5
гр. д. № 3931/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 551
София, 08.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3931/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от А. С., И. С., С. К., К. П., Т. У., С. Т., С. С., А. А., Т. М., Н. Н., Ж. Ж., С. К. Б., К. С., М. Д., И. С., И. С. и С. С., срещу решение № 231 от 14.02.2013 г. по гр. д. № 1293/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 1439/2009 г. на Варненски районен съд, 21 с-в, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу Б. П. Г., Д. П. Д. и И. Г. И. ревандикационни искове за предаване владението на реална част с площ от 306 кв. м. от УПИ … в кв. 79 по плана на [населено място], оцветена в червено на скицата, неразделна част от решението, както и на реална част с площ от 353 кв. м. от УПИ …., в кв. 79, по плана на [населено място], оцветена в жълто на същата скица, права върху които поддържат, че са придобити на основание земеделска реституция. Касационният довод е за необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон.
Допускането на касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК. В изложението се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпросите разполагат ли ответниците с правото да искат проверка на решението за възстановяване на земята по реда на косвения съдебен контрол ако не заявяват права върху имота, които са несъвместими с тези на реституента. Вторият въпрос е за това налице ли са две противоречиви решения, когато в решението, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е прието, че не е налице ограничение по чл. 10б ЗСПЗЗ, а в исковото производство е прието обратното.
Ответниците по касация Б. П. Г., Д. П. Д. и И. Г. И. оспорват наличието на заявените основания за допускане до касационно обжалването на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че ищците като наследници на И. С. Н., са заявили за възстановяване земеделски имот – овощна градина, с площ от 5200 дка, в м. „О. бахча”, в землището на [населено място]. След обжалване на отказа за възстановяване, поради това че имотът попада в строителните граници на населеното място и е застроен, с решение от 20.02.2006 г. по гр. д. № 5606/2005 г., постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, Варненски районен съд е приел, че действително заявения за възстановяване имот е включен в строителните граници на населеното място, но няма пречка за възстановяване на част от него с площ от 2807 кв. м., части от която попадат в парцели, които не са застроени. Между възстановените площи са и площ от 306 кв. м. в парцел VІ-541 в кв. 79 и площ от 353, кв. м., която е част от парцел VІІ-541. Ищците са представили и решение № 1647 от 19.07.2007 г. на ОСЗ [община], с което е признато право на възстановяване в съществуващи (възстановими) стари реални граници на овощна градина от 5.200 дка, в м. „О. бахча”, в кв. 93 и св. 97 от помощния кадастралния план от 2000 г. и им е възстановено правото на собственост на овощна градина с площ от 3401 кв. м. в същата местност и е отказано възстановяване на част от градината, с площ от 1799 кв. м., в строителните граници на населеното място.
Ищците не установяват след влизане в сила на съдебното решение, постановено в производството по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, да е издадено друго решение на ОСЗ А., с което възстановената им земя да е индивдуализирана с актуалното регулационно състояние, граници и към него да е издадена и скица.
Ответниците са наследници на П. Д. И.. Те са противопоставили възражение, че са собственици на спорните части от имота на основание договор за покупко-продажба и наследяване.
Установили са, че на 30.06.1997 г. между наследодателят им П. И. и лицето К. Г. е бил сключен с правоимащите по § 27, ал.1 ЗСПЗЗ договор за продажба на обект № 3, представляващ „Стопански двор – паркинг”, включващ бетонова настилка, ограда, водоснабдяване, електрификация, метален навес, канал за автомобили), попадащ в парцел VІ, кв. 49, по плана на [населено място] с площ от 6370 кв. м. През 1998 г. са закупили от Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа земята, върху която е бил изграден продаденият им обект „паркинг” – терен с площ от 6370 кв. м, съставляващ парцел VІ-541 в кв. 49а по регулационния план на [населено място].
След смъртта на П. И. между наследниците му, сега ответници по иска, И. И. – съпруга, Б. П. Г. – дъщеря и Д. П. Д. – син и съсобственикът Г. К. е сключен договор за доброволна делба, с който в дял на ответниците по иска е поставен УПИ …, с площ от 2696 кв. м. (отреден за част от бившия парцел VІ-541), както и УПИ …, с площ от 3304 кв. м., а в дял на Г. К. е поставен УПИ … с площ от 370 кв. м., в кв. 49а по плана на [населено място].
С приета техническа експертиза е установено, че признатият за възстановяване имот с площ от 5.2 дка към 1991 г. е попадал в строителните граници на населеното място. Включването му в строителните граници е извършено след като през 1952 г. е одобрено сливането на квартали 3, 4, 5 и 6 в един квартал за изграждане на стопански двор на ТКЗС. Мероприятието е реализирано и в регулационния план от 1965 г. стопанският двор е заснет с № 530, а в кадастралния план от 1996 г., който е послужил за основа на действащия план на [населено място], одобрен със заповед 358 от 20.12.2001 г., стопанският двор е отразен с № 541, с площ от 22 дка и граници, съответстващи на тези по предходния КП. Процесният имот парцел VІ-541 в кв. 49а, по П. (или парцеларния план) е попълнен в действащия кадастрален план на [населено място] на основание заповед от 2004 г. Със заповед № 445/2006 г. на кмета на [община] е одобрено изменение на действащия РП в частта му относно У. .., от който са образувани два нови УПИ … и ХІ-2013, като границите и местоположението на УПИ … са запазени. Направен е извод, че обособеният парцел VІ-541 в кв. 49а по парцеларния план на „Стопански двор” (паркинг) е представлявал асфалтирана площадка с площ от 6298 кв. м. (предвидена за 60 машини) и изграден навес с площ от 72 кв. м., която площ съответства на изискванията, установени с разпоредбата на чл. 10, ал.3 от Наредбата за необходимата земя при изграждане на обекти, одобрена с ПМС 41/1982 г.
От така установените факти съдът е направил извод, че спорът между страните е породен от конкуренцията на права и следва да се реши при съобразяване нормата на чл. 10, ал.12 ЗСПЗЗ. Приел е, че след като върху заявения за възстановяване имот е било извършено мероприятия, чрез изграждане на част от стопанския двор – паркинг, с прилежащите му съоръжения и инфраструктурни елементи, то това е било ограничение по смисъл на закона за възстановяването му в съществуващи реални граници. Претендираните от ищците части от парцели, са попадали в стопанския двор, усвоени са били за реализирано мероприятие, което е пречка за реституирането им.
Не е налице основание за допускане касационна проверка по въпроса може ли ответниците да оспорват материалната законосъобразност на административния акт, какъвто характер има решението на съда, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Ответниците не са участвали в реституционното производство, поради което те имат право да оспорват валидността и законосъобразността на административния акт, от който ищците черпят права. Разрешението на този въпрос е дадено от съда в съответствие с постоянната практика на ВКС по него.
Вторият поставен въпрос не обуславя предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. За да обоснове наличието на тази хипотеза касаторите се позовават на противоречие между възприетото в решение, постановено в административно производство (това по чл. 14, а3 ЗСПЗЗ) и решението, постановено в гражданско съдопроизводство. Хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 2 намира приложение, когато се установи противоречие между разрешенията на правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и решение на друг съд, без оглед на степента му в йерархията, в какъвто смисъл са и разяснението даден в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.20010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Решенията, постановени в аднимистративно производство, не попадат в приложното поле на посоченото касационно основание.
На трето място в изложението се прави твърдение, че съдът се е произнесъл и по въпроса, когато се установи, че ищецът по ревандикационен иск не доказва да е носител на правото на собственост, то съдът не следва да се произнася по това дали ответникът е собственик на спорния имот, на поддържаното от него основание. От това твърдение може да се изведе твърдение за разрешаване на процесуален въпрос за обсъждането на всички наведени доводи и установени факти по делото.
Този въпрос не обуславя общата предпоставка за допускане касационна проверка по него, тъй като е решен от съда при правилно прилагане на процесуалния закон. Той е обсъдил доводите и възраженията и на двете страни и след като е направил извод, че върху спорния имот е било изпълнено мероприятие, поради което той не е подлежал на земеделска реституция, е формирал крайния правен извод за неоснователност на иска.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторите … ще бъдат осъдени да заплатят на ответницата по касация Б. П. Г. направените разноски за това производство в размер на 400 лв., установени с договор за правна помощ и съдействие сключен на 30.05.2013 г. с адв. Н. Т. от В. АК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 231 от 14.02.2013 г. по гр. д. № 1293/2012 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. И. С., жив. [населено място], [улица], И. А. С., жив. [населено място], [улица], С. А. К., К. П. К., Т. П. У., С. К. Т., С. П. С., А. И. А., Т. И. М., Н. Д. Н., Ж. Г. Ж., С. К. Б., К. И. С., жив. [населено място], [улица], М. И. Д., И. Ж. С., жив. [населено място], [улица] И. С. С., жив. [населено място], [улица] С. Василева С., жив. [населено място], [улица] да заплатят на Б. П. Г., жив. [населено място], [улица] сумата 400 (четиристотин) лева, разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: