Определение №328 от 7.4.2011 по гр. дело №1256/1256 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
гр. д. № 1256/10 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 328

С., 07.04. 2011 година

Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 29 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1256/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по жалба на Л. Т. Б. от[населено място] срещу решение № 8 от 30.04.10 г. по гр. д. № С-61/2008 г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 4742/2002 г. на С. районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство и И. агенция „В. клубове и информация”, чиито правоприемник е ИА”С. дейности” при МО ревандикационен иск за имот пл. № . от кв. .., по плана на м. „Л.”,[населено място].
Касационният довод е за необоснованост на извода за неоснователност на иска. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, а в изложението на жалбата се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпросът за това ако един имот е бил отчужден за едно мероприятие, а след това е преотреден за друго, дали реализирането му е пречка за реституирането на имота. Този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, което обуславя предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка. Представени са и решения на СГС и СРС, за които няма данни дали са влезли в сила. Твърди се, че съдът се е произнесъл по въпроса допустимо ли е извършването на косвен съдебен контрол върху административен акт, след като е прието, че този акт има действие по отношение на всички. Друг разрешен от съда въпрос е за наличието на предпоставките за отмяна на отчуждаването при установено по безспорен начин, че върху терена няма построени сгради и комуникативни съоръжения.
Ответникът по касация министърът на М. намира жалбата за неостнователна.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и с цена на иска над 1000 лв., поради което е допустима.
За да се произнесе по наличието на предпоставки за допускане касационна проверка на въззивното решение настоящият съдебен състав взе предвид следното:
За да отхвърли ревандикационният иск съдът е приел за установено от фактическа страна, че имот пл. № .., по стария план на[населено място], е бил отчужден за „обществени нужди” през 1950 г. Със заповед от 1951 г. е утвърдено сливане на квартали .. и .. и предназначаването им за представителна къща на СГНС в м. „Л.” – С.. През 1961 г. е съставен акт за държавна собственост за имот с площ от 58800 кв. м., съставляващ квартали .., .. и .., който имот е бил застроен с представителна (резидентска) сграда.
Със заповед № РД-43-120/3012.1998 г. на кмета на СО е било отменено отчуждаването за имот пл. № 8, въпреки изразеното становище от гл. архитект на[населено място], че имотът не подлежи на реституция по ЗВСОНИ по З. и др., тъй като върху него е изпълнено мероприятие – резиденция „Л.”. С техническа експертиза е установено, че имотът попада в парковата част на двора на резиденцията и върху него има изпълнени тревни площи и дървесна растителност, както и части от алеи, осветление и други елементи от парковото строителство. Теренът попада в оградената площ на резиденцията по данни от представената скица.
Въз основа на тези данни и след извършен косвен съдебен контрол върху заповедна за отмяна на отчуждаването, съдът е намерил, че не са били налице предпоставки за отмяна на отчуждаването, тъй като имотът е усвоен за мероприятието резиденция.
Съдът не се е произнесъл по въпроса въпросът за това ако един имот е бил отчужден за едно мероприятие, а след това е преотреден за друго, реализирането на последното дали е пречка за реституирането на имота. От данните по делото е установено, че имотът е бил отреден за обществено мероприятие с одобрения със заповед № 590 от 15.02.1950 г. регулационен план за м. Л.. Със заповед № 667 от 1951 г. е одобрен улично- дворищно регулационен план, с който е утвърдено сливане на кварталите .. и .., като за тази площ е отреден парцел І – за резиденция. С това е направено конкретизиране на общественото мероприятието – представителна сграда. Не се касае до промяна на мероприятието.
Не е налице противоречие в съжденията на съда за субективните предели на индивидуалния административен акт и за неговата валидност с оглед наличието на материалните предпоставки за постановяването му. Съдът е обсъждал въпроса за субективните предели на действието на индивидуалния административен акт, за да обоснове извода за това, че ответникът по иска, не е имал качеството на страна в административното производство по постановяване на акта, поради което способът му за защита срещу влезлия в сила административен акт е искането за извършване на косвен съдебен контрол в производство при разрешаване на гражданскоправен спор.
Не е налице и предпоставката за допускане касационна проверка по чл. 280, ал. 1 , т. 2 ГПК. Тази предпоставка е налице, когато материалноправен или процесуален въпрос, от значение за крайния изход на спора, е разрешен в противоречие с дадено разрешение на същия въпрос по приложение на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено от районен, въззивен съд или от ВКС. Представените решения на СГС и СРС няма данни да са влезли в сила. Решението по гр. д. № 1336/08 г. на ВКС има за предмет претенция за обезщетение за ползване на реституиран имот и в него не е разрешен въпросът за наличие предпоставките за реституцията му по реда на ЗВСОНИ по З. и др., поради което то е неотносимо към повдигнатия от касатора въпрос.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 от 30.04.10 г. по гр. д. № С-61/2008 г. на С. градски съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top