2
гр. д. № 201/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 247
София, 11.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 201/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С. И. С., А. Г. С. и И. Г. С. са подали частна жалба срещу разпореждане № 100 от 13.03.2012 г. по гр. д. № 490/2011 г., с което Смолянски окръжен съд е разпоредил връщане на подадената от жалбоподателите касационна жалба срещу въззивно решение от 02.02.2012 г. постановено по същото въззивно дело, с което е отменено частично първоинстанционното по гр. д. № 286/2010 г. на Чепеларски районен съд и е отхвърлен предявения от жалбоподателите негаторен иск за премахване на изградена вътрешна тухлена преградна стена в приземния етаж на двуетажната жилищна сграда с идентиф. №№ 80371.243.9000.1 и 80371.243.9000.2 по кадастралната карта на [населено място]; за премахване на изградения в западната част на приземния етаж санитарен възел; за възстановяване на вътрешния вход за избения етаж от към източната част на сградата; за възстановяване на входовете от към двете западни стени на втория етаж и за затваряне входа за втория етаж на сградата от север.
Изводът за недопустимост на касационната жалба е мотивиран с това, че искът е с цена 649.50 лв., определена като ? от данъчната оценка на сградата, която е в размер на 2598 лв. по данни от представеното удостоверение от 08.11.2010 г. при предявяване на иска.
К. довод е за това, че неправилно цената на иска е определена като ? от данъчната оценка, а не в размер на пълната определена стойност на сградата с нея съгласно чл. 69, ал.1, т. 2 ГПК. Прави се довод и за това, че актуалната данъчна оценка на сградата е определена на сумата от 5012 лв., която следва да бъде съобразена при преценка за допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК след изменението й с ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.20100 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. С нормата е установен единствен критерий за допустимост на касационното обжалване и това е цената на иска. Негаторните искове са оценяеми. Цената им се определя от паричната оценка на имота, защита на който се търси. Искът е предявен на 26.11.2010 г. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената на вещния иск се определя от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на имота. С предявяването на иска ищците не са посочили цената му, но са представили данъчна оценка за сградата. Не са упражнили процесуалното право да определят цена на иска по пазарната оценка на имота, поради което тя е определена от съда по правилото на посочената норма – по данъчна оценка.
Изменението на данъчната оценка по време висящността на процеса не е основание за изменение цената на иска. Такава правна възможност не е предвидена от законодателя, аргумент за което е нормата чл. 70, ал. 1 ГПК.
На касационната инстанция също не са предоставени правомощия да обсъжда цената на иска при подаване на касационна жалба.
Въпреки неправилното позоваване на нормата на чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК при преценка за допустимостта на касационнионното обжалване, крайният извод на въззивния съд е законосъобразен по изложените по-горе съображения, поради което не е налице основание за отмяна на обжалваното разпореждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА срещу разпореждане № 100 от 13.03.2012 г. по гр. д. № 490/2011 г. на Смолянски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: