5
гр. д. № 4030/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 578
София, 31.10. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Сидарева гр. д. № 4030/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 180 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 911/2013 г. Пернишки окръжен съд е потвърдил решение № 442 от 15.05.2013 г. по гр. д. № 7659/2011 г. на Пернишки районен съд, в частта с която е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] установителен иск за собственост на трафопост „Г.” , представляващ част от – училище, в УПИ 4, в кв. 215 по плана на [населено място], ЦГЧ.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от [община], с доводи за необоснованост и незаконосъобразност и нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по разрешените от съда въпроси: 1. следва ли да се приеме, че щом като трафопостът е енергиен обект, част от националната електрическа мрежа за задоволяване на потребности от националното значение, той не представлява обект от техническата инфраструктура на територията на общината, върху която е построен, макар че всички абонати, които се обслужват от него, се намират на територията на тази общината; 2. допустимо ли е при липса на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към релевантния момент 17.09.1991 г., съдът да приеме че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката отм.; 3. допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материалноправната норма на ал. 2 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски за производството.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
За да се произнесе по искането за допускане касационна проверка на въззивното решение, настоящият състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че трафопост „Г.” е построен през 1959 г. по данни от акт за частна общинска собственост № 2473 от 29.04.2002 г. Той представлява самостоятелна част от обществена сграда с предназначение гимназия, построена в част от УПИ в кв. 215, по плана на [населено място]. От представения технически паспорт на трансформаторния пост, съставен от ДСП „Е.” – окръжно София, е установено, че е включен под напрежение през м. май 1959 г. С приета допълнителна комплексна техникоикономическа експертиза е установено, че е заведен като актив в инвентаризационните описи на ответното дружество като сграда под инвентарен № 1075 от 01.06.1959 г. и като машини и оборудване под инвентарен № 5103.
От приложените писмени доказателства е установено, че Н. ЕАД е образувано с разпореждане № 46 от 07.11.1991 г. на Министерския съвет като еднолично търговско дружество с държавно имущество, което включва имуществото на обединения, комбинати и предприятие от системата на Комитета по енергетика съгласно приложение № 1. В т. 46 от приложението е посочено Предприятие ”Е.” П. като част от Стопански енергоснабдителен комбинат – София.
Със заповед от 24.04.2000 г. Държавна агенция по енергийните ресурси, Н. ЕАД е преобразуван чрез отделяне на ново [фирма], което става правоприемник на активите, включващи и електроенергийните съоръжения на територията на югозападната част на България. През 2007 г. е извършено преобразуване на „Е. – София област”, от ЕАД в АД, а през 2008 г. отново в резултат на преобразуване е създадено [фирма], което е станало правоприемник на активите на Предприятие „Е.” П., в активите на което е и трафопоста, предмет на иска.
Въз основа на така установените факти съдът е направил извод, че ищецът не се легитимира като собственик на имота на основание § 7, ал.1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, не е била налице отрицателната предпоставка по ал. 2 на същата разпоредба – имотът да не е включен в уставния фонд или да не се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество.
Приел е и това, че специалните закони, уреждащи собствеността на обектите, които са част от електропреносната мрежа, са предвиждали те да са собственост на юридическите лица, които извършват тази дейност по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия. След анализ на събраните писмени доказателства е намерил за установено, че трафопостът е бил включен в баланса на държавното електроразпределително предприятие „Е.” П., към влизане в сила на § 7 от П. на ЗМСМА, поради което по аргумент от ал. 2 на разпоредбата не е преминал в собственост на общината.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение по първия поставен въпрос. Той не е обусловил решаващия извод на съда, поради което не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по него. Съдът е намерил, че правото на собственост върху трафопоста не е преминало в общинската собственост поради това, че трафопостът е бил включен в баланса на държавното предприятие „Е.” П., а след създаване на Н. – в капитала му.
Не следва да се допуска касационна проверка и по втория разрешен материалноправен въпрос.
Обосновано съдът е приел, че имотът е бил заведен като актив в счетоводните документи на „Е.” П., въз основа на косвените доказателства – картон и паспорт, отразяващи пускането му в експлоатация и поставянето му под напрежение през 1959 г. и завеждането му в инвентарните книги. Отразяването на дълготрайните материални активи на Енергостопанство – П. към момента на преобразуването му в баланса с обща цифрова стойност, липсата на оборотна ведомост, преценени в съвкупност и с останалите непреки доказателства, правилно е обосновало извод, че трафопостът, предмет на иска, е стопанисван от предприятие Енергоснабдяване П. от момента на пускането му в експлоатация.
Следа да се има предвид, че записването в баланса е изпълнение на задължение за счетоводно отразяване на материалните активи, но няма правопораждащо значение. Дали едно имущество е включено в активите на търговско дружество, а преди това на държавно предприятие, може да се установи и с други доказателства. Такива са приетите по делото: паспорт съставен от „Е.” [населено място], електроснабдителен район П. на от м. май 1959 г. и форма № 7 за отчитане нивото на товарите. Задължителната практика на ВКС, формирана с решения по чл. 290 ГПК приема, че стопанисването и управлението на държавно имущество от държавно предприятие може да се установява със всички допустими от закона доказателства.
Процесуалният въпрос под № 3 в изложението, който е за това допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на ал. 2 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, която норма е материалноправна, също не обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка. По този въпрос има формирана задължителна практика с постановени решения в производство по чл. 290 ГПК (Р № 244 по гр. д. № 99/2009 г. и Р № 96 по гр. д. № 3122/2008 г. на ВКС, І г. о). и решението на въззивния съд е съобразено с нея. Съобразно това не са налице релевираните основания за допускане касационна проверка на въззивното решение.
При този изход на касационното производство претенцията на ответника по касация „Ч. Разпределение България”, [населено място] за заплащане на сторените от него разноски за тази инстанция е основателна. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ от 12.06.2014 г., сключен с адв. М. М., възлизащи на сумата 200 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 180 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 911/2013 г. Пернишки окръжен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] установителен иск за собственост на трафопост „Г.” , представляващ част от – училище, в УПИ 4, в кв. 215 по плана на [населено място], ЦГЧ .
ОСЪЖДА [община], [населено място], пл. „Св. И. Р.” № 1 да заплати на „Ч. Разпределение България”, [населено място] сумата 200 (двеста) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: