2
гр. д. № 503/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1089
София, 16.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 18 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 503/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. С. Д. е подала касационна жалба срещу решение от 15.02.2011 г. по гр. д. № 2794/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е извършена делбата на допуснатите до делба поземлен имот № 707, с площ от 3445 кв. м., за който с действащия ЗРП за [населено място] са отредени три УПИ: VІІІ-707, с площ от 1140 кв. м.; ХІІІ-707, с площ от 1075 кв. м. и УПИ ХІІ-707, с площ от 1005 кв. м. Делбата е извършена по реда на чл. 353 ГПК като в дял на М. Д. е разпределен ХІІІ-707 в кв. 49 по плана на селото. На съделителите С. Д., И. Д. и М. Т. е разпределен в общ дял УПИ ХІІ-707 в кв. 49 по плана на с. с. и на съделителите М. Х. Д. И. Г. Д. и Х. Г. М. е разпределен в общ дял УПИ VІІІ-707, в кв.49 по плана на същото населено място с построената в него жилищна сграда на площ от 58 кв. м. К. довод е за неправилно прилагане нормата на чл. 353 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са релевирани доводи, че съдът се е произнесъл по въпросите: приложим ли е способът за извършване на делба чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК след като те не съставляват самостоятелни имоти поради не прилагане на регулацията в срока по § 6 ЗУТ и отпадане на релативното й отчуждително действие; задължително ли е решението на първоинстанционният съд по допускане на делбата, когато с него е допусната делба на неурегулиран имот, а не на отредените за имота УПИ-та, когато регулацията не е приложена; удобно ли е извършване на делбата по този способ след като имотите, допуснати до делба, не са равностойни по стойност и местонахождение. Относно предпоставките за допускане касационна проверка се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросите са решени в противоречие с възприетото в други решения постановени по гр. д. № 942/08 г. на Кърджалиаски районен съд, по гр. д. № 36/2010 г. на Добрички окръжен съд. Позовава се и на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответницитe по касация М. Д., И. Д. и Х. М. намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
От фактическа страна е установено, че предмет на делба са три УПИ в землището на [населено място], съсобствеността върху които е възникнала на основание наследствено правоприемство от наследодателя И. С. Д.. Той е оставил за наследници М. Д. , дъщеря от починал син С. Д.; С. Й. Д., И. П. Д. и М. П. Т. – съпруга и деца от починал сън П. Д. и М. Х. Д. И. Г. Д. и Х. Г. М. – съпруга и деца от починал син Г. Д.. С приета техническа експертиза е установено, че собственият на наследодателя имот пл. № 63 по плана от 1945 г. е бил заснет в плана от 1993 г. с пл. № 707 и за него са били отредени три парцела: VІІІ- 707 отреден за 1140 кв. м. от имота , в който има построена жилищна сграда; ХІІІ-707 с площ от 1075 кв. м., от които 1040 кв. м. от имот пл. № 707 и 35 кв. м. от имот пл. 706, за която част регулацията не е приложена, както и ХІІ-707 с площ от 1005 кв. м. от които 975 кв. м. от имот пл. № 707 и 30 кв. м. придадени от улица, за които регулацията също не е приложена.
Делбата е допусната на имот пл. № 707, за който са отредени трит УПИ като е извършена чрез разпределянето им между съсобствениците по колена. Взето е предвид и обстоятелството, че в УПИ VІІІ-707 и построената в него сграда е живял синът на наследодателя Г. Д., който е извършил и множество подобрения в имота и сградата.
Първият формулиран въпрос – приложим ли е способът за извършване на делба чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК след като те не съставляват самостоятелни имоти поради не прилагане на регулацията в срока по § 6 ЗУТ и отпадане на отчуждително й действие, не обуславя общите предпоставки за допускане на касационна проверка, както и тази по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Неприложеният дворищно-регулационен план, приет по реда на З., след изтичане на срока по § 6, ал. ПР ЗУТ не поражда отчуждително действие за придадените с него имоти. Самият план запазва действието си по отношение на УПИ, към които не се придават части от съседни имоти, както и по отношение на вътрешните регулационни линии на парцелите, които не се променят с придаване на части от съседните им имоти. Прекратяването на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове не означава, че самият парцел не съществува като регулирана териториална единица. То няма за последица отпадане на дворищнорегулационния план или трансформацията му в ПУП или кадастрален план. Такова изрично разпореждане ЗУТ не съдържа, от което следва, че плана запазва своето действие по отношение на създадените с него поземлени единици. Прекратява се само отчуждителното действие на плана в неприложените му части.
В случая регулацията по отношение на УПИ VІІІ-707 е приложена, тъй като той е отреден за част от имот пл. 707. От това следва, че с влизане в сила на заповедта за одобряване на ЗРП регулацията се счита приложена и породила правните си последици – собственикът на частта от имота, за който е отреден парцела, се легитимира като собственика на парцела, сега УПИ. Не прилагането на регулацията по отношение на останалите два УПИ ХІІ-707 и ХІІІ-707, няма за последица отпадането на тези имоти от плана. Регулацията престава да действа само в частта, в която се придава към тях части от съседни имоти. Това е основание за изменение на дворищнорегулационния план по реда на § 8 от ПР на ЗУТ, като се поставят в съответствие вътрешни регулационни линии, за които регулацията не е приложена, по съществувалите граници на имота. Собственикът, чиито имот е бил урегулиран, остава собственика на имота като обекта на това право се привежда в съответствие с границите от последната приложена регулация, а ако няма такава с тази по кадастралния план.
Въпросът е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС, израз на която е ТР № 3 от 2010 г. на СГТК на ВКС, поради което не е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по него. Представените решения на Добрички окръжен съд и на Кърджалийски районен съд няма данни да са влезли в сила, поради което не съставляват практика на съдилищата, което е достатъчно основание да се приеме, че не могат да обосноват извод за наличие на релевираната втора предпоставка за допускане касационна проверка по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Наред с това поставеният въпрос за това запазва ли действие дворищнорегулационния план и в коя част е решен в смисъла посочен по-горе.
Вторият въпрос удобно ли е извършване на делбата по този способ след като имотите, допуснати до делба, не са равностойни по стойност и местонахождение е решен при правилно прилагане на закона и съобразно установената задължителна практика. Предмет на делба са три самостоятелни обекта на правото на собственост. Имотите са равностойни по местонахождение, тъй като са съседни. След смъртта си наследодателят е оставил за наследници трима сина, правата на които в наследството са равни. След смъртта на двама от тях по наследствена трансмисия правата в съсобствеността са преминали в техните наследници съответно съпруга и две деца. Съобразявайки това съдът е разпределил имотите по колена. Отчел е установеното по делото, че наследодателят Г. Д. е живял в УПИ VІІІ-707 с построената в него къща, като е поддържал имота и го е подобрил и е разпределил този имот в дял на неговите наследници. Правилно в съответствие са данните по делото, съдът е избрал способа за извършване на делба чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК. Не е налице предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК следва да се уважи искането на ответниците по нея М. Х. Д. И. Г. Д. и Х. Г. М. за присъждане на направените от тях разноски за производството в размер на 350 лв., което се установява с представения договор за правна помощ сключен на 06.04.2011 г. с адв. Е. П..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.02.2011 г. по гр. д. № 2794/2010 г. на Пловдивски окръжен съд
ОСЪЖДА М. С. Д., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. Б.” № 16 да заплати на М. Х. Д., И. Г. Д. и Х. Г. М., всички от [населено място], [улица], вх. В, ет. 3 сумата 350 (триста и петдесет) лева разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: