2
гр. д. № 1073/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 946
София, 17.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 1073/2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Х. Г. е подал касационна жалба срещу решение от 04.05.2010 г. по гр. д. № 1693/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 9212/2007 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Ж. Ж. и В. И. отрицателен иск за установяване, че ответниците не са собственици на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на реална част с площ от 479 кв. м. от поземлен имот № 1584 по ПНИ на селищно образувание ( с. о.) „Б.-юг”, в кв. Г., в землището на [населено място]. К. довод е за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по решаващия за изхода на спора материалноправен въпрос – дали постройката в имота представлява сграда по смисъла на закона и дава основание за трансформиране правото на ползване, предоставено на основание актове по § 4 от П. на ЗСПЗЗ, в право на собственост върху имота. Направено е позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК поради това, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и решаването му е от значение за точното прилагане на закона.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не са налице въведените основания за допускане касационно обжалване.
От фактическа страна по делото е установено, че в полза на Г. Ж. Г. е било предоставено право на ползване върху 0.900 дка в м. „Кошарите”, съставляващи имот пл. № 1564 по КП на м-та „Б.-север в землището на кв. Г., изработен през 1979 г., попълнен през 1985 г. и одобрен със заповед № Р-115/29.04.1996 г. на кмета на [община]. С приета техническа експертиза е установено, че на основание издадено строително разрешение № 389/21.11.1986 г. въз основа на одобрен типов проект за изграждане на сезонна постройка на един етаж със застроена площ от 35 кв. м., в имота е изпълнена сглобяема постройка – тип „бунгало,, на площ от 8.12 кв. м. Постройката е прикрепена трайно към бетонни основи, изпълнена от дървена конструкция и фазерни плоскости, годна за сезонно обитаване. Вещото лице я е определило като сграда, която не попада в изброените в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ строежи. Установено е и това, че наследодателят на ответниците е провел процедура по закупуване на терена на основание § 4а П. на ЗСПЗЗ и е внесъл определената цена.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че наследодателят на ответниците е трансформирал правото на ползване в право на собственост върху имота на основание § 4а П. на ЗСПЗЗ. Налице са били предпоставките за това с оглед вида на застрояването на имота, поради което искът е неоснователен.
След проверка на решението не се установи да е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. В изложението към касационната жалба не е посочена задължителна практика на ВКС, на която страната се позовава и в противоречие, с която да е разрешен формулираният материалноправен въпрос. Производството по делото беше спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на решение по т. д. № 2/2011 г. С постановяване на ТР № 2 от 13.09.2011 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 2/2011 г. се формира задължителна практика по разглеждания въпрос, която приема, че всяка постройка изградена в земя, предоставена за ползване въз основа на актовете, посочени в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ, която е извън изключенията посочени в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и е трайно прикрепена към земята, съставлява сграда по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Даденото от въззивния съд разрешение на материалноправния въпрос е в съответствие с формираната задължителна практика, поради което не са налице поддържаните основание за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.05.2010 г. по гр. д. № 1693/2009 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: