4
гр. д. № 3538/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 356
София, 24.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 18 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3538/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 15.02.2013 г. по гр. д. № 503/2012 г. Шуменски окръжен съд е потвърдил решение от 21.06.2012 г. по гр. д. № 1174/2010 г. на Новопазарски районен съд, с което е отхвърлен предявения от С. Б. М., Б. Х. С., Й. А. Т., С. А. Т., Д. А. Т. и Б. Н. С. срещу Х. М. А. и Н. Х. А. ревандикационен иск за УПИ .., в кв. 23 по плана на [населено място], с площ от 1170 кв. м. и построените в него сгради. Касационният довод е за необоснованост на решението и неправилно прилагане на материалния закон. Поддържа се наличие на основания по чл. 280, ал.1 ГПК, което се обосновава с това, че съдът се е произнесъл по въпросите: 1. дали ответниците са придобили право на собственост върху имота, без те да са направили изрично позоваване на този придобивен способ в срока по чл. 131 ГПК; 2. валидно ли е направено възражението за придобиване на имота по давност, ако в отговора на исковата молба, съставен по чл. 131 ГПК, ответниците не са направили изрично позоваване на този придобивен способ, а само са заявили осъществяването на правопораждащите го факт; 3. ползва ли се нот. акт, съставен по реда на обстоятелствената проверка, с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и 4. по въпроса налице ли е владение по смисъла на чл. 79, ал.1 ЗС, ако установилия фактическа власт върху имота не го е противопоставил на собственика и не е отблъснал неговото владение.
Ответниците по касация намират, че не са налице основания за допускане касационна проверка по поставените въпроси, а по същество че е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Касаторите, ищци по иска, установяват, че са част от наследниците на Б. Ю. Т., починал през 1988 г. Към датата на откриване на наследството той е бил собственик на описания недвижим имот, който е придобил на основание давностно владение, което е установил на 12.08.1953 г. на основание сключен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите. В имота е построил жилищна сграда, стопанска постройка и гараж на основание издадени строителни разрешения. След смъртта му имотът е преминал на основание наследствено правоприемство в наследниците му – Х. Т., син, А. К., дъщеря, О. Ю., син, и С. М., дъщеря. В имота при откриване на наследството е живял сина Х. Т. със семейството си
Владението е осъществявано от него до 1990 г., когато е заминал за Турция. С гласни доказателства е установено, че той е обещал на третото лице Х. С. да му продаде бащиния си имот за сумата 1500 лв., която сума С. заплатил. Плащането преди извършване на продажбата по предвидения ред е мотивирано от заминаването на Х. Т. за Турция с цел посрещане на разходите за това. През 1995 г. С. е сключил неформален договор за продажба на имота с ответниците срещу плащането на уговорената между тях цена и на това основание те са установили владение върху него. През 2008 г. са се позовали на оригинерното придобивно основание давностно владение и снабдили с нот. акт за собственост. Това обстоятелство е станало известно на част от касаторите при направено искане за издаване на скица за имота в общината и това ги е мотивирало да предяват ревандикационния иск, като поддържат че са собственици на имота на основание наследяване и давностно владение.
При така установените факти съдът е приел, че правото на собственост върху имота е преминало в наследниците на наследодателя Х. Т., но те са загубили това право тъй като друг го е придобил. За неоснователно е намерено възражението, че са придобили правото на собственост върху имота и на основание давностно владение, тъй като по делото е установено, че те не са упражнявали такова след 1989 г., тъй като владялите имота и останалите касатори са заминали за Турция. Осъществявалият фактическа власт върху имота е предоставили владението на трето на съсобствениците лице С. на основание устна уговорка за бъдеща продажба на имота и срещу платена цена. С. не е установил фактическа власт върху имота, а е извършвал само действия по стопанисване, тъй като е заживял в съседно [населено място]. Поради невъзможността да се грижи за имота и да го пази е сключил неформален договор за продажба с ответниците. След като владението върху имота е било отстъпено от единия от съсобствениците на имота, който е и живял в него, то не се е налагало до да се противопоставя това владение, обратно този елемент от фактическия състав се счита осъществен. Установеното владение върху имота от ответниците е станало известно и на Х. Т. през 1997 г., когато той се е върнал в България. Той не се е противопоставил на това, тъй като сам го е отстъпил на трето лице срещу заплатена уговорена цена. Съдът е намерил, че владението, осъществявано от ответниците по иска, е продължило в изискуемия се от закона срок и те са придобили правото на собственост върху него.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по първия формулиран въпрос. След като ответниците са се позовали на давностно владение и снабдили с нотариален акт за собственост, факт който е станал известен на касаторите и ги е мотивирал да предяват вещен иск, не е било необходимо ответниците да правят изрично волеизявление за придобиване на вещни права върху имота на това основание в отговора по исковата молба, в смисъла, в който е прието в ТР 4/2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВС. В отговора по исковата молба ответниците са противопоставили възражение, че са установили владение върху имота на основание постигната уговорка със С., който е твърдял, че е закупил имота като е платил цена от 1500 лв. През 1997 г. Й. А. Т., който е син на Х. Т., починал през 2004 г. е идвал в България, посетил е имота, узнал е на какво основание ответниците са установили владение, което създава основание да се приеме, че и наследодателят му е узнал този факт, но срещу него няма направено противопоставяне. След изтичане на десетгодишния давностен срок ответниците са се позовали на придобивния способ давностно владение. В отговора по исковата молба са възразили са, че след 1989 г. ищците не са владяли имота, поради което позоваването им и на давностно владение е неоснователно, а също че те са загубили правото на собственост тъй като друг го е придобил – чл. 81 ЗС. Така заявеното в отговора по исковата молба, недвусмислено сочи на релевиране на довод, че ответникът владее като собственик, което право е придобил на оригинерно основание давностно-владение, за което се е снабдил и с нот. акт. Позоваване на този способ в отговора по исковата молба е направено в срока по чл. 131 ГПК и правилно съдът го е обсъдил при разрешаване на въпроса, кой е носител на правото на собственост върху имота към момента на предявяване на вещния иск. Поставените въпроси №№ 1 и 2 не обосновават предпоставката по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение по тях.
Съдът не се е произнасял по въпроса дали нот. акт, съставен по реда на обстоятелствената проверка, се ползва с материална доказателствена сила. Той е приел, че намерението да се владее имота като свой от ответниците е обективирано в направено волеизявление и пред нотариуса в производство по снабдяване с нот. акт за собственост. Формулираният в изложението въпрос № 3 не е обусловил крайния извод на съда при разрешаване на правния въпрос кой е носител на правото на собственост върху имота, поради което не основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Въпросът налице ли е владение по смисъла на чл. 79, ал.1 ЗС, ако установилия фактическа власт върху имота не го е противопоставил на собственика и не е отблъснал неговото владение също, не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него. Съдът не е разрешавал такъв въпрос. Обратно въз основа на установените доказателства е приел, че с предаване владението на имота в полза на третото лице С., и получаване на уговорената цена, владението върху имота е установено със знанието и съгласието на собствениците, поради което не се е налагало то да се противопоставя на собствениците. Този материалноправен въпрос не е формирал решаващия извод на съда, поради което също не може да бъде определен като обща предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.02.2013 г. по гр. д. № 503/2012 г. Шуменски окръжен съд е потвърдил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: