3
гр. д. № 286/2012 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 354
София, 10.05.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 286/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. В. С. е подал касационна жалба срещу решение от 25.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. на окръжен съд М., с което е потвърдено решение по гр. д. № 452/2010 г. на районен съд М., с което е уважено искането на касатора по чл. 32, ал. 2 ЗС и е разпределено ползването на съсобствен УПИ І-20, в кв. 8 по плана на [населено място], с построената в него сграда. К. довод е за незаконосъобразност на решението в частта, с която е разпределено ползването на жилищната сграда. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса ако сградата не съдържа елементите на жилище, съставлява ли жилищна сграда и подлежи ли на разпределение ползването й между съсобствениците. Твърди, че въпросът е обосновал крайните изводи на съда и е решен в противоречие с ТР № 67 от 1969 г. на ОСГК на ВС, поради което е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка по него.
Ответницата О. М. Л. не е взела становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Установено е по делото, че касаторът, се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. на описания имот на основание договор за дарение, сключен на 25.08.2010 г. с родителите му Ф. П. и В. С., за което е съставен н. а. № 143, т. ІV, рег. № 10182, по н. д. № 521/2010 г. Ответницата по иска О. Л. е собственик на другата ? ид. ч. от имота на основание наследствено правоприемство от майка й П. П., починала през 2009 г. Не се спори между страните относно това, че докато имотът е бил съсобствен между сестрите Ф. П. и П. П., с влязло в сила решение от 29.12.2008 г., по гр. д. № 196/2008 г. районен съд М. е уважил иск по чл. 32, ал.2 ЗС и е разпределил ползването на съсобствения имот – терен и жилищна сграда, прие което е взел предвид и съществуването на построения от касатора гараж в южната част на имота.
Касаторът обосновава правния интерес от иска с твърдението, че са налице нови обстоятелства, като това, че е настъпила промяна в носителите на правото на собственост, както и че в имота не съществува обекта гараж, тъй като е съборен след направено искане от ответницата, основано на това, че се касае до незаконно строителство.
Съдът е уважил иска като е разпределил ползването на съсобствения имот по заключението на в. л. Г., като относно УПИ е възприел единствения предложен вариант и в дял на касатора е поставен терена, оцветен в червено по скицата към заключението, а на ответницата частта от УПИ, оцветена в синьо. Ползването на жилищната сграда е разпределил по вариант първи от заключението, като в дял на касатора е предоставил ползването на помещения оцветени в червено, а в дял на ответницата, тези оцветени в синьо, като е отчел и това, че тя не е изразила становище по кой вариант да се разпредели ползването. За общо ползване от страните са оставени частите от имота и сградата оцветени в жълто, представляващи стълбище, коридор и кухненски бокс, в какъвто е била преустроена остъклената тераса, на етажа и коридор и баня в мазето. По делото не са ангажирани доказателства за установяване използването на имота за задоволяване на жилищни нужди. От посочените в исковата молба адреси на страните се установява, че те живеят в [населено място], което обуславя извод, че имотът се ползва за задоволяване на вилни и курортни нужди.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Намерил е за неоснователен доводът, че сградата няма характер на жилище, след като в нея няма помещение обособено като тоалетна. На основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на решението на районния съд изцяло.
При така установените факти и направените правни изводи, не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Разрешеният от съда въпрос ако сградата не съдържа елементите на жилище (в случая санитарен възел), съставлява ли жилищна и подлежи ли на разпределение ползването й между съсобствениците, е решен при правилно прилагане на закона. Въпросът за това кога е строена сградата и дали е съобразена с действалите към този момент строителни правила и норми, не е предмет на разрешаване в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, което е особено и има за предмет администриране отношенията между съсобствениците по повод ползването на общата вещ. На следващо място изводът за това дали сграда е жилище е фактически, а не правен. Даденото разрешение на въпроса за това подлежи ли на разпределяне ползването на съсобствената сграда, съдът е съобразил с нуждите, за които се използва. Фактите по делото не са сходни с тези обосновали изводите направени в ТР № 67 от 1969 г. на ОСГК на ВС. С него се дава разрешение на въпроса за ползването на съсобственият имот, който е жилище, което се ползва за задоволяване на жилищни нужди само от единия съсобственик, каквито факти в настоящия спор между страните не се поддържат и не са установени. Съобразно това не е налице противоречие между разрешенията дадени в двата съдебни акта, което да обуславя предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. на окръжен съд Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: