2
гр. д. № 4021/2015 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 475
София, 22.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 4021/2015 г.
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 7960/09.07.2015 г., подадена от Б. Д. А. срещу определение № 384/23.06.2015 г. по ч.гр.д. № 2974/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба от 04.05.2015 г., допълнена с частна жалба от 08.05.2015 г., против определение № 239 от 17.04.2015 г. по ч.гр.д. № 1797/2015г. на ВКС, ІІІ г.о. и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, твърди, че същото е постановено при неспазване на материалния закон и нарушение на процесуалните правила и иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Чатната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение Върхновният касационен съд е оставил без разглеждане частната жалба на Б. Д. А. срещу определение на друг тричленен състав на ВКС, с което се потвърждава разпореждането на въззивен съд за връщане на подадената от А. касационна жалба на основание чл. 280, ал. 2 вр. чл. 286, ал. 1, т 3 ГПК. Посочено е, че обжалваното определение № 239 от 17.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1797/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о. не попада сред посочените в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. ІІ-ро ГПК актове, тъй като с него не се прегражда за пръв път по-нататъшното развитие на делото. При тези съображения предишният състав на ВКС е приел подадената частна жалба за процесуално недопустима.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Определението, с което Върховният касационен съд се произнася по законосъобразността на разпореждането за връщане на касационната жалба, постановено от въззивен съд, не попада в обхвата на нормата на чл. 274, ал. 2, изр. ІІ-ро ГПК. Съдът е длъжен да разгледа и да разреши всяка подадена молба за защита и съдействие по лични и имуществени права, но само в случай, че са налице процесуалните предпоставки за това. С постановяване на обжалваното определение е изчерпан реда за проверка законосъобразността на потвърденото с него разпореждане на въззивния съд. Процесуалният закон не предвижда нарочно обжалване на определенията на Върховния касационен съд, с които касационната инстанция се произнася по законосъобразността на разпореждането на въззивния съд на основание чл. 286, ал.1, т. 3 вр. чл. 280, ал. 2 ГПК. Съобразно това обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Останалите доводи на жалбоподателя са ирелевантни за настоящото производство и съдът не дължи произнасяне по тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 384 от 23.06.2015 г. по ч. гр. д. 2974/2015 г. на Върховен касационен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: