2
гр. д. № 356/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 985
София, 24.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 4 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 356/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Л. Н. и И. С. Н. са подали касационна жалба срещу решение от 24.07.2009 г. по гр. д. № 218/2009 г. на Шуменски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 04.02.2009 г. по гр. д. № 192/2007 г. на Новопазарски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторките срещу Б. В. Б., З. В. Б. и Д. Н. Г. ревандикационен иск за сгради и дворно място около тях с площ от 150 кв. м. от УПИ V-235 в кв.29 по плана на [населено място]. К. довод е за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Относно предпоставките за допускане касационна проверка е направено позоваване на всички посочени в чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК. В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса дали постановеното решение по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по гр. д. № 27/1967 г. е поровило транслативно действие след като не е било вписано.
Ответницитe по касация не са взели становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване.
Ищците са поддържали, че са собственици на УПИ V-235 в кв. 29 по плана на [населено място] на основание наследствено правоприемство от наследодателката А. Р. И. (С.) и на основание сделки.
Установено е, че наследодателката А. И. и Г. Р. И. са се снабдили с констативен нот. акт № 27 от 22.01.1965 г. за собственост на основание завещание направено от Р. С. за парцели ХІІ-384 и ХІІІ-391 от кв. 29 по плана на същото село. Праводателят по завещанието се е позовал на оригинерния придобивен способ давностно владение за придобиване на вещни права върху завещаните имоти през 1961 г., като се е снабдил с нот. акт за собственост съставен по реда на обстоятелствената проверка.
Ищцата М. Н. се позовава и на договор за покупко-продажба, който е сключила с Г. Р. И. за 9/12 ид. ч. от дворно място с подобренията и насажденията в него с площ от 730 кв. м., за което е отреден УПИ ХІІІ-391 от кв. 29 по плана на [населено място].
Ответниците са наследници на Б. В. Г., техен дядо, и на В. Б. Г., техен баща починал 1990 г. Установено е по делото, че праводателят Б. Г. е сключил с Ю. Х. К. на 13.03.1962 г. предварителен договор за покупко-продажба на 1/7 ид. ч. от дворно място с площ от 1100 кв. м. и построената в него къща, което място е съставлявало парцел ХІІІ-391, в св. 29 по плана на с. Ст. М.. При сключване на договора е платена уговорената цена и предадено владението на имота на купувача. С влязло в сила решение от 16.03.1965 г., постановено по гр. д. № 27/1965 г. Новопазарски районен съд е осъдил продавача да сключи окончателен договор с купувача за продадения имот. В решението е указано препис от него да се издаде на ищеца след влизането му в сила. По данни от приложеното гр. д. № 27/1965г. ищецът се е снабдил с препис от решението след като е представил всички документи, необходими за прехвърляне на имота по нотариален ред.
С гласни доказателства е установено, че купувачът е владял имота от сключване на предварителния договор, като е живял със семейството си. В имота е живял и бащата на ответниците В. Г. , починал през 1991 г., след което имотът е владял от ответника Б. Б. до предявяване на иска. През 2007 г. той се е позовал на давностно владение и снабдил с нот. акт за собственост на УПИ V-235 в кв. 29 (идентичен с УПИ ХІІІ-391).
Съдът е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка и е достигнал до извода, че ищцата М. Н. се легитимира като собственик на 9/12 ид. ч. от имота на основание договор за продажба от 1986 г. Не се легитимира като собственик на имота по наследяване от наследодателите си от първа възходяща линия, тъй като той не е придобил вещни права върху него на оригинирно основание. Установено е по делото, че имотът е бил собствен на праводателя на наследодателя на ответниците, факт установен в производството по обявяване на предварителния договор за окончателен. Въз основа на това е намерил за оборено удостовереното в нот. акт съставен по реда на обстоятелствената проверка през 1961 г.
Съдът е установил и това, че частта от УПИ V-235, с площ от 150 кв. м., предмет на иска, съответства на обема на придобитите права от дядото на ответниците на основание обявения за окончателен договора за продажба.
Законосъобразно съдът е приел, че влязлото в сила решение, постановено в производство по чл. 297 ГПК (отм.), замества окончателния договор. Съдът е постановил решението след като е проверил дали са налице всички предпоставки за прехвърляне собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота. Съдът е издал препис от решението след като ищецът е доказал, че е изпълнено изискването установено с нормата на чл. 298, ал. 3 ГПК(отм.) . При правилно прилагане на закона е намерил за неоснователен доводът, че решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е породило транслативно действие тъй като не е вписано. Вписването на съдебното решение има само оповестително действие по отношение на трети лица, но не и вещнопрехвърлително.
Този материалноправен въпрос, определен в изложението като съществен за изхода на спора, е разрешен от съда в съответствие със постоянната и задължителна практика формирана по него, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Не са налице и предпоставките по т. 2 и 3 на същата норма за допускане касационна проверка на решението. Касаторката е направила формално позоваване на тях, което не задължава съда да ги обсъжда. Въпреки това съдът взе предвид, че нормата на чл. 297, ал. 1 ГПК (отм.) е ясна, не е създавала затруднения при прилагането й. Не се касае и до норма, по която няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.07.2009 г. по гр. д. № 218/2009 г. на Шуменски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: