2
гр. д. № 707/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 871
София, 08.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N 707/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. М. С. и Р. Б. С., двамата от [населено място] са подали касационна жалба срещу решение № 2977 от 03.05.2012 г. по гр. д. № 8115/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.04.2011 г. по гр. д. № [ЕГН] г., с което е разпределено ползването на съсобствения между касаторите, ищци по иска, и М. В. УПИ ІХ-1033, в кв. 34 по плана на [населено място] по вариант І-ви от експертизата и скицата към нея на приетата техническа експертиза. К. довод е за необоснованост на решението, поради несъобразяване на факта на съществуването на незаконно изграждан вход за жилищната сграда на ответницата.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът е нарушил материалния закон, след като при постановяването му не е обсъдил и взел предвид факта на незаконно построен вход за сградата собственост на ответницата. Произнесъл се е и по процесуалния въпрос подлежи ли на доказване отрицателен факт и кой носи доказателствената тежест за това страната, която го твърди или другата страна. Не е посочено и мотивирано основанието на което се иска допускане на касационна проверка.
Ответницата по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че касаторите са собственици на ? ид. ч. от дворното място и построения в него западен близнак – едноетажна сграда. Ответницата по иска е собственик на другата ? ид. ч. от дворното място и източния близнак. С приета техническа експертиза са предложени три варианта за разпределяне ползването на незастроената част. Първият вариант, съответства на фактическото ползване на имота от страните към предявяване на иска. Вариант ІІ-ри предвижда придаване на площта между буквите ГДЕЖ към дял втори с цел осигуряване на достъп до източната сграда-близнак през изградения входа. Третият вариант предвижда еднакви лица на обособените дялове, като площите им са равни. Съдът е разпределил ползването по първи вариант, като е съобразил, че това е начина по който съсобствения имот се ползва от тридесет години, както и че по вътрешната разделителна линия е поставена ограда. Вариант ІІе намерен за неудобен, като е съобразено и това че касаторите изрично са изразили несъгласие с него.
Вариант ІІІ също не е приет за неподходящ поради това, че при него се препятства достъпа на ответницата до входа за сградата. Д., че входът е незаконно построен е отклонен с аргумент, че няма предписание на техническите органи за затварянето му както и че от него се осигурява достъпа до жилището на ответницата. Извод, че вариант ІІ-ри и ІІІ-ти не осигуряват възможност за удобно ползване на терена от съсобствениците е направен и от въззивния съд след преценка на данните по делото и приетата експертиза.
По първият довод за необсъждане факта на незаконно направения вход за сградата на ответницата:
Въпросът за законността на направената врата за достъп до сградата близнак, собственост на ответницата не е обусловил изводът на съда за това, кой вариант от предложените от вещото лице ще осигури удобно и спокойно ползване на дворното място, съобразно правата на страните в него.
В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът, изхождайки от фактическото състояние на съсобствения имот, следва да администрира отношенията като определи начин за нормално и удобно ползване на имота от съсобствениците. Извън предмета на това производство стои въпроса за законността на построените в имота сгради или извършени в тях преустройства. Този въпрос не е от значение за изхода на съдебното администриране отношенията на страните, поради което върху него не е изграден изводът за подходящия вариант от предложените такива за разпределение на ползването. Съобразно това той не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
По поставения процесуален въпрос:
Съобразно изложеното и разрешеният процесуален въпрос кой носи доказателствената тежест за установяване на отрицателен факт – незаконно отварянето на вход за сградата на ответницата на стената от към улицата не е определящ за изхода на спора, поради което не е основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
При този изход на касационното производство касаторите ще бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да заплатят на ответницата по касация М. В. направените от нея разноски за това производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ от 18.05.212 г. сключен с адв. А. М. от САК, които възлизат на сумата от 300 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № 2977 от 03.05.2012 г. по гр. д. № 8115/2011 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. М. С. и Р. Б. С., двамата от [населено място], [улица] да заплатят на М. В. от [населено място], [улица] сумата 300 (триста) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: