3
гр. д. № 581/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 615
София, 28.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 23 ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 581/2012 г.
Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от Д. К. Ц. частна жалба срещу определение № 572 по ч. гр. д. № 476/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 01.08.2012 г. по гр. д. № 807/2012 г. на Варненски окръжен съд за прекратяване производството по делото поради нередовност на исковата молба.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Касаторът е предявил срещу Д. Г. осъдителен иск за сумата 28962 евро. Като основание на вземането е посочено постигнато споразумение на 20.05.2010 г., в което Г. е признал, че дължи на ищеца сумата 25012 евро, произтичаща от договор за заем за общата сума 39888 евро, сключен през 2003 г. За сумата 7200 евро страните са се съгласили, че тя е платена от ответника Г. на пълномощника Х., но не е предадена на ищеца. В споразумението е постигната уговорка за връщане на дължимата сума, представляваща остатък по договор за заем от 2003 г. на месечни вноски, като за първите 24 месеца вноските ще са от по 250 евро, а след изтичането на този срок, размерът на месечните вноски ще бъде уговорен отново. Поддържа се от ищеца, че до предявяване на иска на 15.03.2012 г. ответникът е изплатил само 13 вноски до 30.06.2011 г., след което е преустановил плащането.
С определение от 14.06.20120 г. Варненски окръжен съд е оставил без движение исковата молба като е указал на ищеца да уточни дали претендира сумата на основание споразумението от 20.05.2010 г. или на основание сключения преди него договор за заем, като уточни и противоречието между уговорения падеж в споразумението – през 2015 г. С молба от 28.06.2012 г. е уточнена исковата молба, в смисъл че исковата сума се търси на основание прекратено плащане след м. юни 2011 г. по сключеното споразумение за ежемесечно плащане. Посочено е, че исковата молба следва да се счита за предизвестие за прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на длъжника и покана за връщане на цялата сума ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. С друга молба за уточнение от 25.07.2012 г. ищецът е заявил чрез повереника си, че споразумението, отразено в съставен за това протокол, сключено между страните, следва да се счита развалено от датата на получаване на исковата молба и че се претендира посочената в исковата молба сума на отпаднало основание.
При тези данни съдът е намерил, че исковата молла не отговаря на изискването за посочване на обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си, и е разпоредил връщането й като нередовна.
Изводът е законосъобразен.
Исковата молба за да е редовна, следва да отговаря на установените в закона изисквания. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК тя трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска.
В исковата молба и в подадените молби за уточняването й се поддържат различни основания за възникване на облигационното задължение. Въведен е и довод за разваляне на договор, с който е поето задължение за заплащане на парична сума до определен срок, поради неизпълнение преди срокът да е изтекъл. Противоречивите твърдения за основанието на облигационната връзка и нейния характер, както и за това, в какво се изразява неизпълнението, към датата на предявяване на иска, обосновано е възприето от съда като неизпълнение на задължението за отстраняване нередовността на исковата молба.
Въззивният съд е възприел изцяло становището на първоинстанционния съд за това, че исковата молба е нередовна и е потвърдил определението за връщането й на това основание.
При проверка на определението не се установи да е разрешен процесуалния въпрос за редовността на исковата молба в противоречие със закона, поради което той не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 572 по ч. гр. д. № 476/2012 г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: