О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 715
София, 30.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от “Б”, гр. С. срещу решение от 01.07.2009 г. по гр. д. № 346/2009 г. на Добрички окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 2411/07 г. на Добрички районен съд, с което е уважен предявен срещу касатора иск по чл. 108 ЗС.
Касационният довод е за необоснованост и законосъобразност на извода, че касаторът не е придобил вещни права върху имота на основание давностно владение осъществявано от 1983 г. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 ГПК. Твърди се, че съдът е разрешил процесуален въпрос относно предмета на иска в противоречие със задължителната пракрика на ВКС ТР №1/ 2001 г. на ОСГК на ВС. Вторият съществен за изхода на спора въпрос е за приложимостта на оригинерният придобивен способ давностно владение, ако то е осъществявано от 1983 г. Твърди се, че въпросът се решава противоречиво, за което се представят и решения на тричленни състави на ВКС.
Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна, а относно предварителния въпрос за допускане касационна проверка поддържат, че не са налице изложените предпоставки за това.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не са налице въведените предпоставки за допускане касационно обжалване.
С оставеното в сила първоинстанционно решение касаторът е осъден да предаде на собствениците, физически лица, собствените им недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в сграда, построена в .. и съставляващи избен етаж с площ от 226.50 кв. м., трети етаж с площ от 141 кв. м. и гараж изпълнен в първия етаж на сграда с площ от 31 кв. м.
Разрешеният от съда процесуален въпрос за предмета на иска и вида на търсената защита съответства на данните по делото. От изложението на исковата молба, заявения петитум “ да възстановите нарушеното ни право на собственот” и от уточнение на иска направено с молба от 12.03.2008 г., в която са конкретизирани обектите в сградата, предмет на иска, и вида на търсената защита – иск по чл. 108 ЗС, исковата молба е била поправена съобразно изискванията на чл. 97 ГПК за редовност и въз основа на нея съдът правилно е приел, че е сезиран с осъдителен иск за предаване владението на собствените на ищците обекти от сградата и за отмяна на съставения в полза на ответника нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание чл. 431, ал. 2 ГПК.
Съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищеца. Той е задължен служебно да определи същата въз основа на заявените обстоятелства и вида на търсената защита. Разрешението на този процесуален въпрос е дадено в съответствие и със задължителната практика на ВКС изразена в ТР № 1/2001 г на ОСКГ.
Вторият разрешен материалноправен въпрос е за това придобил ли е касатора собствеността на обектите на основание давностно владение. Съдът се е произнесъл по него след като е приел за установено, че през 1983 г. от наследодателите на ищците е бил отчужден недвижим имот – земя с площ от 350 кв. м. и двуетажна сграда за обществено мероприятие. След отчуждаването имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на БТС, който на основание издадено разрешение за преустройство на сградата я е надстроил и преустроил. С влязло в сила решение заповедта за отчуждаване е била обявена за нищожна. Съдът е приел, че ищците не са загубили правото на собственост върху имота, тъй като не е бил отчужден и по приращение са станали собственици на надспроения етаж и пристроените площи към първи и втори етаж и разширението на избения етаж.
Доводът за придобиване на сградата на основание давностно владение е намерен за неоснователен по съображения, че не е доказано за времето от 1983 г. до предявяване на иска да е владян от касатора с намерение да придобие вещни права върху него. Фактическата власт върху имота е осъществявана поради това, че имотът му е бил предаден за стопанисване и управление. Правен аргумент за неприложимостта на давностното владение по отношение на този имот е намерено и в това, че БТС е бил със статут на обществена организация, собствеността на която е била част от социалистическата собственост. По отношение на последната давностното владение е било неприложимо по разпореждане на закона – чл. 86 ЗС, първоначална редакция.
По отношение на този разрешен въпрос не е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Представените решения са постановени по вещни искове, в които позоваващите се на давност страни са физически лица, а не обществена организация и при различна фактическа обстановка. Наред с това развитите доводи в касационната жалба са за необоснованост и неправилно приложение на закона по отношение института на придобивната давност, които са основание за касиране по чл. 281 ГПК.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.07.2009 г. по гр. д. № 346/2009 г. на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.