4
гр. д. № 4349/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 545
София, 20.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4349/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от [община] касационна жалба срещу решение № 162 от 11.03.2014 г. по гр. д. № 14 /2014 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърденото първоинстанционното по гр. д. № 8043/2011 г. на Пернишки РС, с за отхвърляне на предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] установителен иск за собственост на сграда, с предназначение трафопост „Старата чешма”,на един етаж, монолитно строителство, със застроена площ от 55 кв. м., с идентификатор 55871.502.530.1 по ККР на [населено място] от 2008 г., която сграда е построена в имот с идентификатор 55871.502.530 по ККР на [населено място] от 2008 г., както и на 65 кв. м. от имота, върху който е построена сградата, заключен между буквите А-Б-В-Г и оцветен в зелено на скицата от 09.12.2011 г. касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност на решението.
Допускането до касационна проверка се обосновава с позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 е 2 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, който е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и се разрешава противоречиво от съдилищата. Формулирани са въпросите: 1. – при наличието на положителните предпоставки по § 7, ал.1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и отсъствието на отрицателната предпоставка по ал. 2 на същата норма, преминал ли е в собственост на общината имота, предмет на спора; 2. допустимо ли е съдът да приеме за осъществен положителен факт – този на предоставяне на трафопоста въз основа на Закона за електростопанството (отм.) по презумпция и без значение ли е вписването или не вписването на трафопоста в баланса на предприятието, след като законът не съдържа такава презумпция; 3. – Следва ли да се докаже по несъмнен начин записването в счетоводните книги; 4. допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материалноправната норма на ал. 2 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
От фактическа страна е установено, че трафопостът е построен през 1988 г. Предоставен е на ДСП „Електроснабдяване” ел. район П. за стопанисване и управление, което е отразено в АДС № 12586 от 09.05.1995 г. Въведен е в експлоатация на 01.02.1988.
С приетата комплексна технико-икономическа експертиза е установено, че трафопостът като електроенергиен обект, който преобразува и разпределя ел. енергия към потребители, е част от единната електроенергийна система. Към този трафопост са присъединени 216 потребители. Т. е записан в инвентаризационните описи като актив на търговското дружество „Електроснабдяване П.” от 01.03.1988 г., като машини и съоръжения от 01.03.1989 г. и като сграда от 01.03.1988 г. Вещите лица са установили че липсват документи за да се направи извод на какво основание трафопостът е записан като дълготраен материален актив, поради което не могат да направят категоричен извод, че към 17.09.1991 г. е бил включен в баланса на съществувалото тогава предприятие „Електроснабдяване” – П..
В съставеният акт за частна общинска собственост № 2611 от 08.05.2002 г. е отразено, че сградата с предназначение трафопост „Старата чешма” е построена през 1988 г. и е включена в капитала на търговско дружество. Като основание за придобиване на правото на собственост е посочена разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗОС, в редакцията му от ДВ бр. 96/1999 г. и § 10 от ПЗР на същия закон. Касаторът, ищец по иска, се е позовал на придобиване по разпореждане на закона – § 7, ал.1, т. 7 ПЗР на ЗМСМА. Това сочи, че до влизане в сила на ЗМСМА на 17.09.1991 г. имотът е бил държавна собственост.
Съгласно разпоредбата на § 2 и § 3 от ПЗР на Закона за електростопанството от 1975 г. отм., при действието на който е построен трафопоста, той е част от мрежата за разпределение на ел. енергия. Не се установява да е било налице някое от изключенията по чл. 2, ал. 2 и 3 от същия закон, поради което енергийния обект по силата на чл. 2, ал.1 от същия закон е изключителна държавна собственост. Прието е че предоставянето на трафопоста за стопанисване от предприятие „Енергоснабдяване” –П. е станало по разпореждане на закона – чл. 12 от ЗЕ от1975 г. отм., съгласно който дейностите по производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия за общо ползване се извършва от електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация Енергетика.
След съвкупна преценка на доказателствата е прието, че спорният трафопост е държавна собственост, включена в баланса на електроразпределителното предприятие П., поради което при създаването на Н. на 28.12.1991 г. е станало част от имуществото на това дружество, учредено с държавно имущество.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия въпрос в изложението: При наличието на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки визирани в § 7, ал.1, т. 7 и ал. 2 ЗМСМА предметът на иска – енергиен обект сграда трафопост преминал ли е в собственост на общината към момента на влизане в сила на ЗМСМА на 17.09.1991 г.
Обосновано съдът е приел, че имотът е бил заведен като актив в първичните счетоводните документи на „Енергоснабдяване” П., въз основа на косвените доказателства – картон и паспорт, отразяващи пускането му в експлоатация на 01.02.1988 г. и завеждането му в инвентарните книги. Отразяването на дълготрайните материални активи на Електроснабдяване – П. към момента на преобразуването му в баланса му с обща цифрова стойност, липсата на оборотна ведомост, преценени в съвкупност с останалите непреки доказателства, правилно е обосновало извод, че трафопостът, предмет на иска, е стопанисван от предприятие Електроснабдяване П. от момента на пускането му в експлоатация през 1980 г.
След като имотът е част от стопанисваното от Електроснабдяване [населено място] имущество, то тази предпоставка изключва приложението на §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА и не се налага обсъждане на това дали трафопостът като енергийно съоръжение е обслужвал само обекти на общината.
Вторият и третия поставени в изложението въпроси са за това допустимо ли е съдът при липса на първична счетоводна документация за заприходяване на спорния обект в баланса на електроразпределителното дружество да приеме, че към 17.09.1981 г. му е бил предоставен за стопанисване и управление, както и следва ли да се докаже по несъмнен начин записването в счетоводните книги на дълготрайните материални активи.
Изводът за предоставяне на стопанисването и управлението на трафопоста на предприятие Енергоснабдяване П. от построяването и пускането му в експлоатация е направен въз основа на установеното със счетоводна експертиза, която е работила по непреки доказателства – предоставени инвентарни книги, представляващи първична документация, водени от предприятие Електроснабдяване [населено място] и съхранявани от ответника. В съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана с решения по чл. 290 ГПК е прието, че стопанисването и управлението на държавно имущество от държавно предприятие може да се установява със всички допустими от закона доказателства. В този смисъл са и събраните гласни доказателства.
Процесуалният въпрос под № 4 в изложението е за това допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на ал. 2 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, която норма е материалноправна. По този въпрос има формирана задължителна практика с постановени решения в производство по чл. 290 ГПК (Р № 244 по гр. д. № 99/2009 г. и Р № 96 по гр. д. № 3122/2008 г. на ВКС, І г. о). и решението на въззивния съд е съобразено с нея. Съобразно това не са налице релевираните основания за допускане касационна проверка на въззивното решение.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация „Ч. Разпределение България”, [населено място] направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ от 05.06.2014 г., сключен с адв. Светлана Л.-Н., и фактура № [ЕГН] от 05.06.2014 г., възлизащи на сумата 240 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 162 от 11.03.2014 г. по гр. д. № 14 /2014 г. на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА [община], [населено място], пл. „Св. И. Р.” № 1 да заплати на „Ч. Разпределение България”, [населено място] сумата 240 (двеста и четиридесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: