5
гр. д. № 5661/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 134
София, 11.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5661/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 26.05.2014 г. по гр. д. № 3237/2013 г. Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 07.05.2013 г. по гр. д. № 14755/2011 г. на СГС, ГО, І-20 уч. в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Т. Б.-В. и В. Б. В. иск за установяване по отношение на И. Т. К. и Й. Т. П., че те са собственици в режим на семейна имуществена общност на апартамент 29 , на етаж 6, в [жилищен адрес] в ж. к. Б., в [населено място], което право са придобили на основание заповед № РД-41-1991/07.10.1986 г. издадена на основание чл. 100 З.(отм.).
Срещу въззивното решение в тази част в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищците М. и В. В., които поддържат, че е постановено при неправилно прилагане на материалния закон – чл. 100 и чл. 103 З., ал. 1. Допускането до касационна проверка се иска на основания по чл. 280, ал.1, т. т. 1 – 3 ГПК по разрешения материалноправен въпрос: когато при действието на З. отчужденият собственик е обезщетен с две жилища за неговите и на пълнолетния член от семейството му жилищни нужди, дали заповедта по чл. 100 във вр. с чл. 103, ал. 1 З., поражда право на собственост върху жилището, предоставено за задоволяване на нуждите на пълнолетния член на домакинството, в партимониума на това лице или вещното действие настъпва в правната сфера на отчуждения собственик.
Допускане се иска и по въпроса дали нормата на чл. 81, ал. 4 З., допускаща отчуждения собственик да бъде обезщетен с две жилища, когато в домакинството му живее и пълнолетен низходящ също в жилищна нужда, е съобразена с установената със ЗСГ забрана да се притежават повече от едно жилище. Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с възприетото в решение № 519 от 07.12.2003 по гр. д. № 51/2003 г. на І г. о.на ВКС; решение № 186 от 15.03.1985 г. на ІІІ г. о.; решение №1263 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 3944/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Ответниците по касация Б. и Н. Н. са подали писмен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касация И. Т. К. и Й. Т. П. и ответници по иска, предмет на въззивното решение в обжалваната част, не са взели становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
При проверка по допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд на РБ, І г. о. намери следното:
Установено е от фактическа страна, че от наследодателя на ищцата Т. Х. Б. през 1985 г. е бил отчужден притежавания от него в режим на СИО недвижим имот в [населено място] [улица] като е бил обезщетен имотно с две двустайни жилища за задоволяване жилищните нужди на двучленното му семейство и тези на пълнолетната му дъщеря М. Б., която е живяла в едно домакинство с родителите си (при условията на чл. 81, ал. 4 З.), за което е била издадена заповед № РД-40-1166/17.10.1985 г. Правоимащото лице Б. с молба от 17.07.1986 г. адресирана до директора на ГДИС и със нотариално заверени подписи на него и съпругата му съответно на 17.07.86 г. с рег. № 11623 за него и на 31.07.1986 г. с рег. № 12679 за съпругата му е поискал да бъде изменено определеното му обезщетение като вместо двустайно му се определи едностайно жилище.
Искането е уважено Със заповед № РД-41-1991/07.10.19986 г. на органа по чл. 95 З. са били конкретизирани определеното едностайно жилище за двучленно семейство на Б., както и това за нуждите на семейството на дъщеря му М. Б., като за нея е бил определен ап. № 29 на ет. 6. Отбелязано е и че за заплащане на апартамента е била прехвърлена сумата от 4000 лв., от определеното обезщетение за отчуждения имот, от бащата Т. Б. по сметка на дъщеря му. Останалата част от стойността на апартамента е била заплатена с отпуснат на М. Б. кредит от Д.-Жилищно кредитиране в размер на 12 000 лв.
Установено е по делото, че наследодателят Т. Б. е починал на 21.07.1989 г. и е оставил за наследници съпруга К. Б. и три дъщери: ищцата М. Б. и ответниците по иска И. К. и Й. П..
Спорът е породен от това, че след смъртта на наследодателя, ответниците считайки че са придобили право на собственост върху ап. 29 на основание наследствено правоприемство, са се разпоредили с ид. части от него в полза на дъщерята на К. – Н. К..
Въз основа на така установените факти съдът е достигнал до извода, че правото на съсобственост върху ап. 29 е преминало на основание издадената заповед за обезщетяване № РД-40-1166/17.10.1985 г. изменена със заповед № РД-41-1991/07.10.19986 г. в патримониума на отчуждения собственик.
От представената по делото отчуждителна преписка не се установява правоимащото лице Б. да е прехвърлил правото на собственост за определения му за нуждите на пълнолетния член от домакинството, неговата дъщеря М. Б., ап. 29 по предвидения в чл. 102, ал. 1 З. в редакцията му след изменението с ДВ бр. 45 от 1984 г.) ред, което право е могъл да упражни с подаване на молба с нотариално заверен подпис на страните. От това е направен извод, че носител на правото на собственост за двете жилища, определени в обезщетение на отчуждения собственик, е преминало в неговата имуществена сфера.
Първият поставен въпрос е разрешен при правилно прилагане на закона и в съответствие с трайната съдебна практика.
За да породи заповедта по чл. 100 З., с която се конкретизират определените в обезщетение недвижими имоти, вещно действие в имуществената сфера на нуждаещият се пълнолетен член от семейството на обезщетения собственик, е било необходимо той да е упражнил валидно, т. е. с писмено искане с нотариално заверени подписи на него и на пълнолетния член от домакинството му, правото да прехвърли отпуснатия му в обезщетение имот за задоволяване жилищните нужди на това лице. В случая отчужденият собственик Б. не е упражнил това свое право, поради което законосъобразно е прието, че правото на собственост и върху ап. 29, предоставен за задоволяване нуждите на пълнолетен член от неговото семейство, е придобито от него на основание издадената заповед за обезщетяване.
Правото на обезщетение за отчужден имот възниква в имуществената сфера на собственика на имота. При действието на З. той е могъл да се разпореди с това право като го прехвърли на лице, от кръга на посочените в чл. 81 З.. С разпореденото в чл. 102, ал. 1 З. е била предвидена облекчена форма за това – писмена с нотариална заверка на подписите на обезщетения собственик и правоимащия от кръга на определените в закона близки роднини. Обезщетения собственик не е упражнил това право, поради което въз основа на издадената заповед за обезщетение е придобил правото на собственост върху двата имота. Изплащането на част от стойността на ап. 29 от касаторката М. Б. не е породило за нея вещни последици, а само едно облигационно вземане до размера на изплатената част от имота.
Не е относимо към разрешения въпроса приетото в решение № 26 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 3124/2008 г. на ВКС, І. Г. о., че придобиването на правото на собственост върху отстъпеното като обезщетение жилище съвпада с датата на влизане в сила на заповедта по чл. 100 З., ако жилището съществува към момента на издаването й. Когато то е било изградено по-късно, вещният ефект настъпва с възникване на обекта на правото на собственост.
С решение № 549 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 3218/2008 г. на ВКС, І г. о. е дадено разрешение на въпроса, когато част от стойността на отстъпеното в обезщетение жилище срещу отчужден имот, заповедта по чл. 100 З., за което е издадена по време на брака, е изплатена с лични средства на другия съпруг, възниква ли семейна имуществена общност върху частта от жилището до размера на платеното и следва ли да се признае частична трансформация. Този въпрос също е неотносим към разрешения с въззивното решение правен спор.
Поради това, че въпросът е разрешен при правилно прилагане на закона и не е обоснован доводът да е решен в противоречие на задължителната практика на ВКС или да се решава противоречиво, не обуславя основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационна проверка.
Вторият поставен въпрос не е обусловил крайните изводи на съда. Не относим е към спора въпросът за съгласуване нормата на чл. 81 З. с ограничителния режим, установен от ЗСГ. Съгласуването е извършено с разпореденото в З., че е възможно обезщетяване на отчужден собственик да се извърши с две жилища, когато наред с неговите жилищни нужди следва да се задоволят и тези на живеещия с него в едно домакинство пълнолетен низходящ, който няма друго жилище. Забраната на закона да не се притежава повече от едно жилище, ще бъде спазена, ако обезщетеният собственик упражни предоставеното му в чл. 102, ал.1 З. право да се разпореди с единия имот в полза на негов близък от кръга, посочен в закона, по облекчения ред като му прехвърли правото на имотно обезщетение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.05.2014 г. по гр. д. № 3237/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 07.05.2013 г. по гр. д. № 14755/2011 г. на СГС, ГО, І-20 уч. в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Т. Б.-В. и В. Б. В. иск за установяване по отношение на И. Т. К. и Й. Т. П., че са собственици в режим на семейна имуществена общност на апартамент 29 , на етаж 6, в [жилищен адрес] в ж. к. Б., в [населено място] на основание заповед № РД-41-1991/07.10.1986 г. издадена на основание чл. 100 З.(отм.).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: