3
гр. д. № 380/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 479
София, 05.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 3 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 380/2012 г.
Производството е по чл. 247, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от [фирма] и [фирма], [населено място] срещу определение от 24.04.2012 г. по ч. гр. д. № 213/2012 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 14.12.2011 г. на Сливнишки районен съд за оставяне без разглеждане молбата на жалбоподателите за възстановяване на срока за подаване на отговор по исковата молба като подадена след изтичане на преклузивния срок.
К. довод е за необоснованост на извода за просрочване на искането за възстановяване на срок, поради това, че съдът не е констатирал с определение по чл. 140 ГПК изтичането на срока и не е уведомил страните за това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане касационна проверка на определението се обосновава с наличие на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос – дали с получаването на определението по чл. 140 ГПК, страната се счита редовно уведомена по смисъла на чл. 64, ал. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата не е взел становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
По делото е установено, че препис от исковата молба, адресиран до жалбоподателите с указанието за възможност за даване на отговор по нея, е връчен на адв. М. Й. на 16.06.2011 г. Преписът от определението по чл. 140, ал. 1 ГПК, в което е направен доклад по делото и е констатирано, че отговор по исковата молба не е постъпил, е връчен също на адв. Й. на 15.11.2011 г. Установено е по делото, че адв. Й. не е бил упълномощен да представлява ответниците по иска, поради което връчването на съобщенията е било нередовно.
С молба от 5.12.2011 г. адв. Г., пълномощник на жалбоподателите, е поискал да бъде възстановен срока за подаване на отговор от ответниците по иска. Към молбата е представил отговор по исковата молба, наред с това е заявил, че съдебните книжа, адресирани до упълномощителите му, са получени от адв. Й. на 25.11.2011 г., от която дата представляваните от него дружества са узнали за предявения иск и за задължението им да представят отговор в едноседмичен срок и ангажират доказателства във връзка с твърденията си.
По искането за възстановяване на срока районният съд се е произнесъл с определение от 14.12.2011 г. Оставил го е без разглеждане като е приел, че е подадено след срока по чл. 64, ал. 3 ГПК. Приел е, че срокът е започнал да тече на 25.11.2011 г. и е изтекъл на 2.12.2011 г., а молбата за възстановяване на срока е постъпила в канцеларията на съда на 5.12.11 г.
С обжалваното определение въззивният Софийски окръжен съд е потвърдил разпореждането, след като е споделил изцяло изводите за просрочване на искането за възстановяване на срока.
При тези данни не е налице предпоставката на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка по поставения процесуален въпрос – от кой момент е започнал да тече срока по чл. 64, ал. 3 ГПК и следва ли съдът с изрично определение да констатира пропускането на преклудиращ процесуални права срок и да уведоми за това страната.
По въпроса има формирана практика на ВКС с постановени определения, едно от които е представеното от страната – № 367 от 19.06.2009 г. по ч. т. д. № 319/2009 г. на І т о., и поставеният въпрос е разрешен съобразно нея. Констатация за пропускането на срока за подаване на отговор е направена в определението по чл. 140 ГПК и страната е уведомена за него на 25.11.2011 г., когато съдебните книжа, получени от процесуално нелегитимирано лице, са й били предадени, в какъвто смисъл е направеното признание от пълномощника на жалбоподателите, на когото те са връчени. От тази дата за тях е започнал да тече срока за подаване отговор по исковата молба. Отговорът е подадена след изтичането на срока. Също след срока е направено и искане за възстановяването му, въпреки че жалбоподателите са поддържали в молбата, че той не е започнал да тече, тъй като едва на 25.11.2011 г. са узнали за предявените срещу тях искове и възможността да подадат отговор.
Изводът за недопустимост на искането за възстановяване на срока е направен в съответствие с данните по делото. При правилно прилагане на закона и съобразно практиката на ВКС е разрешен и въпросът за това от кога е започнал да тече срока по чл. 64, ал. 3 ГПК, поради което не е налице основание за допускане касационна проверка на обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение от 24.04.2012 г. по ч. гр. д. № 213/2012 г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: