3
гр. д. № 865/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 350
С., 13.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 12 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 865 /2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от П. П. Т. от[населено място] срещу решение от 08.04.2010 г. по гр. д. № 66/2010 г. на Т. окръжен съд, постановено в производство по чл. 247 ГПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 21.12.2009 г. по гр. д. № 190/2004 г. на районен съд[населено място]. Твърдението е за неправилно прилагане на материалния закон. Относно предпоставката за допускане на касационна проверка е направено позоваване на общите предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответницата по касация С. Т. чрез пълномощника си адв. К. счита жалбата за неоснователна, както и че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна продверка на решението, тъй като с него е поправена допусната математическа грешка при изчисляване сумата за уравнение делът на касатора от съсобствения имот, който е разпределен в дял на Т..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и има обжалваем интерес на стойност над 1000 лв. поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване.
С обжалваното решение е отменено решение от 20.01.2010 г. по гр. д. № 190/2004 г. на Т., с което е оставено без уважение искането на С. Т. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение по делото за извършване на делбата на № 174 от 21.12.2009 г. и вместо него е постановено друго, с което съдът е допуснал поправка на решението в частта, с която е определена сумата, която Т. следва да заплати на касатора за уравнение на делът му. Вместо 21 183.72 лв. е определил тази сума на 15 408.14 лв. Допуснал е поправка на решението и в частта, с която след извършено прихващане на насрещни парични задължения окончателната сума, която Т. следва да заплати на касатора е изменена от 12 159.41 лв. на сумата 6 383.83 лв.
В касационната жалба не е формулиран правен въпрос, по който съдът се е произнесъл при неправилно прилагане на материалния закон. Развити са съображения за това дали правилно е математическото пресмятане за определяне сумата, която Т. следва да заплати на касатора за уравнение на делът му.
До делба са били допуснати два имота – апартамент № 9 в бл. 35 в кв. „З.” в[населено място], пазарната стойност на който е определена въз основа на икономическа експертиза на сумата 52000 лв. и лозе, в м. „Драката”, в землището на[населено място] с пазарна стойност от 2000 лв. Делбата е извършена по реда на чл. 292 ГПК като в дял на Т. е поставен апартамента. Сумата за уравнение делът на касатора е определена на 5091.50/17183 ид. ч. от пазарната стойност 52000 лв., която възлиза на 15 408.14 лв. Първоинстанционният съд е определил това вземане на сума 21183.72 лв. и тъй като не е посочил математическия начин на изчисляване, въззивният съд след направени изчисления е намерил, че е допусната математическа грешка, която е поправил, като е определил това вземане на стойност 15 408.14 лв.
В дял на касатора е поставен недвижимия имот – лозе. Тъй като правата на страните в тази съсобственост са равни, то за уравнение делът на Т. съдът е постановил касаторът да й заплати сумата 1000 лв.
Предявената претенция по сметки от Т., произтичаща от вземане за обезщетение за ползване на недвижимия имот и движими вещи съдът е намерил за основателна до размер на 7960.61 лв. или общо задължението на касатора към нея възлиза на сумата 8960.61 лв. След извършено прихващане на основание чл. 103 ЗЗД, първоинстанционният съд е определил дължимата от Т. сума на 12159.41 лв. Въззивният съд е поправил тази сума, след като от 15 408.14 лв. е извадил 8960.61 лв. и е намерил, че след прихващане задълженията на касатора към ищцата, тя следва да му заплати сумата от 6 383.83 лв.
В решението за поправка на основното решение изводите на съда за допусната фактическа грешка в определяне на дължимата за уравнение на делът сума са основани само на констатирана математическа грешка в пресмятането. В него не е разрешен правен въпрос по прилагане на материален закон в противоречие с практиката на ВКС или който се разрешава противоречиво от съдилищата. Въпросът не е и от значение за точното прилагане на закона, поради което не е налице основание за допускане касационна проверка на решението постановено в производство по чл. 247 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.04.2010 г. по гр. д. № 66/2010 г. на Т. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: