2
гр. д. № 5097/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 441
София, 26.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 5097/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от Е. Б. Ш., М. Б. В. и Р. Б. П., чрез процесуалния им представител адв. П. Г. и Я. Д. частна жалба срещу определение № 1089 от 25.04.2013 г. по в. гр. д. № 934/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е изменено въззивното решение в частта за разноските. С това определение е прието, че страната [община] е направила разноски за адвокат във въззивната инстанция в размер на 12440 лв. и след определяне на дължимите от страните разноски по компенсация за всички инстанции, [община] е осъдена да заплати на жалбоподателите сумата от 18 172 лв.
Касационният довод е за необоснованост на извода, че с представения договор за правна помощ, сключен между [община] и адв. Б. се доказва извършеното плащане от общината на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 12440 лв.
Ответникът по касация [община] намира частната жалба за неоснователна.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
С обжалваното определение въззивният съд е приел за установено въз основа на представен договор за правна помощ, сключен между [община] и адв. Б. на 19.10.2012 г., че между страните е уговорено възнаграждение в размер на 12 440 лв., което е заплатено в брой. Този факт е приел за установено въз основа на вписаното в договора за правна помощ, въпреки че в бланката срещу: „уговорено възнаграждение” е направено записване, че плащането ще се извърши по банков ред.
Жалбоподателят поддържа довод е за това, че страната има право да претендира заплащането само на направените от нея разноски, който факт следва да се докаже. В случая представителят на общината е признал, че не е извършено плащане на уговореното възнаграждение.
Частната жалба основателна.
По делото е представен договор за правна помощ от 19.10.2012 г., съставен на бланка, в който след думите: „платена сума…” е записано числото 12 440 лв. с цифри и с думи. След думите:… „ от които в брой …” няма отбелязване, а след думите: „ по сметка …” е вписана отново с цифри и думи сумата от 12 440 лв. От така извършеното записване следва, че уговореният начин на плащане е по банкова сметка. Доказването на това плащане става със счетоводен документ – платежно нареждане или извлечение от банковите книжа за извършена счетоводна операция. Такова писмено доказателство по делото не е представено.
Направеният извод, че представения писмено договор, в който е записано, че уговореното възнаграждение е изплатено по банков път, е достатъчно доказателство, че то действително е заплатено, е неправилен. Разплащането по банковите сметки на страните се установява със счетоводен документ, който е доказателство за извършено плащане. Договорът за правна помощ е доказателство за заплатено възнаграждение само когато, в него е уговорено, че плащането ще се извърши в брой. В този случай той има характер и на разписка.
Съобразно изложеното обжалваното определение ще бъде отменено и вместо него ще бъде постановено друго, с което искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските ще бъде оставено без уважение, поради това, че писменото доказателство – договор за правна помощ, не удостоверява заплащането на уговореното възнаграждение в полза на адв. Б. да е направено по банков път.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 1089 от 25.04.2013 г. по в. гр. д. № 934/2012 г. на Пловдивски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [община] за изменение на решение от 20.03.2013 г. по гр. д. № 934/2012 г. на Пловдивски апелативен съд в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: