4
гр. д. № 1261/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 715
София, 15.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 14 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1261/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Е. В. срещу решение от 18.03.2010 г. по гр. д. № 772/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното и спорът е решен по същество като е отхвърлен предявения от касатора срещу В. Б. Б., И. Б. Б. и С. К. Б. иск по чл. 38а ЗЖСК за предаване владението на апартамент № 69, в [жилищен адрес] вх. „Е”, ет. 2, ап. 69 в[жк], [населено място].К. довод е за незаконосъобразност и нарушаване на съществени съдопроизводствени правила. В изложението към касационната жалба се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправният въпрос – може ли да се придобие недвижим имот, собствен на Ж., построен до степен на груб строеж на основание давностно владение. Този въпрос се решава противоречиво, от различни състави на СГС, решения на които са представени към касационната жалба. Направено е позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Ответниците по касация Б. Б. и С. Б. намират жалбата за неоснователна, както и че не са налице предпоставки за допускане на касационна проверка, тъй като не е формулиран точно и ясно разрешеният въпрос от съда от значение за изхода на спора; представените решения не съставляват задължителна практика на съда по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК; материалноправния въпрос по приложението на давностното владение и за обекти на Ж. , изградени в груб строеж е разрешен в съответствие с формираната практика.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане до касационно обжалване въззивното решение.
За да отхвърли владелческия иск по чл. 38 а ЗЖСК, предявен от касатора срещу Б., съдът е приел за установено от фактическа страна, че касаторът е бил приет за член на Ж. „Български художник” на 21.04.1986 г. и с решение по протокол от 09.11.1991 г. му е бил разпределен апартамент 84, в [жилищен адрес] а с ново решение от 08.07.2006г. му е разпределен апартамент 69, който е предмет на иска.
От събраните доказателства се установява, че на основание два договора – за дарение и за продажба, сключени през 1994 г. от Ж. с праводател С., кооперацията е станала собственик на общо 8500/20595 ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 20595 кв. м., представляващо УПИ V, в кв. 133д, в местността „К. село-плавателен канал”, по плана на [населено място].
Установено е и това, че С. се е легитимирала като собственик на парцел ІV по отменения план с площ от 8500 кв. м., за който в следващия план е бил отреден в съсобственост с имот на СО парцел V, в кв. 133д.
През 1989 г. с решение на ИК на ОБНС Т., Ж. ”Български художник е била определена за инвеститор на девет жилищни блока, всеки с по около 70 апартамента, които е било определено да се ситуират в западната част на парцела. За построяването им са били издадени разрешения за строеж №№ 75 и 87 през 1991 г. като са одобрени и всички необходими строителни книжа. Един от построените блокове на това основание [жилищен адрес] която не е бил приет и пуснат в експлоатация, но се обитава от 1994 г. Строителството на блока и останалите е извършено от строителна фирма „МБ” на основание сключен на 20.08.1992 г. между нея и Ж. „Български художник” договор за строителство, с който договор строителят се е задължил да извърши строителството на жилищния блок до въвеждането му в експлоатация с акт 16, а кооперацията да му предостави 50 броя обекти-жилища от общо121 бр.
Наследодателят на ответниците Б. Й. Б. е сключили договор с фирма „МБ” за изграждане и продажба на готов строителен продукт на 20.08.1992 г., с който фирмата се е задължила да построи и продаде на купувача ап. № 69, разположен на ет. 2, [жилищен адрес] в парцел V, в кв. 133д, по плана на града. След изграждане на блока в груб строеж на 17.09.1995 г. на ответницата по иска В. Б. е бил предаден ключа от апартамент № 69, мазе № 14 и гараж № 41 от строителя Б.. Б. са установили владение върху имота същата година, което се установява от показанията на разпитаните свидетели, които установяват че довършителни работи в него са започнали през 1994 г., когато ответниците са закупували и стоварвали материали за подови настилки и други. Сведение за завършване на блока в груб строеж дава и свидетелят Ш., който твърди, че това е станало през лятото на 1994 г.
Въз основа на тези доказателства съдът е намерил за основателно правоизключващото възражение на ответниците, че те са придобили собствеността върху спорния апартамент на основание давностно владение осъществявано от лятото на 1994 г. и към момента на предявяване на иска.
Разрешението на съществения за изхода на спора материалноправен въпрос дали построен в груб строеж апартамент е обект на гражданския оборот е дадено в съответствие на закона и практиката на ВКС. Сградата се счита възникнала като обект на правото на собственост от момента на построяването й до степен на груб строеж (карабина). Тази степен на завършеност предполага изграждането на основите, външните стени и покрива на сградата. Към момента на установяване на владение върху апартамента от страна на ответниците, тази степен на завършеност е била налице. Не намира опора в закона твърдението, че сградата и обектите в нея стават годни обекти на правото на собственост, от момента на въвеждането им в експлоатация. Това е следващ етап от строителството на сградата, който се отразява на степента на завършеност на довършителните работи, но не и на това дали е налице обект на правото на собственост. След възникването на обекта на правото на собственост, той може да бъде предмет на упражняване на фактическа власт върху него. Постановени в писмен вид забрани за ползването на сградата не препятстват тази правна възможност, след като тя не е прекъсната чрез отстраняване на субектите, упражняващи владение върху имота.
Следва да се има предвид и това, че легално определение на понятието „груб строеж” е дадено в § 5, т. 45 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, на което съответстват правните изводи на съда.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК. Представените към касационната жалба решения на тричленни състави на ВКС и на решения, постановени в производство по отмяна от петчленни състави на ВКС преди влизане в сила на ГПК от 2008 г. не съставляват задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и разясненията дадени с т. 2 на ТР на ОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
При този изход на касационното производство касаторът следва да заплати на ответниците по касация В. Б. Б., С. К. Б. и И. Б. Б. направените от тях разноски за правна помощ по договор от 16.07.2010 г., сключен с адв. Н. Б. в размер на 2100 лв. за всички ответници.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.03.2010 г. по гр. д. № 772/2008 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е. Г. В., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. В, ет. 1, ап. 1 да заплати на В. Б. Б., С. К. Б., двете с адрес [населено място], [улица] на И. Б. Б., от [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „Е”, ет. 2, ап. 61 по 700 (седемстотин) лв. на всеки един, разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: