА П. С. П., Н. П. П., Д. Г. П. и Й. Л. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, кантора 320 да заплатят на ТПК „Д. Б.”, [населено място] сумата 490 (четиристотин и деветдесет) лева, разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: