О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 292
София, 08.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 6 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 191/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от А. П. А. от гр. П. срещу решение от 26.10.2009 г. по гр. д. № 1963/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 749/2008 г. на Асеновградски районен съд, с което на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на незастроената част от съсобствения между страните поземлен имот № 0*(стар УПИ-Х-665) в гр. А. по вариант І на заключението от 20.02.2009 г. на в. л. Михайлова (л. 83 от гр. д. № 749/08 г. на АРС). Поддържа се довод за недопустимост на решението, както и за необоснованост на извода при определяне начина на ползване на имота, касационни основание по чл. 281 ГПК. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на решението е направено позоваване на чл. 280, ал. 1 ГПК като се твърди, че въпросът за допустимостта на иска е решен в противоречие с практиката на ВКС, в подкрепа на което са представени определения по гр. д. № 438/2008 г. на V г. о. и по гр. д. № 1/2002 г. на ІV г. о. на ВКС. В изложението, въпреки дадените указания не е направено позоваване на конкретна предпоставка от изброените в т. т. 1-3 на нормата, но от развития довод и представените определения следва, че се поддържа наличие на предпоставката по т. 2 на нормата.
Ответниците по касация не са взели становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
По повод направено искане за спиране изпълнението на решението, настоящият тричленен състав извърши проверка за наличие основание за допускане до касация на обжалваното решение и намери следното:
Установено е по делото, че касаторът, ищец по иска, е собственик на 58% от урегулирания поземлен имот, ответниците С на 8.7%, а ответниците А на 33.3 % , целия с площ от 259 кв. м. В имота е построена триетажна сграда, от която приземният етаж и първия жилищен етаж е собствен на касатора, вторият жилищен етаж е собствен на С. , а третият на А. , които са ги построили на основание отстъпено от касатора право на строеж. Незастроената част от терена е с площ от 136.35 кв. м.становено е по делото, че ответниците имат по един лек автомобил. Паркирането на колите е породило спора за ползването на терена.
Съдът е разпределил ползването след като е обсъдил наличието на помощна постройка в терена, построена от касатора, и навес, построен от ответника С, както и потребността от паркинг за двама от съсобствениците. Въз основа на всички данни и приета техническа експертиза е намерил, че първи вариант от заключението на техническата експертиза представено на 20.04.2009 г. по най- подходящ и удобен начин ще удовлетвори нуждите от използването на свободната, незастроена площ от съсобствения имот.
Касаторът поддържа, че съдът е постановил недопустимо решение. Обосновава твърдението с това, че е възможно формирането на мнозинство, което да определи начина на ползване на общата вещ.
Доводът е неоснователен.
Касаторът е собственик на най-голяма част от терена и той е инициирал производството по администриране отношенията между съсобствениците по повод използването на съсобствения имот поради това, че не е постигнато съгласие за начина, по който да се използва имота. Това правилно е възприето от съда като основание за предявяване на иска. Този процесуален въпрос съдът е решил в съответствие с трайната практика на съдилищата.
Посочените определения на тричленни състави на ВКС са имали за предмет разрешаване на въпроса за допустимостта въз основа на други правопораждащи факти. С определението по гр. д. № 1 /2002 г. е прието, че ищците са собственици на 1/3 ид. ч. от имота, поради което ответниците, като собственици на другите 2/3 са формирали мнозинство и са определили начина на използване на съсобствения имот, с което е обоснован извод за недопустимост на иска. С определение по гр. д. № 438/2008 г. на ВКС, V г. о. е прието, че искът по чл. 32, ал. 2 ЗС е недопустим, тъй като въпросът за използването на съсобствения имот е решен с решение на общото събрание на етажните собственици. Двете хипотези са различни от тази, предмет на въззивното решение, поради което са неотносими към разрешеният процесуалния въпрос за допустимостта на иска от въззивния съд. Касаторът е ищец по иска и собственик на най голям дял от общия имот. Предявяването на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС от него сочи, че между съсобствениците не е постигнато съгласие за начина на ползване на имота, което трайната съдебна практика приема също за основание за допустимост на иска.
От това следва, че не е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
При този изход на искането за допускане касационна проверка на въззивното решение, съдът не следва да се произнася по искането за спиране изпълнението на същото.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.10.2009 г. по гр. д. № 1963/2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.