О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 211
София, 07. 05. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 2859/2013 г.
Производството е по чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от С.С. В. Т. П. Г., М. П. Г., И. П. Г. и А. С. Г. срещу определение № 30 от 28.01.2013 г. по гр. д. № 943/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е разпоредено връщане на подадена касационна жалба срещу въззивно решение по гр. д. № 3876/2011 г. на СГС, ІІ г. о. като недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК и е прекратил образуваното по нея производство. К. довод е за необоснованост на извода, че цената на иска е под 5000 лв., тъй като е направен без да е съобразен факта, че имотът се намира в строителните граници на населеното място.
Срещу определението е подадена частна касационна жалба и от В. Г. С., в качеството й на трето лице помагач, с довод, че за това, че неправилно данъчната оценка, представена от ищците е определена за земеделски имот, вместо за урегулиран поземлен имот, какъвто е бил неговия статут към момента на предявяване на иска.
Частните касационни жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани страни.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Срещу касаторите е предявен ревандикационен иск за 108/126 ид. ч. от недвижим имот в землището на [населено място], описан като посевна площ с пространство от 1.910 кв. м. в местността „Локвата, съставляващ имот № … по картата на землището, съгласно решението за възстановяване на ОСЗ, а по скица от 24.10.2007 г. имот пл. № … от действащия кадастрален план. С исковата молба е представена и у-ние за данъчната оценка на имота изх. № 21.19-0028 от 08.01.2008 г. издадена от СО-район Нови Искър, съгласно което оценката възлиза на сумата 205.03 лв. Жалбоподателите не са заявили други обстоятелства относно статута на имота и данъчната му оценка в първото съдебно заседание.
При тези данни обосновано, състав на ВКС, ІІ г. о. е намерил, че цената на иска възлиза на данъчната оценка на имота съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК и тя е в размер 205.03 лв. По делото няма данни касаторите да са повдигали въпросът за цената на иска в проведеното първо съдебно заседание на 09.02.2009 г., когато е направен и доклад на делото.
Въпросът за цената на иска може да се повдига от ответника или от съда служебно най-късно в първото заседание – чл. 56, ал. 1 ГПК отв. (при действието на който е предявен иска). Това процесуално право не е било упражнено от ответниците по иска, сега касатори, поради което цената на иска е останала такава, определена въз основа на данъчната оценка на имота и тя е под 5000 лв.
Правото да се иска промяна на цената на иска е преклудирано поради не упражняването му. Няма законно основание цената на иска да бъде изменена в касационното производство по чл. 288 ГПК.
При така установените данни изводът за недопустимост на касационната жалба с оглед абсолютната процесуална предпоставка, установена в нормата на чл. 280, ал.2 ГПК, е обоснован и законосъобразен. Не е налице основание за отмяната на обжалваното определение, поради което то ще бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 30 от 28.01.2013 г. по гр. д. № 943/2012 г. на ВКС, ІІ г. о.,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: