4
гр. д. № 3793/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 497
София, 14.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3793/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по искане на И. Х. И. от [населено място] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 116 от 13.05.2015 г. по гр. д. № 200/2015 г. на Сливенски окръжен съд, с което е допусната делба на три съсобствени между касатора и бившата му съпруга Ю. К. недвижими имота при права 16840/26840 ид. ч. за К. и 10000/26840 ид. ч. за касатора за първия имот, представляващ жилище – апартамент № 2 , в [населено място], [жилищен адрес] с идентификатор 67338.552.10 и при права по ? ид. ч. по отношение на останалите имоти: дворно място съставляващо УПИ ІХ, в кв. 16 по плана на [населено място] и построените в нето жилищна сграда, гараж и стопанска сграда и на нива с площ от 5280 кв. м. , съставляваща имот № 030004 по плана за земеразделяне на [населено място].
В изложението за допускането на въззивното решение до касационно обжалване се поддържа, че въззивното решение е постановено при неизпълнение на служебното задължение на въззивния съд да следи за допуснати процесуалния нарушения от първоинстанционния при докладване на делото. Повдига въпроса и за задължението на въззивния съд при констатирани нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния във връзка с доклада на делото, да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия , изразяващи се в посочване на относими за делото доказателства, които не са извършили в първата инстанция поради непълнота на доклада и дадените указания. Поставя въпроса и за това дали неявяването на някоя страна в първото по делото заседание освобождава първоинстанционния съд от задължението му по чл. 145, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК. Поддържа, че въпросите съставляват основание за допускане касационна проверка по тях по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК тъй като са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона.
Ответницата по касация Ю. К. оспорват наличието на основания за допускане на касационна проверка, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
За да допусне делбата между страните при посочените по горе квоти, съдът е приел за установено, че касаторът, ответник по иска, не е доказал твърдението за трансформация на негови лични средства при придобиване на имотите, предмет на делба. К. е конкретизирал вложените от него суми в закупуването на имотите и е представил писмени доказателства, за някои от тях с въззивната жалба. В доклада, изготвен на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, въззивният съд е намерил, че доказателствените искания от ответника по иска е следвало да бъдат направени в първоинстанционното производство най-късно до първото съдебно заседание. Намерил е и това, че не представянето на доказателствените средства пред районния съд касаторът не е обосновал с някое от обстоятелствата по чл. 266, ал. 2 ГПК нито с настъпило непредвидимо препятствие, което би било основание да поиска удължаване на срока за представянето им. С тези мотиви въззивният съд е отказал да допусне събирането на представените пред него с въззивната жалба писмени доказателства.
От данните по делото се установява, че препис от исковата молба e бил връчен на касатора на 27.08.2014 г. Отговор по нея е подал на 23.09.2014 г., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в които е въвел твърдение, че 40 % от отпуснатия заем за закупуването на жилище в [населено място] е заплатил с лични извън семейни средства през 1997 г., че отстъпеното право на строеж на къща върху държавен имот в [населено място] през 1983 г. на стойност 2550 лв. е заплатил също с лични извън семейни средства. В построяването на сградите в този имот също е влагал лични средства, които е получил от продажбата на наследствените си права върху наследството, останало от баща му. С отговора не са представени писмени доказателства и не са направени доказателствени искания.
Първото по делото съдебно заседание е било насрочено за 18.11.192014 г. По искане на ответника поради заболяване наложило хоспитализирането му, то е било отложено за 19.01.2015 г. В това заседание ответникът не се е явил и не е бил представляван от пълномощник, поради което не е упражнил правата си по чл. 143, ал. 2 ГПК. Съдът е направил доклад по чл. 145 ГПК като е отразил възраженията на ответника относно правата на страните в съсобствените имоти, както и това, че не е направил доказателствени искания. Посочил е, че всяка от страните носи доказателствената тежест за установяване на претендирания размер на квота в съсобствените имоти.
В доклада съдът не е конкретизирал коя страна, за кои от твърдяните факти носи доказателствената тежест, както и това, че за възражението за трансформация на лични средства при закупуване на недвижимите имоти ответникът не е ангажирал доказателства с отговора по исковата молба.
Поради това, че ответникът е бил редовно призован за това съдебно заседание, не е направил искане за отлагането му поради наличие на основание за това, съдът е намерил, че процесуалното му бездействие обосновава извод, че делото е изяснено от фактическа страна и е пристъпил към разглеждане на спора по същество.
Във въззивната жалба и допълнението към нея, изготвени лично от касатора, е посочено, че доказателства не са представени поради некоректно поведение на процесуалния му представител, на когото са били предадени, както и че с това е нарушено правото му на защита.
Въззивнвият съд е намерил за недоказано твърдението, въззивникът да е упълномощил адвокат , който да го представлява в производството по делото. Приел е, че страната не е упражнила правото си да ангажира доказателства за твърдяните от нея факти с подаване на отговора на исковата молба. Не се е явила в първото съдебно заседание за да упражни процесуалните си права като заяви доказателствени искания, поради което те са преклузирани.
От формулираното изложение във въззивната жалба следва, че е направено позоваване на допуснати процесуални нарушения при попълване на делото с доказателства за релевираните и относими по спора факти, в резултат на допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд във връзка с доклада на дело. Въззивният съд не е обсъдил дали формално даденото указание в доклада на първоинстанционния съд за това, че всяка страна следва да докаже твърдяните от нея факти, удовлетворява изискването за спазване едно от основните начала в процеса – служебното начало, при което съдът дължи да окаже съдействие на страните при изясняване на делото от фактическа страна.
Съобразно изложеното настоящият съдебен състав намира, че повдигнатите от касатора процесуални въпроси: задължен ли е въззивният съд да констатира допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд във връзка с доклада на делото и следва би да даде указания на страните да предприемат тези процесуални действия, изразяващи се в посочване на относими за делото доказателства, които не са извършили в първата инстанция поради непълнота на доклада, са били предмет на разглеждане във въззивното решение и имат обуславящо значение за изхода по делото. Те имат характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК. Разрешени са от въззивния съд в противоречие със задължителната практика, формирана с многобройни решение по чл. 290 ГПК както и с т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, поради което обуславят основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116 от 13.05.2015 г. по гр. д. № 200/2015 г. на Сливенски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: