2
гр. д. № /2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 175
София, 17.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 782/2015 г.
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на адв. С. Я. Ч. с искане за допълване на определение № 70 от 20.02.2015 г., постановено по делото, с присъждане на разноските направени за това производство.
Ответникът по молбата [община] я намират за неоснователна поради липса на документ, установяващ плащането на уговореното възнаграждение и списък на разноските. Алтернативно поддържа довод за прекомерност.
След проверка на данните по делото настоящият съдебен състав намира молбата за основателна.
Молителят е бил ответник по ч. гр. д. № 782/2015 г. на ВКС, І г. о., което е образувано по частна касационна жалба на [община] срещу определение № 6 от 06.01.2015 г. по ч. гр. д. № 520/2014 г. на окръжен съд С., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от общината частна жалба вх. № 1864 от 27.11.2014 г.
С определение № 70 от 20.02.2015 г., постановено по настоящото дело, жалба е оставена без уважение като е потвърдено обжалваното определение.
За това производство молителят е направил разноски в размер на 600.00 лв., което установява с представен договор за правна помощ от 27.01.2015 г., сключен с адв. Б. Ч. от АК-Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащането на направените от него разноски. При този изход на частното касационното производство искането за допълване на определението с присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи.
Неоснователен е доводът на [община] за недоказаност на факта на изплащане на уговореното възнаграждение. Съгласно разяснението, дадено с т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, вписването в договора за правна помощ на факта на заплащане на уговореното възнаграждение в брой има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая такова вписване е направено.
Основателен е доводът за прекомерност на възнаграждението. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 във вр. с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за правна помощ и защита в частно производство в случая възлиза на 100 лв. Това е достатъчно и справедливо възнаграждение с оглед правната сложност на производството, в което единственият правен въпрос е бил за това дали оставената без разглеждане частна жалба вх. № 1864 от 27.11.2014 г. е подадена в срок.
Определението, постановено по гр. д. № 782/2015 г. на ВКС, І г. о., ще бъде допълнено с осъждането на касатора [община] да заплати на ответника по касация С. Ч. направените от него разноски за касационно производство в размер на 100 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 70 от 20.02.2015 г. по гр. д. № 782/2015 г. на ВКС, І г. о. като ОСЪЖДА [община] да заплати на С. Я. Ч. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, офис 312 сумата 100 (сто) лева, разноски за касационно производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: