4
гр. д. № 970/2011 г. на ВКС, ГК, І г.о.
ОПРЕД Е Л Е Н И Е
N 197
София, 16.03.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито съдебно заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 970/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. Г. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 174 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 217/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното по гр. д. № 293/2010 г. на Пазарджишки районен съд и спорът е решен по същество като по иск по иск по чл. 53 ЗКИР е прието за установено по отношение на касатора, че ищецът С. Ф. Г. е собственик на имот с площ от 260 кв. м., с форма на триъгълник и повдигнат в жълто на скицата към заключението на в. л. на л. 73 от делото, който неправилно е заснет като част от УПИ VІ-436, в кв. 47 по действащия регулационен план на [населено място].
К. довод е за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. В изложението към касационната жалба са формулирани два процесуални въпроси: – следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и възраженията направени от ответника по иска, за придобиване на вещни права върху спорния имот на основание давностно владение; – при оспорване на констативен нот. акт, представен от ищеца, по установителен иск за собственост, кой носи доказателствената тежест за доказване верността му.
За да уважи иска, съдът е приел за установено от фактическа страна, че придадените 260 кв. м. от имот пл. № 440 към УПИ VІ-446 на ответниците с плана от 1968 г., са завладяни от бившия собственик на имота С. Л. Г. през 1982 г. с поставяне на ограда, но за тях не са били уредени сметките по регулация и не е съставен нот. акт за собственост на това основание, поради което завладяването е без правно основание. Намерил е за неоснователен доводът на ответниците, че наследодателят С. Л. Г., от който праводателката им С. С. Д. черпи права, е станал собственик на спорните 260 кв. м., придадени към УПИ VІ-446 по плана от 1968 г. по давност към 1975 г., когато се е позовал на това придобивно основание и снабдил с нот. акт за собственост по обстоятелствена проверка № 81, т. VІІІ, н. д. № 3535/75 г., тъй като към момента на съставянето му не е бил изтекъл необходимият десетгодишен давностен срок, който най-рано е започнал да тече от 1968 г., когато имотът е бил придаден по регулация към неговия.
Приел е, че този придобивен способ е неприложим и поради това, че по времето на осъществяването му е действала забраната на чл. 59 З. за придобиване на основание давностно владение на реална част от парцел.
За неоснователен е намерен и доводът, че регулацията от 1968 г. е приложена по съображения, че ответниците не са доказали предходният собственик на имота да е установил владение върху придадената част след като са изпълнени изискванията на чл. 134, ал. 3 З. – имотът да е бил зает на законно основание – след снабдяване с нотариален акт за собственост на придадената част и заплащане на паричното обезщетение за имота или чрез въвод във владение. От това е направен извод, че след като последният влязъл в сила планът е от 2001 г., одобрен при действието на ЗУТ, при съставянето му е следвало да бъдат съобразени разпоредбите на § 8 ПР на този закон. Спорната площ е могла да бъде заснета към имота на ответниците, ако са изпълнени изискванията на закона за това, което в случая не е установено.
Ответниците са противопоставили възражение, че праводателят на ищеца Ф. Г. не е могъл да придобие към 1975 г. правото на собственост върху УПИ V-440 и ХІ-440, тъй като тези имоти до приемане на плана от 1968 г. са били части от един цял имот с площ от 3 315 кв. м., заснет с пл. № 700, за който с регулационния план от 1934 г. са били отредени парцел VІІІ-700 за 2600 кв. м. от имот 700 и УПИ VІ- 700, 699, в който участва останалата част от имот пл. 700. Праводателят на ищеца Ф. Г. се е позовал на давностно владение през 1975 г. и снабдил с нот. акт съставен по обстоятелствена проверка № 90, т. VІІ, н. д. № 2884/75 г., когато на този придобивен способ се е позовал и брат му С. Г., наследодател на праводателката на ответниците, към който момент също не е бил изтекъл десетгодишния давностен срок. Д. не е обсъждан в съвкупност с останалите.
В обобщение съдът е намерил, че искът е основателен.
Първият процесуален въпрос обуславя общата предпоставка за допускане касационна проверка на решението, тъй като съдът не е обсъдил събрани по делото доказателства и не е определил правопораждащото значение на установените с тях факти съобразно релевираните доводи на ответниците.
Вторият процесуален въпрос за разпределение на доказателствената тежест при оспорване удостовереното в нот. акт, съставен по реда на обстоятелствената проверка, не е бил предмет на обсъждане от съда. И двете страни по спора са се позовали на едни и същи факти при оспорване на констативните актове съставени през 1975 г. в полза на братята Ф. и С. Г. – това че имотите, описани в актовете, са обособени като самостоятелни с плана от 1968 г., а позоваването на давностно владение е направено през 1975 г., към който момент не е изтекъл десетгодишният давностен срок.
Съдът не се е произнесъл по направеното оспорване на удостовереното в актовете от 1975 г. относно срока на осъществяване на давностно владение и дали продължителността му е достатъчна за придобиване на вещни права върху имота към момента на позоваването на този придобивен способ. Съдът е дължал произнасяне по довода, който е от значение за спора. Този разрешен процесуален въпрос обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка и по него.
В изложението е формулиран и материалноправен въпрос, решен от съда и от значение за решаващите правни изводи за основателност на иска, който е относно това – счита ли се регулацията за приложена, когато придадения с нея имот към е завладян, по определената с дворищн о-регулационния плана от 1968 г. вътрешна регулационна линия е поставена ограда и това състояние е продължило повече от десет години и заварено при изработването на следващия план, в през 2001 г.
Въпросът е решен от съда в противоречие със задължителната практика на ВКС израз на която е ТР № 3 от 15.VII.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК. По този въпрос е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 174 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 217/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 135 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: