4
гр. д. № 1930/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 208
София, 19.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 15 април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1930/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. С. А. е подала касационна жалба срещу решение № 8083 от 05.12.2012 г. по гр. д. № 2973/2012 г. на Софийски градски съд, в частта с която касаторката е осъдена на основание чл. 109 ЗС да преустанови неправомерните действия, с които препятства правото на ищеца А. В., като собственик на обект в сградата, находяща се в [населено място], у „С.” № 49, на свободен достъп до вътрешния двор, като му осигури възможност да преминава през входния стълбище коридор, осигуряващ достъп до този на двора (незастроената част от дворното място, в което е построена сградата). Касационният довод е за недопустимост на иска по чл. 109 ЗС, поради наличието на специален иск по чл. 38 ЗУЕС, от което се поддържа недопустимост и на постановеното решение. Алтернативно се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка, без то да е мотивирано.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Ищецът се легитимира като собственик на един от магазините на първия етаж в сградата, построена в УПИ …, в кв. 229 по плана на [населено място], както и на 45/362 ид. части от общите части на сградата и дворното място, в което тя е построена. Достъпът до магазините в сградата се осъществява от улицата, от където се намират входовете за тях. Към момента на предявяване на иска 06.12.2010 г. касаторката е имала качеството на управител на етажната собственост, но от м. април 2011 г. е избран друг, управител – свидетелката М..
С гласни доказателства е установено, че достъпът до незастроената част от парцела, съставляваща вътрешен двор, се осигурява през стълбището за сградата и чрез две врати, за които ключове са предоставени само на собствениците на апартаменти в сградата, които те са ги заплатили. Касаторът не е имал ключ от тези врати. Касаторката е осигурила достъп през тях еднократно, за да се извърши оглед на фасадната стена на сградата от към двора и с цел да се установи причината за овлажняването й. При повторно потърсено съдействия от нея, тя е отказала да го окаже.
По направено възражение от касаторката за недопустимост на иска, поради това, че се касае за ползване на етажна собственост от един от етажните собственици, съдът е прекратил производството по предявения иск, като е приел, че органът, който е овластен да разреши спорове относно ползването на общите части на сградата, е общото събрание на етажните собственици – чл. 11, ал.1, т. 10 ЗУЕС. Разпореждането за прекратяване е отменено от въззивния СГС, който е намерил, че искът намира правно основание в чл. 109 ЗС и е върнал делото за разглеждане на иска по същество.
В изпълнение на задължителните указания на въззивния съд искът е разгледан като такъв с правно основание чл. 109 ЗС.
Възвивният съд е намерил, че с действията си касаторката пречи на ищеца да осъществява правото си на собственост в пълен обем, включително на свободен достъп до вътрешния двор, тъй като не му е осигурила възможност да преминава през входния стълбище коридор, през който се осъществява достъпа до двора. Тези действия са основание по чл. 109 ЗС за уважаване на иска.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че е разрешен процесуален въпрос за допустимостта на иска по чл. 109 ЗС в случаите, когато спора е породен от начина на ползване на общите части на сградата, които въпроси се решават по правилата на специалния закон. Вторият процесуален въпрос е относно това, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства и не е мотивирал извода си за това с какви действия касаторката пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху общите части на сградата.
Процесуалният въпрос за допустимостта на иска е разрешен в съответствие, с формираната задължителна практика с решения по чл. 290 ГПК на ВКС, в които е прието, че искът по чл. 109 ЗС може да има за предмет и общи части на сградата, в която съществува режим на етажна собственост. С този иск може да се търси защита на правото на собственост, както срещу действия, които възпрепятстват ползването на общите части, така и срещу такива, които го ограничават.
В конкретната хипотеза, обосновано и в съответствие с установената задължителна практика на ВКС е прието, че неоказването на съдействие от страна на управителя на етажната собственост във връзка с използването и поддържането на общите части на сградата и незастроената част от дворното място, което също е в режим на етажна собственост, може да е предмет на иск по чл. 109 ЗС. Установяването, че с действия на един от етажните собственици, който е имал и качеството на управител на ЕС, е възпрепятствано ползването им и осигуряване на достъпа до тях, обосновано е намерено за основание за уважаване на негаторен иск. Разрешеният процесуален въпрос не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение по него.
Не е налице основани за допускане касационна проверка и по втория процесуален въпрос. Въззивното решение е постановено след преценка на всички събрани доказателства и установените с тях факти.
Не следва да се допуска касационна проверка на въззивното решение и на второто въведено основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. За да е налице това основание за касационна проверка, както се приема с разясненията дадени с ТР 1/2009 г. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материалноправен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма, или то се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд. Само по себе си позоваването на основание за допустимост в рамките на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не може да обоснове позитивно решение на касационни съд в рамките на произнасянето по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА решение № 8083 от 05.12.2012 г. по гр. д. № 2973/2012 г. на Софийски градски съд
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
: