О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 712
София, 30.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 18 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 42/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Е. Н. К. – М. и В. Д. М. срещу решение от 13.07.2009 г. по гр. д. № 3965/2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 20.07.2006 г. по гр. д. № 2253/2002 г. на Софийски районен съд, с което е уважен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) като е признато за установено по отношение на касаторите и Е. Д. М. , че Л. С. Д. е собственик на 14498/17498 ид. ч. от недвижим имот – апартамент № 1* намиращ се в гр. С., ж. к. “Ф”, бл. 214, вх. Е, ет. 2, с площ от 61.08 кв. м., заедно с избено помещение № 3 и 0.598% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена. С решението е отхвърлено като неоснователно възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН заявено от ответниците по иска, двама от които са сега касатори.
Касационният довод е за недопустимост на иска, поради формирана сила на пресъдено нещо по претенцията на ищеца да е собственик на имота. Развит е довод и за законосъобразност на извода за неоснователност на искането за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената им част по чл. 30 ЗН, въведено с възражението, мотивирано с това, че наследниците на –завещателя не са приели наследството по опис. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК. Изложен е довод, че въпросът за основателността на възражението по чл. 30 ЗН с оглед на това дали наследството е прието по опис, е от значение за точното прилагане на закона, поради това, че задължителната практика на съда, каквато представлява ТР №1 от 2005 г. на на ОСГК на ВКС, е прието след откриване наследството, останало от наследодателя В, през 1986 г.
Ответникът по касация Л. Д. намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да уважи иска по чл. 97, ал.1 ГПК съдът е приел за установено, че общият наследодател В, починал през 1986 г., е направил в полза на внука си Л. Д. завещание на апартамент № 120 в бл. 214 в ж. к. “Ф”. Завещанието е узнато от ищеца през 2001 г. и с протокол от 13.12. с. г. е обявено от нотариус, на когото е представено.
Преди откриване на завещанието наследниците на В. Л. – Й. Д. , дъщеря, и Д. В. М. , син, и внукът Л. Д. е водено дело за делба. С решение по гр. д. № 1200/91 г. на СГС е допуснато извършване на делба между Й наследниците на Д. М. , починал в хода на процеса и наследен от касаторите в настоящото производство: Е. М. , съпруга, В. М. , син, и Е. М. , син, при права ? за първата съделителка и по 1/6 за останалите. По отношение на Л. Д. искът за делба е отхвърлен поради това, че той няма качеството на законен наследник и тъй като заплащането на задълженията по теглен от наследодателя заем за изплащане на апартамента не пораждат за него вещни права, а само облигационно вземане.
При така установените факти съдът се е произнесъл по поставения въпрос за допустимостта на предявения установителен иск. Приел е, че той е допустим, поради това, че с постановеното решение по иска за делба по гр. д. № 1200/91 г. на СГС не е формирана сила на пресъдено нещо по новото заявено придобивно основание от ищеца Д. – универсално завещание направено в негова полза от праводателя В. М. Л.
Този разрешен от съда въпрос е в съответствие с постоянната практика на ВКС относно допустимостта на установителен иск за собственост. Не се прави твърдение, че въпросът е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС или се решава противоречиво от съдилищата, за което следваше да се представят и влезли в сила решения.
Съобразно това настоящият тричленен състав намира, че не е налице предпоставка за допускане касационна проверка на въззивното решение в тази част.
Вторият разрешен от съда въпрос е материалноправен по прилагане нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН. Възражението за намаляване на завещателното разпореждане с размера на запазената част на наследниците по закон, съдът е намерил за неоснователно поради това, че наследодателят на ответниците, като наследник със запазена част, не е приел наследството по опис. Изводът съдът е съобразил с разрешението дадено в ТР № 5/2005 г. на ОСГК на ВКС.
За да се обоснове наличието на предпоставката по т. 1 и 3 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка и по този въпрос се развива тезата, че наследството останало от В. М. Л. е открито през 1986 г. при действието на ЗН преди изменението през 1992 г. и в частност изменението на чл. 14, ал.1 ЗН, по повод на което е прието и ТР на ОСГК № 1/2005 г.
Доводът не обосновава допускане на касационна проверка.
Въззивното решение е постановено през 2009 г. , към който момент ТР на ОСГК на ВКС№ 1 от 2005 г. е в сила и съставлява част от задължителната практика на ВКС. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ то е задължително за органите на съдебната система и за всички изброени адресати до които се отнася, поради което следва да бъде прилагано независимо от това кога са се осъществили юридическите факти, породили правния спор. Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът следва да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона. Към датата на постановяване на въззивното решение приложимия закон включва и ТР на ОСГК на ВКС № 1/2005 г. и съдът е бил длъжен да съобрази правните си изводи с разрешенията дадени в него. При безспорно установеното по делото, че наследникът със запазена част, не е приел по опис наследството и че правото за намаляване на завещателното разпореждане ответници по иска упражняват спрямо ищеца, който не е бил призован към наследяване, законосъобразно е намерено, че основателността на възражението е обусловено от наличието на визирания в закона правнорелевантен факт – приемане на наследството по опис.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.07.2009 г. по гр. д. № 3965/2006 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: