4
гр. д. № 4674/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 590
София, 06.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4674/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. Т. Г. и Р. П. Г. са подали касационна жалба срещу решение от 10.04.2014 г. по гр. д. № 2/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. Поддържа се довод за необоснованост на решението. Допускането до касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, който е разрешил в противоречие със задължителната практиката на ВКС. Формулирани са въпросите: 1 Допустимо ли е при наличие на урегулирани поземлени имоти, когато страните по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС упражняват фактическа власт и върху съседен имот, този терен също да бъде включен в площта, разпределяне на ползване на която се извършва; 2. Следва ли да се приспадне от площта на незастроената площ, ползвана от ответниците площта на стопанските постройки, когато същите са изключени от обхвата на самото разпределение.
Ответниците по касация са подали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразяват становище за неоснователност на касационната жалба както и за това, че формулираните въпроси на обуславят основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
По делото е установено, че ищците се легитимират като собственици на първия жилищен етаж в сграда, построена в УПИ V-235, в кв. 35 по плана на [населено място], с площ от 560 кв. м. и на гараж, построен на площ от 20 кв. м. ведно със съответните идеални части от правото на строеж, които права са придобили на основание постановление за възлагане от 14.12.2010 г. след извършена публична продан. Ответникът К. К. се легитимират като собственик на втория етаж от сградата, построена в описания имот, и на един гараж, застроен на площ от 15 кв. м., както и на правото на строеж за същите имоти върху дворното място, което право е придобил на основание дарение, направено от родителите му, ответниците Д. К. и Т. К., които са си запазили правото на ползване върху имота.
Установено е по делото, че в дъното на дворното място ответниците са построили стопански постройки с площ от 17 кв. м., 23 кв. м. и 27 кв. м., които ползват към момента на предявяване на иска.
По делото е приета техническа експертиза и пет допълнителни, с които са представени седем варианта за разпределение на ползването на дворното място, като в някои от тях по искане на ответниците, не е включена застроената със стопански постройки площ.
Съдът е разпределил ползването на съсобственото между страните ограничено вещно право на ползване върху общинския, а преди 17.09.1991 г. държавен имот, по вариант шести на експертизата (л. 140 от гр. д. № 921/2012 г.) при изработването на който е разпределена и застроената със стопанските постройки площ, като тя е включена в дял ІІ, оцветен в жълто на скицата. Предвидена е и площ за общо ползване, осигуряваща възможност за обслужване на жилищната сграда. Обособените два дяла са с равностойна площ, което съответства на правата на страните в съпритежаваното право на ползване.
На ищците е разпределен за ползване дял І, оцветен в синьо, а на ответниците е разпределен дял ІІ, оцветен в жълто, в който се включва и площта от дворното място застроена от тях със стопански постройки по западната регулационна линия (дъното на парцела) като е съобразено това, че тези постройки са построени без отстъпено право на строеж и се използват от тях.
Съдът е намерил за ирелевантен доводът на ответниците, че при разпределяне ползването на незастроената площ от терена следва да се съобрази фактическото навлизане в съседния имот по границата от към североизток, която граница е определена с действащия ЗРП от 1976 г., влязъл в сила след отстъпване право на строеж и застрояване на имота и поставяне на ограда, което станало през 1963 г., когато в полза на ответниците Д. К. и Т. К. е било учредено право на строеж върху държавен имот.
Първият поставен въпрос не обуславя основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка. Законосъобразно и в съответствие с установената практика, съдът е съобразил фактическото състояние на имота и използването му в границите, в които той е бил преди одобряване на регулацията от 1974 г., която не е приложена.
Регулационното изменение, с което част от имота, предмет на иска, е заснет като част от съседния от югозапад имот не е относимо към администриране на отношенията между страните, след като тази регулация не е приложена.
Вторият материалноправен въпрос, който е за това дали следва да се приспадне от незастроената площ, площта заета от стопанските постройки, ползвани от ответниците, когато същите са изключени от обхвата на самото разпределение, също не обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационна проверка по него. Поискано е разпределение на незастроената площ. Незастроената площ на дворното място е тази, извън усвоената за законно построените в нея сгради. В случая такива са жилищната сграда и двата гаража. Стопанските постройки са построени незаконно от ответниците, извън обема на отстъпеното им право на строеж, поради което заетата от тях площ е част от площта на имота, ползването на която подлежи на разпределяне между съсобствениците. В този смисъл е задължителната практика, формирана с актове, постановени в производство по съдебно администриране отношенията между съсобствениците във връзка с ползването на съсобствения имот.
Последователна е практиката и по въпроса, че площта на незаконно построените второстепенни постройки следва да се включва в площта, която се предоставя за ползване на построилите и ползващи тези постройки съсобственици.
Формулираните въпроси не обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по него. Представените решения на състави на ВКС не съставляват задължителна практика по смисъла на разпоредбата, тъй са постановени преди влизане в сила на ГПК от 2008 г. Относно обхвата на задължителната практика по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК са дадени разяснения в т. 2 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторите не са мотивирали искането да се допусне касационна проверка на решението по поставения втори въпрос на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Доводите по това релевирано основание трябва да са свързани с липса на съдебна практика по формулирания въпрос или съществуващата такава да е неправилна и да се налага промяната й. Съображения в посочения смисъл не са развити в изложението, поради което това основание не следва да бъде обсъждано.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторите ще бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените от тях разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ от 16.07.2014 г. сключен с адв. Г. А. от Пловдивска АК, възлизащи на сумата 200 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.04.2014 г. по гр. д. № 2/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. Т. Г. и Р. П. Г., двамата от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6 да заплатят на К. Д. К., Д. Д. К. и Т. И. К., всички от [населено място], [улица] сумата 200 (двеста) лева, разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: