5
гр. д. № 3294/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 413
София, 17.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 9 юли, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3294/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от А. Ц. Н. и Б. Ц. Н., срещу решение № 86 от 21.02.2013 г. по гр. д. № 1088/2012 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено обжалваното пред него решение от 26.07.2012 г. по гр. д. № 6068/2009 г. на Плевенски районен съд, за извършена на делба на допуснатите до делба имоти между касатора и останалите съделители Й. А. Н., Б. Ц. Н. и Ц. Ц. Н., в частта с която на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на Й. А. е възложен в дял имот, съставляващ ? ид. част от урегулиран имот с идентиф. 56722.661.637, целия с площ от 267 кв. м. и първия етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда на площ от 86 кв. м., съставляващ самостоятелен обект с идентиф. 56722.661.637.1. Касационният довод е за необоснованост на извода, че съсобствеността върху този имот е възникнала на основание наследствено правоприемство и че са били налице и останалите предпоставки за възлагане на имота. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответницата по касация Й. Н., чрез процесуалния си представител адв. Н. от ПАК, поддържа, че не са налице релевираните основания за допускане на касационна проверка на решението, както и че те са немотивирани.
При проверка по допускането на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на І г. о. намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното в обжалваната му част относно възлагане на един от допуснатите до делба имоти, представляващ урегулиран имот с идентиф. 56722.661.637, целия с площ от 267 кв. м. и първия етаж от построената в него жилищна сграда на площ от 86 кв. м., съставляващ самостоятелен обект с идентиф. 56722.661.637.1, по КК на [населено място] на касаторката на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
От фактическа страна е установено, че с влязло в сила решение, постановено на 30.03.2010 г. по гр. д. № 6068/09 г. на Плевенски РС, е допуснато да се извърши съдебна делба на описания по-горе имот както и на ? ид. ч. от незастроено дворно място с площ от 880 кв. м. в [населено място], съставляващо УПИ … в кв. 56 по плана на селото; на незастроено дворно място с площ от 360 кв. м., съставляващо УПИ … по плана на същото село и на 9 земеделски имота и 3 залесени таритории (гори). Правата на страните в първия имот са определени на по 1/16 за всеки от ищците – Б. Н. и А. Н. и на по 23/64 ид. ч. за ответниците Й. Н. и Ц. Н.. По отношение на останалите допуснати до делба два имота в [населено място] права на съделителите са определени на по 9/64 ид. ч. за всеки от ищците и по 23/64 ид. ч. за всеки от ответниците. По отношение на земеделските земи делбата е допусната при права по 1/8 ид. ч. за всеки от ищците и по 3/8 ид. ч. за всеки от ответниците.
По делото е установено, че първите три имота, предмет на делба, са били придобити от наследодателите А. Н. Н. и Б. Ц. Н. (дядо и баба на ищците и родители на ответниците) по време на брака им в режим на СИО. Земеделските земи са възстановени на наследодателката Б. Н.. Ищците А. Н. и Б. Н. черпят права върху имотите на основание универсално завещание направено в тяхна полза от дядо им А. Н. Н. за ? ид. част от притежаваното от него имущество.
По отношение на имота в [населено място] ответницата Й. А. черпи права по наследяване и договор за покупко-продажба за 1/3 ид. ч. от имота сключен с майка й Бонка Н. като продавач ( н. а. № 46, т. ІІІ, н. д. 2304/2007 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 26.07.2012 г. по гр. д. № 6068/2009 г. на Плевенски районен съд като делбата по отношение на земеделските имоти е извършена по реда на чл. 347 ГПК. Имотът в урбанизираната територия на [населено място] е поставил в дял на съделителката Й. Н. на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, а урегулираните поземлени имотите в землището на [населено място] в дял на А. Н. на основание чл. 353 ГПК.
Искане за възлагане на имота в [населено място] за задоволяване на жилищни нужди са направили Й. А. и касатора. Касаторката Б. Ц. Н. не е направила искане за възлагане.
При разглеждане основателността на исканията, съдът е намери, че по отношение на Н. не е налице основание по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на имота в [населено място], тъй като към момента на откриване на наследството той не е живял в него. Установено е, че към този момент е имал регистриран постоянен адрес в [населено място].
В имота е живяла ответницата Й. Н., дъщеря на наследодателите и леля на ищците, заедно със своята дъщеря.
Съдът е намери за основателна претенцията за възлагане на Н., по съображение, че по отношение на нея са били налице предпоставки, установени в нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК – правото на собственост да е придобито по наследяване, имотът да е неподеляем, съсобственикът да е живял в имота при откриване на наследството и да не притежава друг жилищен имот.
Допускането на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване се обосновава с позоваване на основанията по чл. 280, ал.1 т. 1, 2 и 3 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за преценка на всички доказателства. Необсъждането на част от тях е довело до нарушаване принципа на равенство в процеса. Вторият въпрос е за това, когато предмет на делба са имоти, придобити по наследяване от различни праводатели, към кой момент се преценява дали направилият искане за възлагане на неподеляемия имот е живял в него – към момента на смъртта на наследодателя, в чието наследство е бил неподеляемия имот, или към момента на смъртта на другия наследодател. Третият материалноправен въпрос е за това, дали ако единият съделител е придобил права върху идеална част от сънаследствения имот на основание договор за покупко-продажба сключен с друг съсобственик е възникнала комбинирана съсобственост, която е пречка за прилагане способа за делба чрез възлагане на неподеляемия имот.
Не е налице основание за допускане касационна проверка по процесуалния въпрос на поддържаното основание – чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдът е обсъдил всички събраните доказателства по делото като ги е преценил поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е определил установените с тях правнорелевантни за спора факти. По отношение на касатора с гласни и писмени доказателства е установено, че след като родителите му са се развели, той се е установил да живее с майка си в [населено място]. По данни от МВР-Сектор „Български документи” през 1992 г. е регистрирал за настоящ адрес – този в [населено място], който е административен адрес на неподеляемия жилищен имот, през 1995 г. е регистрирал настоящ адрес в [населено място], С. град, а през 2000 г. е регистрирал постоянен адрес в [населено място], където е бил регистрирал и през 1990 г. В този смисъл са и показанията на свид. В.. От съвкупната преценка на тези доказателства е направен извод, че касаторът не отговора на изискването да е живял в имота при откриване на наследството от дядо му А. Н., който е починал на 14.03.1997 г.
По отношение на съделителката Й. Н., съдът е приел, че тя е живяла на адреса на делбения имот и пребиваването й през 1997 г. в чужбина на основание командировка с цел специализация, не е основание да се приеме, че тя е живяла на друг адрес.
Вторият материалноправен въпрос също не обуславя основанията по чл. 280 ал. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационна проверка. Той е формулиран некоректно. Съдът е обсъдил доказателствата за това, кой от съделителите, заявили претенция за възлагане, е живял в имота към момента на откриване на наследството на А. Н., от който правопораждащ факт възниква съсобствеността върху неподеляемия имот в [населено място]. При преценка за наличие на основания по чл. 349, ал. 2 ГПК съдът не е обсъждал датата на откриване на наследството на наследодателката Б. Н.. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, поради което не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение, а наличието на поддържаните конкретни основания не е мотгивирано в изложението.
Третият материалноправен въпрос е решен в съответствие със задължителната практика на ВКС формирана както с т. 8 ТР № 1 от 2004 г. така и с решения по чл. 290, ал. 1 ГПК каквито са Р № 86/ от 9.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/ 2011 г. на ІІ г.о., посочено от касатора, както и решение по гр. д. № 81/2011 г. ВКС, І г. о. и решение по гр. д. № 572/212 г. на ВКС, І г. о.
Задължителната съдебна практика приема, че разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост, тъй като имотът остава наследствен за всички тях и в съсобствеността не участват трети за наследството лица. В този смисъл е и възприетото в обжалваното решение.
Неподеляемият жилищен имот, в [населено място], е придобит от наследодателя А. Н. и съпругата му Б. Н. по време на брака им в режим на СИО. След смъртта на наследодателя А. Н. по отношение на неговата ? ид. ч. е възникнала съсобственост по наследяване между преживялата съпруга и останалите наследници по закон от първа низходяща степен. Преживялата съпруга има качеството на наследник по закон и на това основание е придобила 1/6 ид. част от имота. С извършеното от нея разпореждане с притежаваните идеални части от имота в полза на другата наследница Й., нейна дъщеря, не е възникнала смесена съсобственост. Това разпореждане няма за последица прехвърляне права от наследствения имот в полза на трето на лице, което е извън кръга на наследниците. Имотът е запазил наследствения си характер. Изводът в този смисъл, направен от съда, съответства и на духа на закона, който е насочен към това имотът да остане в патримониума на един от съсобствениците по наследяване.
Поддържаното основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като с постановеното тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК е преодоляно неточното прилагане на закона.
Водим от горното настоящият съдебен състав намира, че не са налице релевираните основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
При този изход на касационното производство касаторът ще бъде осъден на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да заплати на ответницата по касация Й. Н. сумата 650 лв., разноски за това производство, установени с договор за правна помощ сключен с адв. Н. Н. от АК-П. на 29.04.2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 21.02.2013 г. по гр. д. № 1088/2012 г. на Плевенски окръжен съд
ОСЪЖДА А. Ц. Н. от [населено място], [улица] да заплати на Й. А. Н. от [населено място], [улица] сумата 650 (шестотин и петдесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: