4
гр. д. № 1398/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 484
София, 29.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1398/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
[община] е подала касационна жалба срещу решение № 406 от 18.12.2013 г. по гр. д. № 810/2013 г. на Пернишки окръжен съд. С решението е потвърдено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 7591/2011 г. на Пернишки районен съд, в частта с която е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] иск за установяване, че касаторът е собственик на сграда-трафопост „Сграда Т.. К.”, построена в [населено място], ЦГЧ с идентиф. 55871.501.491.22 КК и КР на [населено място], построена в имот с идентиф. 55871.501.491 и представляваща съвкупност от сграда и енергийно съоръжение. К. довод е за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Като основание за достъп до касационна проверка се прави позоваване на чл. 280, ал. 1 т. 1 и 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпросите: 1. при наличието на положителната и липсата на отрицателната предпоставки по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМСМА обектът – сграда – трафопост станал ли е общината собственост по разпореждане ЗМСМА в сила от 17.09.1991 г.; 1. 2. ако съответният енергиен обект обслужва само обекти от територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал. 1 ЗМСМА, дори ако е част от националната електроразпределителна мрежа; 2. 1. Допустимо ли е при липса на каквато и да е първична счетоводна документация за заприходяване на енергийния обект трафопост в баланса на електроразпределителното предприятие, чиито правоприемник е ответника, към 17.09.1991 г. да се приеме, че той е предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие.
2.2. Предоставено ли е стопанисването и управлението на трафопоста по разпореждане на закона – чл. 12 от ЗЕ, дори и ако не е вписано в баланса на предприятието;
3.1. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, да проведе пълно и главно доказване за да установи, че са водени редовно;
4. Допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуване да придава обратно действие на материално-правна норма – ал. 2 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, ако законодателят не й е предал такова по реда на чл. 14, ал. 1 ЗНА.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
За да отхвърли иска по отношение на трафопоста съдът е приел, че той като съвкупност от сграда и съоръжение е бил включен в баланса на фирма с държавно имущество, което съгласно ал. 2 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА изключва възможността за трансформиране на заварената при влизането му в сила държавна собственост в общинска.
От фактическа страна е установено, че предмет на вещния спор е трафопост „Г. К.”, застроен на площ от 39 кв. м., на един етаж в поземлен имот 5622 в кв. 13 по плана на [населено място] от 1979 г., а по плана от 1993 г. в имот 5622 в кв. 207. И по двата плана кв. 13 и кв. 207 са били отредени за жилищно строителство. По одобрените през 2008 г. ККР трафопостът е заснет с идентификатор 55871.505.491.22, а имотът в който е построен, с идентификатор 55871.505.491.
Относно статутът на този имот към 17.09.1991 г. съдът е приел, че е държавна собственост с аргумента, че при построяването му през 1973 г. е бил държавна собственост. По силата на чл. 2 от Закона за електростопанството от 1948 г. отм. със Закона за електростопанството (ЗЕ) от 1995 г. той е бил държавна общонародна собственост тъй като е съоръжение за разпределение и пренос на енергия. По разпореждане на чл. 2, ал.1 от ЗЕ от 1975 г. също е бил със статут на държавна собственост тъй като е съставлявал електрическа уредба, легална дефиниция, за което е дадена в § 2 от ДР на ЗЕ от 1975 г. Като част от единната енергийна система на страната той служи за задоволяване на потребности от национално значение, поради което не е налице първата предпоставка на § 7, ал.1, т. 1 ПЗР на ЗМСМА за да стане общинска собственост по разпореждане на закона.
Позовавайки се на чл. 12 от ЗЕ от 1975 г. (отм.) съдът е приел, че след като дейността по производство, пренос и разпределение на електроенергия е възложена на определени правни субекти – електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация енергетика, то обектите, служещи за извършване на посочената дейност, следва да се считат предоставени на съответните предприятие по силата на закона и без наличие на нарочен акт за това.
По делото са приети като доказателства: – паспорт на трафопоста, съставен по образец на М.-Д. „Енергообединение ДСП „Електроснабдяване” – окръжно София, Ел. район – П., в който е отразено, че е включен под напрежение на 15.12.1973 г.; – паспорт форма 7 съхраняван при СК „Електроснабдяване” П. за нивото на товарите.
С приета комплексна техническа и икономическа експертиза е установено, че трафопостът е записан в баланса на Електроразпределително дружество Н. АД на основание Р. № 46, т. 15 от 07.11.1991 г., с което е създадено еднолично търговско дружество с държавно имущество, което включва имуществото на обединения, комбинати и предприятие от системата на Комитета по енергетика съгласно приложение № 1. Експертите са установили, че по отделни компоненти се води сградата – в сметка 305, оборудването в сметка 402. Земята се води в задбалансовата сметка 914. Съобразявайки, че задбалансовите сметки, представляват балансови сметки, които не отчитат Д., са направили извод, че трафопостът не фигурира в уставния фонд на дружеството. В баланса на ответното дружество се води от 2000 г., когато е съставен разделителния протокол на основание преобразуването на Н. чрез отделяне на ново [фирма], което става правоприемник на активите, включващи и електроенергийните съоръжения на територията на югозападната част на България. Извод, че имотът е бил предоставен на предприятие „Е. П.” е направен въз основа на установеното, че той е бил заведен в инвентарната книга от момента на пускането му в експлоатация.
Съдът е формирал правните си изводи като се е позовал и на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1975 г., отм. 1999 г. и § 3 от ПР на същия закон е приел, че трафопостът е част от „електрическите мрежи” поради което и държавна собственост. Като част от електрическата мрежа, съставлява част от единната енергийна система на страната, което следва от чл. 4, ал. 1 ЗЕ отм. От това е определил предназначението му да е за задоволяване на потребности от национално значение, поради което не съставлява обект от техническата инфраструктура, обслужващ само територията на общината. За да обоснове отсъствието на предпоставката на § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА се е позовал и на чл. 12 от Закона за електростопанството отм., по силата на който дейностите по производство, пренос, разпределение и пласмент на ел. енергия за общо ползване се извършва от електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация „Енергетика”. След като със закон е възложено на определени правни субекти осъществяването на дейностите по чл. 12 от закона, то обектите, служещи за извършването им, са изключителна държавна собственост по силата на чл. 2 от същия закон и следва да се считат предоставени на съответните предприятие по силата на закона. С това е мотивирал и извода си, че в случая е без значение дали трафопостът е бил изрично заприходен , тъй като включването му във фондовете на енергийното предприятие е следствие от факта, че е бил част от общодържавната енергийна система.
Не е налице основание за допускане касационна проверка по въпросите поставени в т. т. 2.1., 2.2. и 3 на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като разрешаването им не е обосновало решаващия извод на съда.
Не е налице основание за допускане на касационна проверка по поставения въпрос в т. 4 на изложението за това допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материалноправната норма на ал. 2 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА.. Относно тълкувателния характер на нормата е формирана задължителна съдебна практика с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС (Р № 244 по гр. д. № 99/2009 г. и Р № 96 по гр. д. № 3122/2008 г. на ВКС, І г. о.). Въззивното решение е съобразено с тях, поради което този въпрос не обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка.
Поставеният в т. 3 въпрос, също не обуславя основание за допускане касационна проверка. Той е разрешен в съответствие с възприетото в практиката на ВКС, че стопанисването и управляването на държавен имот от държавно предприятие може да се установи и с непреки доказателства, каквото е записването в инвентарната книга. Инвентарната книга се съставя в предприятията за обезпечаване правилното отчитане на основните средства, както и за контролиране на тяхното използуване. Това е наложено от обстоятелството, че дадените им и вписани в отчетните документи и счетоводните книги наименования, не са достатъчни поради това, че в дадено предприятие могат да съществуват по няколко единици от един и същ вид. Фактът, че трафопостът е вписан в инвентарната книга, установява че той е предаден за стопанисване и управление на дружеството. Счетоводният документ за това е акта на приемането му и пускането му в експлоатация, който удостоверява и възникването му като вещ – обект на правото на собственост.
За да се легитимира като собственик ищецът се е позовал на придобивния способ по § 7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА. По отношение на процесния трафопост е била налице отрицателната предпоставка по ал. 2 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, поради което тази държавната собственост не се е трансформира по разпореждане на закона в общинска собственост. Записването му в инвентарните книги както и установеното, че от пускането му в експлоатация е стопанисвано от ДП „Електроснабдяване – П.”, е косвено доказателство, че той е бил част от имуществото на това предпиятие към влизане в сила на ЗМСМА. Съдът е основал решаващите се изводи и на това обстоятелство, а то е задължителен критерии за отделяне и разграничаване на общинската от държавната собственост по разпореждане на закона. При наличието на тази пречка за трансформиране на тази държавна собственост в общинска, останалите обсъдени предпоставки са неотносими, тъй като приложението на ал. 1 е изключено по аргумент от ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 406 от 18.12.2013 г. по гр. д. № 810/2013 г. на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: