2
гр. д. № 630/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1097
София, 17.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 18 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 630/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма] [населено място] е подало касационна жалба срещу решение № 350 от 25.03.2011 г. по гр. д. № 2445/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение на общото събрание на етажните собственици в[жк], намиращ се в [населено място], ул. „Студентска № 21, обективирано в протокол от 13.01.2010 г. , в частта по т. 1 от дневния ред.
Ответникът по касация Р. И. намира жалбата за неоснователна. Останалите ответници не са взели становище по нея
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да отмени решението на общото събрание в посочената част по т. 1 от дневния ред, съдът е приел, че взетото решение за разпределяне на консумативните разноски за общите части на сградата в размер на 0.54 лв. за 1 кв. м. на месец е в противоречие на нормата на чл. 51 от ЗУЕС.
В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като в правомощията на общото събрание е да определи начина, по който ще се разпределят тези разходи между етажните собственици. Относно предпоставката за допускане касационна проверка се твърди, че съдът се е произнесъл по съществения за изхода на спора въпрос дали нормата на чл. 51 ЗУЕС е от императивен или диспозитивен характер. Този въпрос се определя като решаващ за изхода на спора, а също и от значение за точното прилагане на закона.
С нормата на чл. 51 ЗУЕС е разпоредено, че консумативните разходи и разходите за текущо поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците и обитателите. В този смисъл е и нормата на чл. 9 от ПРУНЕС (отм.). Нормата е с повелителен характер. С нея е определен начина на разпределяне между съсобствениците на консумативните разходи. След като нормата не допуска отклонение от предписаното, то тя е от императивен характер. Нормата е ясна, поради което не се налага тълкуването й. Съобразно това не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация Р. И. направените от него разноски за производството в размер на 300 лв., което се установява с представения договор за правна помощ от 03.06.2011 г., сключен с адв. Л. И. от АК М..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 350 от 25.03.2011 г. по гр. д. № 2445/2010 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Р. Й. И., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ап. 74 сумата 300 (триста) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: