2
гр. д. № 2535/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 186
София, 19.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 12 април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч.гр. д. № 2535/2013 г.
Производството е по чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от К. Х. М. срещу разпореждане № 58/01.03.2013 г. по гр. д. № 310/2012 г. на Търговищки окръжен съд, с което е върната подадената от жалбоподателката касационна жалба срещу решение от 19.12.2012 г. по постановено по същото дело на ТОС като недопустима.
Касационният довод е за необоснованост на извода, че въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното за допускане на делба на съсобствен имот не подлежи на касационна проверка, поради това, че цената на иска, която се определя въз основа на данъчната оценка пропорционално на делът на съсобственика, е под 5000 лв. Поддържа се, че имотът следва да се оцени по действителната му стойност.
Ответницата по касация не е взела становище.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното разпореждане, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Основателен е доводът, за необоснованост на извода, че въззивното решение не подлежи на касационна проверка поради цената на имота, предмет на делба, която определена по данъчна оценка е под 5000 лв.
В съдебната практика е прието, че искът за делба в първата му фаза следва да се разглежда като неоценяем, поради което нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК не намира приложение при преценка за допустимостта на касационната проверка на обжалваното решение. Направеният извод в обратен смисъл е неправилен.
Изводът за недопустимост на касационната жалба е мотивиран и с това, че тя е останала нередовна, въпреки дадените указания за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК. Прието е, че с депозираното първоначално изложение и с молбата от 21.02.2013 г., подадена в изпълнение указанията на съда, не е посочен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формалното позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, не удовлетворява изискването за изложение към касационната жалба по смисъла на чл. 284, ал.3 ГПК.
Този извод не се подкрепя от данните по делото.
Както в касационната жалба, така и в молбата за отстраняване на нередовностите й, касаторката твърди, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос: длъжен ли е съдът при направено искане в отговора по исковата молба за допускане на гласни доказателства за установяване на твърдяни от ответницата релевантни за спора факти, да се произнесе по него с доклада по реда на чл. 140 ГПК.Намира, че този въпрос е решен в противоречие с формираната практика и че той е от значение за точното прилагане на закона. Съобразно това подадената касационна жалба е била редовна. Направеният извод в обратен смисъл е необоснован, което е основание за отмяна на разпореждането за връщането й.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА разпореждане № 58/01.03.2013 г. по гр. д. № 310/2012 г. на Търговищки окръжен съд.
Връща делото на същия съд за администриране на касационната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: