О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 716
София, 30.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1268/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от “Т” О. , гр. Л. срещу решение от 15.05.2009 г. по гр. д. № 145/2009 г. на Плевенски окръжен съд, с което е обезсилено решение по гр. д. № 388/2007 г. по описа на районен съд гр. Л..
Касационният довод е за незаконосъобразност на извода за недопустимост на иска и неправилно прилагане нормата на чл. 220 ГПК (отм.). В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се съдържа общо позоваване на чл.280, ал.1, т. т. 1-3 ГПК, но не е формулиран съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос, нито е обосновано защо допускането на касационното обжалване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация не са взели становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направения въз основа на нея извод за недопустимост на иска, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване.
Касаторът е предявил срещу Л. Х. , Н. А. , З. А. и “С” О. в н. , гр. П. иск по чл. 97, ал.1 ГПК за установяване, че е собственик на недвижим имот, съставляващ парцел ****, в кв. 164 по плана на гр. Л. с площ от 14130 кв. м. По иска е образувано гр. д. № 52/2006 г. по описа на РС Левски. Делото е присъединено за разглеждане към гр. д. № 388/2007 г. по описа на същия съд с предмет ревандикационен иск за същия имот, предявен от физическите лица срещу касатора. С решение от 06.10.2008 г. е уважен установителния иск предявен от касатора.
С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното като постановено по недопустим иск. Съдът е приел, че спорът за принадлежността на правото на собственост върху имота е решен с влязло в сила решение от 21.06.2004 г., постановено по гр. д. № 176/2003 г. на районен съд гр. Л. по предявен от физическите лица срещу “С. О. гр. П. ревандикационен иск, който иск е уважен. Касаторът се легитимира като собственик на имота на основание сключен по време висящността на спора по иска по чл. 108 ЗС договор за продажба със “С” О. в несъстоятелност. Договорът е сключен на 9.03.2004 г. Въз основа на тези данни съдът е приел, че касаторът като правоприемник е обвързан от силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение.
С решението съдът се е произнесъл и по довода, че праводателят на касатора е дружество различно от обявеното в н. , а сега и заличено от търговския регистър.становил е, че поради множество вписвания на преобразуване на “С” ЕО. и промяна на седалището му от гр. П. в гр. С. и обратно, в регистрите са създадени формално две паралелни регистрации, като едната е съответствала на възстановеното преди заличаването дружество, а другата е съобразена с фазата на производството по несъстоятелност. В резултат на това след приключване на производството по н. и заличаване на вписването по ф. д. № 304/1999 г. с решение от 07.06.2006 г. по т. д. № 43/2001 г., е останало да съществува дружество със същото наименование с регистрация по ф. д. № 12801/2003 г. на СГС.
Процесуалният въпрос е решен от съда при правилно прилагане на процесуалния закон. Не е обоснована нито една предпоставка за допускане касационна проверка на въззивното решение и при проверката за неговата допустимост не се установи да е налице такава, поради което не следва да се допусне до касационнапроверка въззивното решение.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.05.2009 г. по гр. д. № 145/2009 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.