3
гр. д. № 245/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 897
София, 05.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 20 септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 245 /2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 196 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 172/2010 г. Габровски окръжен съд е потвърдил решение от 16.03.2010 г. по гр. д. № 116/009 г. на Тревненски районен съд, с което е признато за установено по отношение на И. М. К., Х. Д. Ф., Д. Г. Ф., К. И. Ш. и Ж. К. К., че М. С. Н. и И. А. Н. са собственици на недвижим имот, съставляващ дворно място с площ от 1400 кв. м., намиращо се в землището на [населено място] при граници: н-ци на Р. Б., н-ци на Ц. К., н-ци на Г. М. и н-ци на Ц. Ч. и с административен адрес [улица].
Недоволен от решението е останал ответникът И. М. К. и в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК го обжалва с доводи за недопустимост и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.1 ГПК е направено позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК. Твърди че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос допустим ли е иска, след като имотът предмет на спора не е нанесен в кадастралния план на населеното място и в картата на възстановената собственост за земеделските земи към момента на предявяване на иска. Твърди се, че съдът се е произнесъл и по въпроса дали предявяването на установителен иск за собственост е обусловен от завършване на процедура по възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху спорния имот, който въпрос е разрешен в противоречие с разрешенията дадени в решения на ВКС по гр. д. № 4616/2007 г., гр. д. № 1393/2008 г. на ІІ г. о., гр. д. № 3211/2008 г. на V г. о. и др.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да се произнесе по релевираните предпоставки за допускане на касационна проверка настоящият състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното:
Ищците се легитимират като собственици на имота с договор за покупко-продажба сключен на 11.06.1993 г., за която е съставен н. а. № 140, т. І, н. д. № 179/93 г. Пред тази разпоредителна сделка с имота са извършени седем други, като най-старата по данни от делото е от 1958 г., когато И. Т. е закупил от ливада в м. „Висковското” с площ от 1.400 дка. З. е имота с жилищна сграда и през 1972 г. го е продал, като в договора за продажба имотът е описан като дворно място, индивидуализиран със същите граници и административен адрес. С тези индивидуализиращи белези имотът е описан във всички извършени с него разпоредителни сделки до придобиването му от ищците. С техническа експертиза е установено, че той се е намирал извън строителните граници на населеното място, но като застроен е имал статут на жилищен имот. Правният интерес от предявяване на иска е обусловен от това, че част от имота с площ от 1,229 дка попада в имот № 088013, обособен от възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот- нива с площ от 6 дка от масив 88 на наследниците на Д. Т.. Друга част с площ от 0.256 дка попада в имот № 088014 от възстановен като имот № 088007 от масив 88, с обща плащ 3.974 дка възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Ц. К..
Ответникът И. К. е противопоставил възражение, че е собственик на имот № 088013 на основание договор за покупко-продажба, който е сключил та 07.04.2005 г. ( н. а. № 184, т. І, н. д. № 1255/05 г. с И. Д..
Съдът е уважил иска след като е приел за установено, че имотът е имал жилищен характер, бил е застроен с жилище и се е намирал в непосредствена близост до други имоти, използвани за задоволяване на жилищни нужди.След придобиване на имота ищците въз основа на издадено строително разрешение и одобрен архитектурен проект са го застроили с нови сгради. С техническа експертиза е установено, че имотът не е включен при изработването на компютърната информационната система, поради това че към този момент сградите в него са били съборени, а местоположението му е било в територия на земеделски земи. Експертизата е установила и това, че имотът е съставлявал дворно място, поради което е със статут на урбанизирана територия и попада в категорията „други селищни територии”. Това е основание да бъде изключен от кадастралната картата и плана за земеразделяне и изваден от процедурите по възстановяване на земеделските земи по реда на чл. 26 ППЗСПЗЗ.
Въпросът за допустимостта на иска с оглед индивидуализацията на имота, е поставен и във въззивното производство. Обосновано съдът е приел, че имотът в исковата молба е индивидуализиран с статута му на урбанизиран имот извън строителния полигон и съставлява годен обект на гражданския оборот. Това, че не е нанесен в кадастралната карта на населеното място, не означава, че не съществува като реално обособена част от земната повърхност, индивидуализирана с местонахождение, граници и съседи.
Съдът не се е произнасял по въпроса дали предявяването на иск по чл. 124 ГПК е обусловено от наличието на позитивно решение за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ. Ищците черпят права от правна сделка сключена през 1993 г., с предмет дворно място. Те не извеждат правата си от приложение на земеделската реституция, поради което този въпрос не е станал част от предмета на спора. По формулирания от касатора въпрос няма произнасяне на съда, поради което той не обуславя общата предпоставка за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1 ГПК. В изложението към касационната жалба следва да се посочи такъв материалноправен или процесуален въпрос, който да е от значение за изхода по конкретното дело и който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска. Поставеният от касатора въпрос не е от такъв характер, поради което не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът И. М. К. следва да заплати на ответниците по касация направените от тях разноски за производството в размер на 250 лв., което се установява от представен договор за правна помощ и съдействие от15.02.2011 г. сключен с адв. дружество „И.-Ц.”, [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 172/2010 г. Габровски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. М. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на М. С. Н. и И. А. Н., двамата от [населено място], [улица] сумата 250 (двеста и петдесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: