3
гр. д. № 231/2011 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 418
София, 05.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от председателя Ж. Силдарева ч. гр. д. № 231/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
К. Н. И. и Л. С. И. са подали частна касационна жалба срещу определение от 07.02.2010 г. по гр. д. № 94/2011 г. на окръжен съд [населено място] съд, с което е потвърдено определение от 02.11.2010 г. по гр. д. № 401/2010 г. на Балчишки районен съд за прекратяване производството по делото поради недопустимост на иска. К. довод е за постановяване на определението без да са взети предвид всички доказателства по делото – подадена допълнителна искова молба за уточняване на първоначалната.
В изложението към касационната жалба е направено позоваване на чл. 280, ал. 1 ГПК без да е обосновано наличието на някоя от изброените в закона предпоставки. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос валидно ли е упражнено правото на иска, след като с допълнителна искова молба е уточнена обстоятелствената част на иска и вида на търсената защита.
Ответникът по жалбата Я. Я. я намира за неоснователна. Останалите ответници не са взели становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Касаторите са предявили срещу ответниците иск с петитум да се отменят съставени по реда на обстоятелствената проверка нот. актове за собственост на недвижим имот с идентиф. 62788.501.263 по плана на [населено място] №№ 34 и 35 от 2009 г. В обстоятелствената част на исковата молба заявяват, че имотът, за който ответниците са се снабдили с нот. актове за собственост, е тяхна изключителна собственост на основание давностно владение, за което през 1987 г. са се снабдили с нот. акт № 96, от 24.12.1987 г., т. ІІ, н. д. № 668/87г. По-късното снабдяване на ответниците с нот. актове за собственост на същия имот обуславя правния им интерес от иска.
Районният съд е оставил исковата молба без движение с разпореждане от 26.05.2010 г. като е указал на касаторите да посочат дали иска да бъде установено по отношение на ответниците, че те са собственици на имотите, т. е. да приведат петитума на исковата молба в съответствие със заявените обстоятелства. Указанието е съобщено на касаторите- ищци на 07.06.2010 г. На 11.06.2010 г. касаторите са подали молба, към която са представили допълнителна искова молба, в която заявяват, че в изпълнение на дадените указания уточняват че искат отмяна на съставените в полза на ответниците нот. актове за собственост. Направили са и доказателствени искания. Балчишки районен съд с определение от 2.11.2010 г. е констатирал, че са предявени недопустими искове за отмяна на нот. актове съставени по реда на обстоятелствената проверка и на това основание е прекратил производството по делото.
Това определение е потвърдено от въззивния съд. В касационната жалба се поддържа, че при преценка за допустимостта на предявения иск съдът не е взел предвид подадената от касаторите допълнителна искова молба, тъй като същата не е била приложена към книжата по първоинстанционното дело. Този довод е неоснователен. Във въззивното частно производство касаторите са представили допълнителна искова молба, която е постъпила в канцеларията на съд на 12.10.22010 г. и заведена с вх. № 4369. С оглед на тези данни отстраняването на нередовностите на първоначалната искова молба е направено значително след изтичане на едноседмичния срок определен от съда, което е станало на 14.06.2010 г., поради което извършването на това процесуално действие ако беше преценено от въззивния съд не би могло да обоснове друг правен извод.
Формулираният от касаторите процесуален въпрос –валидно ли са упражнили касаторите правото си на иска, не е разрешаван от съда и не е съществен за изводите за допустимост на иска.
Същественият процесуален въпрос решен от съда е за това допустимо ли е да се предяви иск за отмяна на нот. акт засобственост на недвижим имот съставен по реда на обстоятелствената проверка. Този въпрос е разрешен в съответствие със задължителната и трайно формирана практика на ВКС, която приема, че отмяната на нот. акт съставен по реда на обстоятелствена проверка е правна последица от уважаване на вещен иск за защита правото на собственост върху същия имот. Предявяването на иск е средство за възстановяване на едно право, когато то е нарушено или за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато е налице интерес от това. При уважаването на осъдителен или установителен вещен иск съдът е служебно задължен да отмени нот. акт съставен по реда на обстоятелствената проверка, който се противопоставя на ищеца.
При проверка на определението не се установи да е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на обжалваното въззивно определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение от 07.02.2010 г. по гр. д. № 94/2011 г. на окръжен съд [населено място] съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.