2
гр. д. № 466/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 686
София, 03.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 466/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
У. АД, [населено място] са подали касационна жалба срещу решение № 27 от 23.01.2012 г. по гр. д. № 901/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 362/2010 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] П. ревандикационен иск за трафопост със застроена площ от 99 кв. м., представляващ сграда с идентификатор 40909.118.103.4 по КК на [населено място], както и правото на строеж за него и иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 18000 лв. за ползване на имота без основание за времето от 04.08.2007 г. до 04.08.2010 г. касационният довод е за необоснованост на решението и неправилно прилагане на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос представлява ли държавна собственост имот, който е включен в капитала на търговско дружество дори и ако държавата е била единствен собственик на имуществото, включено в капитала на дружеството.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Намира, че не е налице основание за допускане касационна проверка на решението, тъй като поставеният въпрос е решен в унисон с практиката на ВКС.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Установено е по делото, че трафопостът, предмет на иска, е построен през 1982 г. от Строително-монтажен комбинат (С.) – К., въз основа на отстъпено от държавата право на строеж върху държавен имот за жилищен блок и административна сграда и чрез него се е осъществява ел. захранването на новопостроените обекти. През 1990 г. е съставен акт за държавна собственост за построените сгради и трафопоста, в който е отразено, че са предоставени за оперативно управление на С. К..
Няма спор за това, че през 1989 г. на основание Указ 56 е била образувана фирма с държавно имущество „У.”, [населено място], която е правоприемник на С.-К., както и че фирмата през 1993 г. е преобразувана в ЕАД с държавно имущество с капитал: активите и пасивите по баланса към 31.12.1992 г. През 2004 г. дружеството е преобразувано чрез отделяне на пет нови еднолични дружества между. Взето е решение и за промяна в наименованието на [фирма] в [фирма].
Установено е и това, че през 1995 г. е бил съставен акт за държавна собственост на недвижим имот – трафопост 18-А, застроен на 94 кв. м., през 1988 г. с бюджетни средства, който е включен в капитала на Н. – София. През 2000 г. е съставен акт № 274 за частна държавна собственост на основание чл. 148, ал. 1 и 3 ППЗДС за имот: земя от 132 кв. м. и трафопост 18-А, застроен на площ от 94 кв. м. Отразено е в акта, че имота е включен в капитала на търговското дружество „Е. – П. АД. През 2000 г. дружеството се е преобразувало и променило името си в „Е. Б. Е. ОД. С икономическа експертиза е установено, че в дълготрайните материални активи на касатора през 1994 г. не е бил включен трафопоста. Този обект не е включен в предоставения му от държавата капитала и с акта на преобразуването на държавната фирма в ЕАД.
След преценка на доказателствата по делото съдът е намерил иска за неоснователен.
Изводите са обосновани, направени при правилно прилагане на закона. Т. е построен при действието на Закона за енергостопанството (ЗЕ), действал от 12.12.1975 г. до м. юли 1999 г., когато е отменен със ЗЕЕЕ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от закона електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Т. е електрическа уредба по смисъла на § 2 от ПР на закона, тъй като в него се преобразува и разпределя ел. енергия.
След като имотът не е бил включен в капитала на преобразуваното в [фирма] [населено място], той не е придобил правото на собственост върху него на основание чл. 17а от ЗППДОП.
Въпросът за принадлежността на правото на собственост върху трафопост, изграден при действието на ЗЕ от 1975 г. (отм.), е решен при точно прилагане на закона и в съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана с решения постановени по чл. 290 ГПК, едно от които е Р № 300 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 169 /2009 г. на ВКС, І г.о. в което е прието, че относно собствеността на енергийните обекти е въведен принципът да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката – чл. 58 ЗЕЕЕ (отм.), чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЕ. Следва да се има предвид и това, че обектът е бил държавна собственост по разпореждане на закона, при действието на който е построен.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Размерът на възнаграждението следва да се определи при съобразяване нормите на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и това, че касационното производство се е развило само в първата му фаза. Съобразно това съдът намира, че справедливото и достатъчно възнаграждение възлиза на сумата 1762 лв., изчислена върху сумата от 71103 лв., представляваща данъчна оценка на имота, която е и интереса, защитаван по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 23.01.2012 г. по гр. д. № 901/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА У. АД, [населено място] да заплати на [фирма] П. сумата 1762 (хиляда седемстотин шестдесет и двеста) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: