3
гр. д. № 4641/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 520
София, 24.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4641/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от С. Ж. З., от [населено място] касационна жалба срещу решение № ІІ-163 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 806/2012 г. на ОС-Бургас, с което е потвърдено решение от по гр. д. № 9454/2011 г. на РС-Бургас, с което е прието за установено по отношение на З. на основание чл. 108 ЗС, че П. К. К. е собственик на недвижим имот съставляващ ап. 20, с площ от 59.98 кв. м., намиращ се в [жилищен адрес] вх. „Д”, ет. 7, в ж. к. С.” , [населено място] и тя е осъдена да предаде владението на имота на собственика К.. Касационните доводи са за необоснованост на решението и постановяването му при неправилно прилагане на закона. В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса преклудирана ли е правната възможност да се иска обявяване нищожността на изпълнителното основание, на което спорния имот е бил продаден на публична продан, ако възражение за това не е направено в срока по чл. 414 ГПК. Този въпрос се определя като обуславящ изхода на спора. В изложението не се обосновава наличието на някои от основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 1-3 ГПК.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане касационна проверка на въззивното решение, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че Ищецът П. К. е придобил право на собственост върху апартамента, предмет на иска, на основание договор за покупко-продажба сключен на 15.07.2011 г. с лицата Г. П., К. П., Р. Б. и Е. Б.. Продавачите по договора са придобили право на собственост на основание постановление за възлагане от 17.04.2009 г. по изп. д. № 20087090400072 на ЧСИ рег. № 709. От представените писмени доказателства е установено и това, че касаторката, чрез пълномощника й В. Н. С., нейн син, е сключила три договора за заем с лицето Е. Б.: на 14.12.2005 г. за сумата 7000 лв. за срок от 4 месеца; на 18.01.2007 г. за сумата 24400 евро за срок от 6 м. и на 19.09.2008 за сумата 9000 евро за срок от 3 м., които е обезпечила с договори за ипотека на собствения й апартамент, предмет на иска.
Поради неизпълнение на задължението по договора за заем за 24400 евро заемодателят се е снабдил с изпълнителен лист за това вземане срещу З., издаден въз основа на заповед № 307 от 16.06.2008 г. по ч. гр. д. № 1581/2008 г. в заповедно производство по чл. 410 и сл. ГПК. По делото е представена и нотариална покана, връчена на заемателката, за доброволно изпълнение на задължението.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 20087090400072 на ЧСИ с рег. № 709, извършена публична продан и с постановление от 17.04.2009 г. имотът е възложен на Г. Д. П. и Е. Д. Б.. Постановлението е било обжалвано от касаторката с доводи за не спазена процедура по извършване на публичната продан. С решение от 10.06.2009 г. по ч. гр. д. № 228/09 г. жалбата е оставена без уважение.
При така установените данни съдът направил извод, че ищецът се легитимира като собственик на поддържаното от него основание. Доводът за нищожност на договора за заем като сключен от лице, което не е имал право да извършва кредитна дейност е намерен за неоснователен.
Съобразен със закона е направения извод, че възражението за валидност на основанието, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е преклудирано. Ищцата е разполагала с процесуалната възможност да възрази срещу заповедта за изпълнение, при което в тежест на кредитора е да установи наличието на ликвидно и изискуемо вземането – чл. 422 ГПК. За касаторката е съществувала възможността да оспори вземането и по реда на чл. 424 ГПК, ако е твърдяла наличието на новооткрито обстоятелство. като такова тя сочи влязлата в сила присъда, с която е признато, че заемателя Е. Б. в периода от 09.06.2003 г. до 17.06.2009 г. като физическо лице, без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки – отпускане на заеми с лихви и на основание чл. 252, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, глоба в размер на 5000 лв. и конфискация на ? ис. от конкретно недвижимо имущество.
Законосъобразен е изводът на съда, че установяването с влязла в сила присъда на това, че извършваната от заемодателя дейност по занятие – отпускане на заеми срещу лихва, съставлява престъпление от общ характер, не рефлектира върху валидността на сключения от него договора за заем и няма за последица отпадане на задължението на заемателя да върне получената сума в уговорения срок.
Поставеният процесуален въпрос е разрешен от съда при точно прилагане на закона, поради което не обуславя общата предпоставка за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
Искането на касаторката за спиране изпълнението на въззивното решение с оглед изхода на касационното производство и поради това, че не е внесено определеното от съда на 19.07.2013 г. обезпечение следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-163 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 806/2012 г. на ОС-Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране изпълнението на същото въззивно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: