6
гр. д. № 853/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1254
София, 22.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 29 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 853/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу решение от 31.03.2011 г. по гр. д. № 415/2010 г. на Ямболски окръжен съд, с което след като е отменено частично първоинстанционното по гр. д. № 1060/2006 г. на Ямболски районен съд е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място], С. Д. С., Т. П. С., М. С. С. и Б. С. С., четиримата от [населено място] и срещу [община] иск по чл. 53, ал.2, изр. 3 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на действащата кадастрална карта 30.08.2005 г. касаторът е бил собственик на:
– на 820 кв. м., заснети към имот с идентификатор № 87374.72.995 ведно със ж. п. отклонение;
– на 230 кв. м, заснети към имот с идентификатор № 87374.72.28 с портиерна;
– на 553 кв. м. заснети към имот с идентификатор № 87374.510.2;
– на 9 кв. м. заснети към имот с идентификатор № 87374.72.996;
– на 113 кв. м. заснети към имот с идентификатор № 87374.72.680;
– на 350 кв. м. заснети към имот с идентификатор № 87374.72.940 и
– на 40 кв. м. заснети към имот с идентификатор № 87374.510.1, вместо като част от имот с идентификатор № 87374.72.677.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] намира жалбата за неоснователна, както и че не са налице релевираните предпоставки за допускане на касационна проверка.
Останалите ответницитe по касация не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че касаторът не се легитимира като собственик на описаните общо 2115 кв. м. към момента на изработване на кадастралната карта, на основание апорт направен от [фирма], [населено място] на 01.07.1994 г., тъй като и той не е придобил този обем права.
От фактическа страна е установено, че през 1982 г. е бил проектиран обект „Складова база за минерални торове” [населено място]. За реализирането му са били отчуждени от АПК-Я. 14 дка земеделска земя. С акт № 12 от 14.12.1987 г. окончателно са трасирани границите на обекта и АПК Я. е бил въведен във владение на 14 дка обработваема земеделска земя по приложен генерален план и скица.
Правоприемник на АПК е фирма [фирма], [населено място] на основание чл. 11, ал. 3 от Указ № 992 от 1989 г., която е прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По искане на нейния ликвидационен съвет с протокол от 17.05.1994 г. комисия при „Регионално управление „Земя и земеползване”, [населено място] е изработила парцеларен план в изпълнение нормата на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, с който са определени нормативно необходимите площи, прилежащи към сградите и съоръженията в имота, като е отреден парцел І с площ от 15.820 дка.
След проведен търг на 19.05.1994 г. от тръжната комисия на [фирма] в ликвидация за описания имот участникът в търга Г. И. Т. е обявен за купувач на обекта „Склад за минерални торове с ж. п. отклонение”, включващ сгради съоръжения и терен от 15 820 кв. м., съставляващ парцел І, извън строителните граници на населеното място. Този имот Т., в качеството си на акционер на касатора е апортирал в капитала на дружеството при учредяването му.
С приета техническа експертиза е установено наличие на разлика в границите на бившия парцел І и сегашния имот с идентификатор 87374.72.677. По парцеларен план бившия парцел І е с площ от 15.820 дка. В действащия кадастрален план имот с идентификатор 87374.72.677 е заснет с площ от 13.838 дка. т. е. колкото е била отчуждена за мероприятието. Установяват и това, че размерът на нормативно необходимите площи, прилежащи към реализираните сгради и съоръжение към 1994 г., когато е изработен парцеларния план, определени въз основа на действалата тогава Наредба за размера на необходимата земя за изграждане на строителни обекти от 1982 г., възлиза на определената с решение № К3-3 от 2.03.1985 г. на Комисията по земята към Н., с което за складовата база са отредени 14 дка.
Експертите намират, че увеличаването площта на имота е в резултат на определянето на нормативно необходимата площ и съобразяване на факта, че по графични данни по западната граница има данни за наличието на шкарп (терен с наклон над 10 градуса). Същите след оглед и преглед на картен и снимков материал са достигнали до извода, че шкарп няма както и, че нивото на съседния имот № 87374.72.27 е на същото ниво, като това на спорния, като няма отразявания за наличието на терен с наклон по-голям от 10 градуса. Намират също, че ако при изглаждане на обекта е имало участък с наклонен терен (шкарп), то той е бил включен в нормативно определената необходима площ от 14 дка, включена в парцел І.
Въз основа на тези данни съдът е прие, че по делото не е установено на какво основание е увеличена първоначално определената площ за стопанския обект. От това е направен извод, че необходимата прилежаща площ на имота е определената съобразно действалите норми за това в размер на 13.838 дка, която приблизително съвпада и са отчуждената от 14 дка. При отсъствието на доказателства за наличие на шкарп, не е имало основание за разширяване на прилежащия терена при съставянето на парцеларния план от 1994 г. до размер на 15.820 дка. В съответствие с установените релевантни факти е прието, че прекратената организация [фирма] не е могла да се разпореди с площ по-голяма от отчуждената и предназначена за мероприятието. П. търг не е породил вещни права за частта от имота, надхвърляща площта от 14 дка, поради което и акционерът Г. Т. не е апортирал имот по-голям от този, който е придобил. Съобразно това на посоченото придобивно основание – апорт, касаторът не се легитимира като собственик на терен извън отчуждения за мероприятието, поради което предявеният иск по чл. 52, ал. 2 ЗКИР с предмет описаните по-горе части от имоти, собственост на ответниците неоснователен.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос следва ли съдът да обсъди прието копие от писмено доказателство, ако не е изискал представянето на оригинала и не го е изключил с нарочно определение от доказателствените средства по делото. Вторият въпрос е за това задължителни ли са указанията на ВКС за въззивната инстанция, на която делото е върнато за ново разглеждане. Третият поставен въпрос е може ли въз основа на констатациите на техническата експертиза да се приеме, че липсва оригинала на документа, от който е съставено копието и е представено по делото.
Първият поставен въпрос не обосновава наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Той не е решаващ за изхода на спора, тъй като изводът за съществуването на спорния факт не е основан на това доказателствено средство, а на установеното с приета техническа експертиза. На следващо място процесуалният въпрос не е решен в противоречие с дадените разрешения в цитираните решения. Обратно то е в съответствие с приетото в решение № 451 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 536/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. , че при липса на изрично искане за представяне на оригинала на документ и на определение на съда, с което се изключва писменото доказателство от доказателствения материал по делото, съдът е длъжен да прецени това доказателство. Наред с това представеното копие от скица, не е единственото доказателство относно това съществувал ли е шкарп в имота. Изводът на техническата експертиза е направен след съвкупна преценка на това доказателство и на останалите – събран картен, снимков и филмов материал, предоставен на експертите.
Не е налице и второто поддържано процесуално нарушение – нарушение на съдопроизводствените правила, поради несъобразяване с указанията на ВКС. Те са били в смисъл да се определи прилежащата площ за изпълненото съоръжение като се съобрази и извършеното строителство след първоначалното му изграждане до момента на съставянето на парцеларния план. Въззивният съд е поставил такава задача на допуснатата тричленна експертиза и тя е дала отговор по нея. Експертизата е била приета като неоспорена. С това релевантните за спора факти са били изяснени, а даденото указание на ВКС съобразено.
Поставеният трети процесуален въпрос не обуславя основание за допускане на касационна проверка. Съдът е основал извода за липса на оригинала, от който е направено копието от скица на парцеларния план въз основа констатираното от вещите лица, че при проверка в общината не се е установило да се съхранява преписка по изработване на парцеларния план. Като е основал изводите си на приетата техническа експертиза съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Техническата документация за строителство и териториално устрояване се съхранява в техническата служба на общините, и въз основа на нея се издават преписи. Допустимо е с техническа експертиза да се установява дали документацията се съхранява в натоварения с дейността по издаването й орган. Касаторът не е оспорил експертизата в тази част не е поддържал, че той съхранява оригинала, от който е съставено копието. На последно място изводът за липса на шкарп на терена не е направен само въз основа на това, че липсва оригинална скица, в който той да е отразен, а въз основа съвкупна преценка и на други доказателства, които не съдържат данни за наличие на денивелация в терена по-голяма от 10 градуса, което да обуславя увеличаване на обслужващата сградите и съоръженията площ.
При този изход на касационното производство касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация [фирма], [населено място] направените разноски за производството в размер на 350 лв., установени с представен договор за правна помощ от 24.06.2011 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.03.2011 г. по гр. д. № 415/2010 г. на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 350 (триста и петдесет) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: