Определение №852 от 31.10.2012 по гр. дело №557/557 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

6
гр. д. № 557/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 852

София, 31.10.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N 557/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Т. И. А., С. И. А. и Н. С. М. са подали касационна жалба против решение № 17 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1679/2004 г. на Бургаски окръжен съд, в частта с която съдът е определил начина на разпределяне на сумите, които ще се получат от публичната продан на съсобствените имоти, предмет на иска за делба. К. довод е за неправилно определяне правата на съделителите върху сумите от публичната продан поради несъобразяване от страна на съда новонастъпилия по време висящността на спора факт – завещание направено, от починалата в хода на производството съделителка Слава М. в полза на касаторите. В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос: следва ли да се съобразят установените по делото факти включително и тези, които са му служебно известни като представени в съдебната преписка доказателства. Считат че този въпрос е решен в противоречие с възприетото в решение № 24 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 7444/2008 г. на І г. о. на ВКС, съществен е за изхода на спора, поради което обуславя основание по чл. 2801 ал.1, т. 1 ГПК.
Ответниците по касация К. М. и Р. С. М. намират жалбата за неоснователна. Поддържат че касаторите не са представили завещанието, на което се позовават, в инстанционното производство и не са направили искане то да бъде съобразено и делът на починалата съделителка разпределен между съделителите, в полза на които е завещан.
Останалите ответници не са взели становище по жалбата.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от Бонка Х. М. и Х. Б. П. с довод за незаконосъобразност на решението, с което е определен способът за извършване на делба чрез изнасяне на имотите на публична продан. В изложението към жалбата се твърди, че въпроса за определяне способа за извършване делба на съсобствени недвижими имоти, за които с техническа експертиза е установено, че от тях могат да се образуват самостоятелни дялове, които са достатъчни на брой за да се извърши делбата по колена, е решен в противоречие с установената практика. Позовават се на решение № 60 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 534/2009 г на ВКС, І г. о. и решение № 140 от 24.03.2011 г. по гр. д. № 373/2010 г. на ВКС, І г. о. – основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Поддържа се и основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, тъй като даденото разрешение на въпроса от въззивния съд противоречи на практиката на съдилищата израз на която са: решение № 28 от 30.01.2009 г. по гр. д. № 5489/2007 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 805 от 17.12.2003 г. по гр. д. № 508/03 г. на ВКС, І г. о., решение № 380 от 29.07.1988 г. по гр. д. № 292/88 г. . на ВС, І г и № 1969 от 11.10.1969 г. по гр. д. № 1464/1969 г. на ВКС, І г.
Твърди се, че с решението си съдът се е произнесъл и по въпроса когато част от имотите, предмет на делба, са съсобствени на основание наследяване, а за други съсобствеността е смесена (възникнала от наследяване и правни сделки) дали изнасянето на публична продан на имотите е единствения допустим от закона способ за прекратяване на съсобствеността.
Ответниците В. Т. М. и Т. В. М. намират жалбата на Бонка М. и Х. П. за неоснователна и твърдят, че не са налице релевираните основания за допускане на касационна проверка на решението.
Ответницата по касация Р. М. намира жалбите за неоснователни. Твърди че представената практика на ВКС и съдилищата не кореспондира на поставените въпроси, определени като съществени за определяне способа за извършване на делбата.
Касационните жалби са подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради са допустими.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:

По жалбата на Т. А., С. А. и Н. М.:

Не е налице основание за допускане касационна проверка по поставения от касаторите процесуален въпрос.
Писменото доказателство – завещание направено от Слава М. в полза на касаторите, е било представено в производството по подадената от тях молба за отмяна на основание чл. 303 ГПК на решението по допускане на делбата. В направеното искане за отмяна молителите са се позовали на новооткрито обстоятелство – договор за дарение обективиран в нот. акт № 77 от 1978 г. Само това писмено доказателство е било прието като доказателство в това производство в проведеното съд. заседание на 24.03.2011 г. В развилото се въззивно производство по гр. д. № 1679/2004 г. на Бургаски окръжен съд касаторите не са се позовали на този ново настъпил факт, не са представили завещанието като доказателство за осъществяването му и то не е било приобщено към доказателствения материал по делото. Съобразно това съдът не го е обсъждал. Д., че този факт е служебно известен на съда, след като доказателственото средство за доказването му се съдържа в развилото се извънинстанционното производство за отмяна, е процесуално неиздържан. Служебно известни на съда са онези факти, които се състоят от извършени от съда действия. Съставянето на завещанието е действие извършено от завещателя, поради което не може да е служебно известен на съда факт. Доказването му се извършва с представяне на доказателствено средство, което трябва да е прието като доказателство по делото. Такова процесуално действие не е осъществено във въззивното производство, поради което за съдът не е възникнало задължение да обсъжда документ, представен в извънинстанционно производство, който не е бил приобщен към доказателствения материал в развилото се редовно въззивно производство по време висящността на което той се е осъществил.
При така извършените процесуални действия от страна на касаторите , съдът не се е произнасял по поставения от тях процесуален въпрос и той не е определил изхода на спора, поради което той не обуславя общата предпоставка за допускане касационна проверка по него.

По жалбата на Бонка М. и Х. П.:

От фактическа страна по делото е установено, че с влязло в сила решение от 02.11.1998 г. по гр. д. № 100/96 г. на Бургаски РС е допуснато извършване на делба на съсобствени недвижими имоти:
І. Дворно място, съставляващо имот УПИ І- 710, в кв. 124 по плана на ЦГЧ на [населено място], с плащ от 203 кв. м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, застроена на 126 кв. м. с търговски обект в партерния етаж при квоти:
– за К. и Н. М. и Р. П. – по 1/20 ид. ч. от дв. място и по 1/30 ид. ч. от втория етаж и тавана.
– за В. М. – 3/20 ид. ч от дворното място, 1/5 ид. ч. от първия етаж и обслужващите помещения и 1/10 ид. ч. от втория жилищен етаж и от тавана;
– за Х. и Бонка М. – по 3/40 ид. ч. от дворното място и по 1/10 ид. ч. от първия етаж и обслужващите помещения и по 1/20 ид. ч. от втория жилищен етаж и тавана;
– за Слава М. – 2/30 ид. ч. от дворното място, 7/60 ид. ч. от първия етаж и обслужващите помещения и 7/120 ид. ч. от втория жилищен етаж и тавана;
– за Т. М. – 1/12 ид. ч. от дворното място, 1/12 ид. ч. от първия етаж и обслужващите помещения и 1/24 ид. ч. от втория жилищен етаж и тавана;
– за И., С. и Т. А. – по 1/20 ид. ч. от дворното място и по 1/15 ид. ч. от първия етаж и обслужващите помещения и по 1/30 ид. ч. от втория жилищен етаж;
– за Х. Б. П. – ? ид. ч. от дворното място и ? ид. ч. от втория жилищен етаж и тавана;
ІІ. Дворно място, съставляващо УПИ І-714, в кв. 124 по плана на ЦГЧ на [населено място], с построените в него масивна сграда в източната част с площ от 33.40 кв. м., паянтова жилищна сграда в северната част, с площ от 11.70 кв. м. и голяма масивна стопанска сграда в западната част на имота с площ от 107 кв. м.;
ІІІ. Дворно място с площ от 28 кв. м., съставляващо част от УПИ І-1849, в кв. 51, по плана на [населено място], адм. адрес [улица], ведно с магазин на 56 кв. м, в източната част на партерния етаж от построената в дворното място триетажна жилищна сграда при квоти:
– за К. и Н. М. и Р. П. – общо 1/5 ид. ч.;
– за В. М. – 1/5 ид. ч.;
– за И., С. и Т. А. – общо 1/5 ид. ч.;
– за Х. и Бонка М. – общо 1/5 ид. ч.
– за Слава М. – 1/5 ид. ч.
При разрешаване на въпроса за способа за извършване на делбата съдът е взел предвид, че към момента на постановяване на решението общият брой на съделителите е 11, а на имотите, предмет на делба 5. С приета техническа експертиза и установено, че от търговския обект на първия етаж в сградата на [улица]могат да се обособят три магазина с площи от по 38 кв. м., 33 кв. м. и 22 кв. м., а в сградата със стопанско предназначение и застроена площ от 107 кв. м., могат да се обособят два магазина с площ от по 53.40 кв. м., за което е одобрен на 11.10.2005 г., инвестиционен проект. За магазинът, намиращ се в сградата на [улица], е изработен проект за разделянето му на пет магазина – тип безистен, с преминаване между тях с площи от по 4.96 кв. м. и по 6.40 кв. м. от общите части, представляващи коридор и складова площ. Сградата е със статут на паметник на културата категория „местно значение” , деклариран с писмо № 2278 от 14.06.1984 г. Националния института за паметниците на културата (НИПКИ) и за преустройството не е дадено съгласие. Дадено е съгласие само за разпределяне на търговската площ съобразно дяловете на съсобствениците, но без реално разделяне на пространството на самостоятелни помещения.
При тези данни реалните обекти от сградите построени в трите имота имат общ брой 9, който не съответства на броя на съделителите. Това е съобразено от съда, когато е прието, че делбата не може да бъде прекратена чрез разпределяне на съсобствените имоти по реда на чл. 347 ГПК (чл. 292 ГПК отм.)
Законосъобразно е намерено, че делбата не може да се извърши по колена, тъй като съсобствеността между страните не е възникнала само по наследяване. Двама от тях Т. В. М. и Х. П. черпят права от сделки, първия от дарения, а втората от договор за покупко-продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане. След съобразяване и на обстоятелството, че в последното проведено съдебно заседание поверениците на страните са изразили съгласие делбата да се извърши чрез изнасяне на имотите на публична продан, съдът е намерил, че това е единствения възможен законосъобразен способ за прекратяване на съсобствеността между страните.
Въпросът за това дали когато съсобствеността е смесена (възникнала от наследяване и правни сделки) изнасянето на имотите на публична продан е единствения допустим от закона способ за прекратяване на съсобствеността в случая е решен в съответствие с данните по делото и закона. След като имотите, предмет на делба не съответстват на броя на съделителите, способът разпределяне не може да бъде приложен. В съответствие с практиката и закона е прието, че неприложим е и способа разпределяне на имотите по колена, тъй като съсобствеността не е възникнала само на основание наследяване.
Некоректно е позоваването на възприетото в решение № 295 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 595/2010 г. на ВКС. В него способът изнасяне на имотите на публична продан е намерен за незаконосъобразен, поради това че съделителите са били двама, както и имотите предмет на делба. В решение № 368 от 17.01.10„ г. по гр. д. № 851/2009 г. на ВКС е прието, че способът за извършване на делба по чл. 288, ал.1 ГПК отм. е незаконосъобразен и необоснован, поради това, че имот допуснат до делба е бил сграда, с приземен и втори жилищен етаж, т. е. поделяем на два дяла, колкото са били и съделителите. Останалите представени решения на състави на ВКС също не са разрешавали въпроса за способа за извършване на делба, когато съсобствеността има смесен произход и броя на имотите, допуснати до делба и тези които могат да се обособят от някои от тях е различен от броя на съделителите. Съобразно това те са неотносими към предпоставката по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1679/2004 г. на Бургаски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top