2
гр. д. № 499/2011 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 622
София, 20.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 14 декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от председателя Ж. Силдарева ч. гр. д. № 499/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от В. А. Х. срещу определение № 263 от 23.06.2011 г. по ч. гр. д. № 501/2011 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 13.04.2011 г. по гр. д. № 936/2011 г. на Самоковски районен съд, с което подадената от касаторката частна жалба срещу разпореждане от 31.03.2011 г., с което е върната като недопустима.
К. довод е за незаконосъобразност на извода на съда, че частната жалба е недопустима.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното:
С разпореждане от 31.03.2011 г. Самоковски районен съд е отказал да възстанови срока за обжалване с частна жалба на определение от 10.03.2011 г., с което е оставено без уважение искането на Х. за спиране изп. д. № 233/2010 г. на ЧСИ № 792. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба вх. № 733 от 11.04.2011 г. С разпореждане от 13.04.2011 г. Самоковски районен съд е приел, че обжалваният съдебен акт, постановен по реда на чл. 63 ГПК, не подлежи на обжалване, аргумент за което е намерил в нормата на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК и е разпоредил връщането на жалбата като недопустима. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от Х. на 10.05.2011 г. С обжалваното определение разпореждането е потвърдено.
В изложението към частната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос допустимо ли е да бъде удължаван установен от закона срок по реда на чл. 63 ГПК. Вторият процесуален въпрос по който съдът се е произнесъл е за това следва ли да се обсъдят всички събрани доказателства по делото и да се издири обективната истина. Поддържа се че тези въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС формирана с ТР № 1 от 2001 г. в т. 12 и 13, което обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.
С обжалваното определение съдът се е произнесъл само по процесуалния въпрос подлежи ли на обжалване разпореждането на съда, с което е отказал да удължи законно определен срок за подаване на частна жалба по предвидения в чл. 63 ГПК ред. Съдът е приел, че това разпореждане не попада в предметния обхват на нормата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Това е и решаващия за изхода на спора въпрос. Съдът не се е произнасял по въпроса дали са били налице основания за удължаването му и дали този срок подлежи на удължаване с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ГПК.
След като по формулирания в изложението процесуален въпрос съдът не се е произнесъл с обжалваното определение, той не е от съществено значение за изхода на производството, поради което и не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на обжалваното определението. Съобразно това такава не следва да се допуска.
По изложените съображения и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 263 от 23.06.2011 г. по ч. гр. д. № 501/2011 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: