2
Гр. д. № 3290/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 450
София, 07.07. 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 10 юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3290/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
[община] е подала касационна жалба срещу решение от 20.02.2014 г. по гр. д. № 1038/2013 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 7789/2011 г. на Пернишки районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] установителен иск за собственост на трафопост, представляващ съвкупност от сграда и енергийно съоръжение, със застроена на площ от 40 кв. м. с идентификатор 55871.509.901.1 по КК и КР на [населено място] от 2008 г., както и на земята , върху която е построен и върху която е учредено сервитутно право на ползване.
Поддържа се довод за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. ГПК с довод, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси: 1. – при наличието на положителните предпоставки по § 7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА и отсъствието на отрицателната предпоставка по ал. 2 на същата норма, преминал ли е в собственост на общината имота, предмет на спора; 2. ако липсва записване на имота като дълготраен материален актив в баланса на преобразуваното предприятие, преминало ли е правото на собственост върху него в новообразуваното търговско дружество. Допускане до касация се иска и по разрешените от съда процесуални въпроси: 3. за доказателствената сила на счетоводното записване и следва ли страната, която се позовава на това да го докаже, както и длъжен ли е съдът да укаже на страната, че тя носи доказателствената тежест за установяване на този факт; 4. допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материалноправната норма на ал. 2 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че изводът на съда, че спорния имот, не е станал общинска собственост тъй като е била налице отрицателната предпоставка за това – имотът е бил включен в баланса на търговско дружество към момента на влизане в сила на ЗМСМА.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Касаторът е поддържал, че е собственик на имота сграда с предназначение трафопост на основание§ 7, т. 1 ЗМСМА, тъй като този имот е енергийно съоръжение, което обслужва територията на общината.
От фактическа страна е установено, че трафопостът е построен през 1972 г. Предоставен е на Електроснабдяване П. за стопанисване и управление. От 1987 г. е заведен като дълготраен материален актив на предприятието. С приетата икономическа експертиза е установено и това, че е записван като актив и в инвентаризационните описи на дружеството.
В съставеният акт за частна общинска собственост № 2665 от 08.05.2002 г. е отразено, че сградата с предназначение трафопост „ЦВ.Ж.” е построена е през 1987 г. и е включена в капитала на търговско дружество.
От представената форма № 6 за силов трансформатор с фабр. № 55518 , съставена от Електроснабдяване – [населено място], „Електроснабдяване” – [населено място] за Е. район – П., се установява че трансформаторът е монтиран на 20.08.1975 г. в трафопост УКТП „Ц. Ж.”, [населено място] и включен в експлоатация на същата дата. От представения паспорт, съставен за трансформаторен пост УКТП „Ц. Ж.”, [населено място] се установява също, че е въведен в експлоатация на 20.08.1975 г., като са извършени промени на мощностите на съоръженията на 13.01.1987 г. Паспортът е съставен от „Електроснабдяване” – София, „Електроснабдяване” – [населено място] за Е. район – П..
При така установените факти обосновано е прието, че построеният през 1972 г. трафопост и въведен в експлоатация през 1975 г. при действието на Закона за електростопанството от 1948 г. (отменен на 1.07.1996 г. със Закона за енергостопанството обн. В ДВ бр. 95 от 12.12.1975 г.), поради което по аргумент от чл. 2 от закона е станал държавна собственост. Съгласно §1, т. 23 ДР на Закона за енергетиката обн. в ДВ бр. 107 от 2003 г. , той съставлява енергиен обект и е част от единната електроразпределителна мрежа на страната.
По данни от документите, съставени за включването му в експлоатация се установява, че е предоставен за стопанисване и управление на енергийното предприятие Е. район – П.. От това е направен обоснован извод, че при влизане в сила на ЗМСМА е била налице отрицателната предпоставка, визирана в нормата на § 7, ал.1 от ПЗР на закона, поради което не е станал общинска собственост по разпореждане на закона.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия въпрос в изложението: При наличието на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки визирани в § 7, ал.1, т. 7 и ал. 2 ЗМСМА предметът на иска – енергиен обект сграда трафопост преминал ли е в собственост на общината към момента на влизане в сила на ЗМСМА на 17.09.1991 г.
Обосновано съдът е приел, че имотът е бил заведен като актив в счетоводните документи на „Енергоснабдяване” П., въз основа на косвените доказателства – картон и паспорт, отразяващи пускането му в експлоатация и поставянето му под напрежение през 1975 г. и завеждането му в инвентарните книги. Отразяването на дълготрайните материални активи на Енергостопанство – П. към момента на преобразуването му в баланса с обща цифрова стойност, липсата на оборотна ведомост, преценени в съвкупност с останалите непреки доказателства, правилно е обосновало извод, че трафопостът, предмет на иска, е стопанисван от предприятие Енергоснабдяване П. от момента на пускането му в експлоатация през 1980 г.
След като имотът е част от стопанисваното от Енергостопанство [населено място] имущество, то тази предпоставка изключва приложението на §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА и не се налага обсъждане на това дали трафопостът като енергийно съоръжение е обслужвал само обекти на общината.
Вторият поставен в изложението въпрос е за това допустимо ли е съдът при липса на първична счетоводна документация за заприходяване на спорния обект в баланса на електроразпределителното дружество да приеме, че към 17.09.1981 г. му е бил предоставен за стопанисване и управление.
Изводът за предоставяне на стопанисването и управлението на трафопоста на предприятие Енергоснабдяване П. от построяването и пускането му в експлоатация е направен въз основа на установеното със счетоводна експертиза, която е работила по непреки доказателства – предоставени инвентарни книги, водени от Енергостопаство [населено място] и съхранявани от ответника. В съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана с решения по чл. 290 ГПК е прието, че стопанисването и управлението на държавно имущество от държавно предприятие може да се установява със всички допустими от закона доказателства. В този смисъл са и събраните гласни доказателства.
Поставеният процесуален въпрос под № 3 в изложението не обуславя общото основание за допускане на касационна проверка. Съдът е допуснал поисканите от страните доказателства при съобразяване относимостта им с оглед предмета на спора. Д., развит след въпроса, дали събраните доказателства установяват записване на имота в баланса на предприятието, чиито правоприемник е ответника, е въпрос по съществото на спора.
Процесуалният въпрос под № 4 в изложението е за това допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материалноправната норма на ал. 2 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА. По този въпрос има формирана задължителна практика с постановени решения в производство по чл. 290 ГПК (Р № 244 по гр. д. № 99/2009 г. и Р № 96 по гр. д. № 3122/2008 г. на ВКС, І г. о). и решението на въззивния съд е съобразено с нея.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.02.2014 г. по гр. д. № 1038/2013 г. на Пернишки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: