О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 609
София, 02.07.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 27 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 1950/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Държавата, представлявана от областния управител на област Р. срещу решение от 10.08.2009 г. по гр. д. № 488/2009 г. на Русенски окръжен съд. С това решение е оставено в сила решение по гр. д. № 5082/2007 г. в частта, с която е уважен предявен от община Р. срещу касатора ревандикационен иск за 214/457 ид. ч. от дворно място съставляващо поземлен имот № 3* в кв. 311 по кадастралната карта на град Р. и е обезсилено решението в частта, с която е уважен ревандикационен иск и за 1/2 ид. ч. от съществувала в имота двуетажна жилищна сграда. Касационният довод е за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Относно допускането на касационна проверка е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284 ГПК се поддържа, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е извършил косвен съдебен контрол върху валидността на заповедта за одобряване на частичното изменение на ЗРП за квартала. Тъй като за гр. Р. няма изработен цялостен подробен план за застрояване, то на основание чл. 75, ал. 2, т. 5 ППЗТСУ изработеният ЧЗРП за квартала е следвало да бъде одобрен със съгласието на органите на министерство на териториалното р. и строителство. След като такова липсва то заповедта е нищожна. Въпросът за валидността на административния акт е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС на РБ – ТР № 2 от 1991 г.
Също в нарушение съдопроизводствените правила е извършена преценка на приетите еднолична и тричленна технически експертизи и те не са обсъдени и с оглед събраните други писмени доказателства и действалата по време издаването им правна уредба.
Ответникът по жалбата община Р. не е взела становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
За да уважи ревандикационния иск съдът е приел за установено от фактическа страна, че имотът, предмет на иска, през 1949 г. е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС и на това основание е станал собственост на държавата. През 1992 г. e одобрено частично изменение на застроителния план за кв. 311 по плана на гр. Р., като е предвидено в имота да се построи четириетажна жилищна. Предвид това отреждане на имота и на основание § 42 от ПЗР на ЗОбС, приет с изменението му с ДВ бр. 96 от 1999 г. (неправилно е посочено, че нормата е приета със ПЗР на ЗИД на ЗОбС обн. в ДВ бр. 36/2006 г.) имотът е станал частна общинска собственост. По направено възражение от касатора съдът е извършил косвен съдебен контрол върху заповед № 692/18.05.1992 г. на кмета на община Р., с която е одобрен ЧКЗП, с който имотът е отреден за жилищно строителство. Намерил е, че заповедта е издадена от административен орган в рамките на предоставената му компетентност с нормите на чл. 21, ал. 2, т. 4 ЗТСУ (отм.) и чл. 75, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) и е валиден акт. Изводът е основал и на приета техническа експертиза, която установява, че изменението на плана е инициирано от собствениците на имоти пл. №№ 1* и 3. Въз основа на него е изработен и одобрен ЧКЗП, който третира само характера на застрояването и се е ръководил от това, че в имоти 1 и 2 са построени жилищни сгради, поради което и за имот пл. № 3 е предвидено да бъде застроен също с четириетажна жилищна сграда.становена е идентичността на имот пл. № 3 със този, предмет на иска. Съдът е възприел и установеното от вещото лице, че имотът попада в зона за жилищно застрояване. Поради това, че той не попада в представителната градска част на града или в зоната на входящите за града артерии и околовръстни пътища, за приемането на плана не е било необходимо съгласието на МТРС – изискване установено с нормата на чл. 75, ал.1, т. 5 в редакцията й след изменението с ДВ бр. 48 от 1985 г.
При направен довод за нищожност на административния акт, който има правопораждащо значение предвид разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗОбС, въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да извърши косвен съдебен контрол, което е отрази в мотивите на издадения от него акт. При тази проверка е съобразил и подхода на законодателя, използван при регламентиране на хипотезите на преминаване на собственост в полза на общините, а именно да се касае до обекти с местно значение. Жилищното строителство е такова мероприятие с местно значение и служи за задоволяване нуждите на жителите на съответната община. Косвения съдебен контрол е извършен при съобразяване със задължителната практика на ВКС.
Разрешеният процесуален въпрос за преценка на приетите едночленна и тричленна технически експертизи също е в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.08.2009 г. по гр. д. № 488/2009 г. на Русенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: