4
гр. д. № 122/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 222
София, 23.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 20 март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 122/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Я. Я. е подал касационна жалба срещу решение от 31.10.2011 г. по гр. д. № 2208/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 20.04.2011 г. по гр. д. № 7953/2010 г. на Пловдивски районен съд, с което касаторът е осъден да ревандикира на М. П. П., починала след постановяване на първоинстанционното решение и заместена от наследниците й М. В., О. П. и А. П., 5/6 ид. ч. от съсобствения им апартамент с идентификатор 56784.520.251.1.39, намиращ се в [населено място], ул. „6-ти септември” № 204 в сградата на [жилищен адрес] сграда 1, построен върху държавна земя.
К. довод е за необоснованост на извода за неоснователност на довода за нищожност на договора за продажба на 4/6 ид. ч. от този имот, обективиран в н. а. № 101 от 28.04.2009 г., т. ІV, рег. № 3766, д. № 416/2009 г. Поддържа се твърдение за незаконосъобразност на извода, че сключеният от съсобственик с право на 1/6 ид. ч. от имота договор за наем с касатора не е породил действие, той като наемодателят не е имал право самостоятелно да извършва действия на управление на имота.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса нищожно ли е упълномощаването, направено в писмена форма, ако упълномощителят не изпише трите си имена съгласно изискването на чл. 589, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 576 ГПК. Счита че по този въпрос е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка по него.
Релевиран е и довод за произнасяне на съда по материалноправния въпрос: допустимо ли е без упълномощаване от останалите съсобственици, съсобственикът, който притежава по малко от половината идеални части от имота, да го отдава под наем и пораждали договорът действие и по отношение на останалите. Касаторът намира, че въпросът е решен в противоречие с възприетото в решение № 1648 от 22.10.1998 г. по гр. д. № 1386/1997 г. на ВКС, ІV г. о. и реш. № 83 от 10.02.2000 г. по гр. д. № 1107/1999 г. на ВКС, ІV г. о., което обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационна проверка по него.
Ответниците по касация М. В., О. П. и А. П. намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че касаторът упражнява фактическа власт върху имота на основание договор за наем сключен с единия съсобственик на имота В. П. Р., с право на 1/6 идеална част от него.
Ищцата М. П., а сега наследниците й, се легитимират като собственик на общо 5/6 ид. ч. от имота на основание наследствено правоприемство от баща й П. И. – 1/6 ид. ч. и 4/6 ид. ч. на основание договор за покупко-продажба сключен с майка й Н. В. П. от 28.04.2009 г., обективиран в н. а. № 101 от 28.04.2009 г. , т. ІV, рег. № 3766, д. № 416/2009 г. Ответникът, сега касатор, е противопоставил довод, че упражнява фактическа власт върху целия имот на правно основание – договор за наем, сключен със съсобственика Василка П. Р. на 21.04.2009 г. за срок от три години.
Съдът е уважил иска като е приел, че договорът за наем е сключен от съсобственик с права по-малки от ? ид. ч. в имота, поради което той не обвързва ищцата, като собственик на 5/6 ид. ч. от имота.
Д. за нищожност на договора за продажба, от който ищцата черпи права, поради нищожност на упълномощаването на пълномощника на продавачка е намерен за неоснователен. При сключването му праводателката е била представлявана от пълномощник – адв. Н. П.. Упълномощаването е извършено в писмена форма с нот. заверка на подписа. Под подписа упълномощителката е поставила подпис и отпечатък от палеца на дясната си ръка. Направено е отбелязване от нотариуса като е посочено, че това се налага поради болест.
От доказателствата по делото не се установява дали подписът под пълномощното е бил поставен предварително, поради което и на основание чл. 589, ал. 2 ГПК упълномощителката е следвало при удостоверяването му от нотариуса да го потвърди и да изпише пълното си име, или подписът е положен пред нотариуса, но поради здравословното състояние на упълномощителката се е наложило да постави и отпечатък от палеца на дясната си ръка. Ако състоянието на упълномощителката не е позволявало тя да изпише трите си имена за да потвърди подписа си, то и в този случай това е могла да направи с поставяне на палеца от дясната си ръка. След като това е изпълнено, изводът на съда, че не е нарушена разпоредбата на чл. 589, ал.2 ГПК при удостоверяване подписа и съдържанието на частния документ – пълномощното изхождащо от Л. И., е обоснован и законът е приложен правилно.
По отношение на този въпрос не е налице предпоставката на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка по него. Нормата е ясна и не се налага тълкуването й с цел разкриване точния й смисъл. Не се твърди, че по прилагането й няма създадена съдебна практика, или постановената такава се налага да бъде изоставена, тъй като не съответства на обществените отношения, които урежда.
Касационна проверка на въззивното решение не следва да се допусне и по разрешения материалноправен въпрос дали договорът за наем, сключен от съсобственик с права по-малки от ? ид. ч. върху съсобствения имот, обвързва съсобственикът с права по-големи от ? ид. ч. Некоректно е позоваването на решения по гр. д. № 1386/1997 г. на ВКС, ІV г. о. и по гр. д. № 1107/1999 г. на ВКС, ІV г. о., за обуславяне наличието на противоречиво разрешаване на въпроса. В решението е възприето, че съсобственик с права от 5/6 ид. ч. от имота, който е сключил договорът за наем за целия имот и е събирал този наем, се е обогатил с частта от наема, съответстваща на права на ищеца от 1/6 ид. ч. от него и той дължи плащане на това основание, а не наемателя. Наемателят не се е обогатил със следващия наем тъй като го е заплатил на наемодателя, поради което не е пасивно легитимиран по иска.
В решение № 83 от 10.02.2000 г. по гр. д. № 1107/1999 г. на ВКС, ІV г. о. съдът се е произнесъл по приложението на чл. 30, ал. 3 ЗС. Приел е, че договорът за наем сключен от единия съсобственик с права на ? ид. ч. от имота въпреки липсата на упълномощаване за това от другия съсобственик е противопоставим на не участвалия в договора съсобственик като отношенията между тях следва да се уредят по правилото на чл. 31, ал. 2 ЗС, а не между наемателя и не участвалия в договора съсобственик.
Разрешеният с въззивното решение материалноправен въпрос е за това дали сключеният договор за наем на съсобствен имот от съсобственик с по-малък от 50% дял е противопоставим на съсобственик, който има по-голям от 50% дял в имота. Въпросът е решен в съответствие с формираната задължителна практика на ВКС по него с решения, постановени в производство по чл. 290 и сл. ГПК, по гр. д. № 810/2010 г. на ВКС ІV г. о.; по гр. д. № 1548/2010 г. на ІІІ г. о.; по гр. д. № 1237/2010 г. на ІІ г. о. В тях е прието, че действията на обикновено управление на съсобствения имот се извършват по решение на мнозинството – чл. 32, ал. 1 ЗС. Сключеният договор за наем на съсобствен имот от съсобственик с права по-малки от половината, е валиден и поражда действие в отношенията между наемодателя и наемателя, но не може да бъде противопоставен на останалите съсобственици, поради това че е не е резултат на формираната воля на съсобствениците с права над половината от общия имот. Съобразно това изводът на съда, направен в обжалваното въззивно решение, че касаторът , ответник по иска и наемател по договора за наем, владее 5/6 ид. ч. от имота, предмет на иска, без правно основание е обоснован, направен при правилно прилагане на закона и в съответствие на задължителната практика.
Съобразно това не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение и в частта, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС за 5/6 ид. ч. от имота, на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответницата по касация М. В. направените от нея разноски за касационното производство, установени с договор за правна защита и съдействие от 03.02.2012 г. сключен с адв. Н. А. от ПАК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.10.2011 г. по гр. д. № 2208/2011 г. на П. окръжен окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Я. Я., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. „6-ти септември” № 204, ет. 4, ап. 39 да заплати на М. М. В., от [населено място], [улица] сумата 300 (триста) лева, разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: