5
гр. д. № 386/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 697
София, 03.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 12 юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 386/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Е., Х. Ч., Ш. Е., Е. В. и Н. Е. са подали касационна жалба срещу решение от 17.02.2012 г. по гр. д. № 403/2011 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 63/2011 г. на Кърджалийски РС, с което е признато за установено по отношение на касаторите и останалите ответници, всички наследници на А. А. С., че ищците М. В., М. П., П. П., К. И., Д. П. и П. П. са собственици на поземлен имот с идентиф. 40909.114.940, с площ от 833 кв. м. (стар идентиф. УПИ ІІІ-6525 в кв. 226) по кадастралната карта на [населено място] одобрена през 2006 г.
Касационните доводи са за недопустимост на иска, тъй като от заявените обстоятелства се установява, че се касае за спор за правото на собственост към минал момент, поради което правното основание на иска е по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Направен е довод и за необоснованост и незаконосъобразност на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по съществените за изхода на спора въпроси: валидно ли е решението на поземлената комисия, от което ищците черпят права с оглед състава, в който е постановено и трябва ли то да бъде зачетено от съда; може ли ОСЗ сама да изменя или отменя поставеното от нея решение; може ли съдът да упражни косвен съдебен контрол върху решение на ОСЗ, с което е отказано възстановяване на земеделски имот, ако не е сезиран с искане за това; завършва ли процедурата по възстановяване решението на ОСЗ ако към него не е представена скица.
Ответницитe по касация намират, че не са налице въведените основания за допускане на касационна проверка, а по същество жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не са налице въведените основания за допускане касационно обжалване.
По делото е установено, че ищците са наследници на В. П. В.. В това им качество са заявили за възстановяване земеделски земи, внесени от него в ТКЗС, между които и нива с площ от 2.50 дка в м. „Й. Б.”. С решение от 28.12.1992 г. ОСЗ е отказала да възстанови тази нива по съображения, че се намира в строителните граници на населеното място. С друго решение от 15.01.1997 г. ОСЗ е отказала да възстанови правото на собственост върху този имот и други заявени имоти по същите съображения и до представяне на удостоверение и скица от ТС при общината. На 22.12.2004 г. на П. В. е било издадено удостоверение по чл. 13, ал. 3 ППЗСПЗЗ, от което се установява, че бившия имот с пл. № 1814 заснет в помощния план на имотите, одобрен през 2000 г., е записан на името на П. В., А. Д., С. П. и на общината. Отбелязано е че имотът е частично застроен със сгради от трети лица и че незастрони са само 832 кв. м.
На 16.05.2006 г. В. е бил уведомен, че комисията ще се произнесе по искането му за възстановяване след изработване на помощен план. Помощния план е бил приет с решение по протокол № 2 от 19.03.2009 г. на комисията, назначена за изработването му. Помощния план е изработен по ини;иатива на П. В. на основание чл. 13а ППСЗПЗЗ. През 2009 г. помощния план е изменен като 3е определена застроената част от имот 1814 по реда на чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ, от имота са образувани четири имота като всеки от тях в разписния списък е записан на отделен собственик. Имот № 3 е записан на П. В. като е отбелязано, че от него само 832 кв. м. не са застроени.На 5.11.2009 г. е издадено удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ на В., с отбелязване че в кадастралната карта на м. „Й. ”, одобрена 2006 г. бившия имот е нанесен с идентиф 940 от кадастрален район № 114 и е записан в регистъра на бившите имоти като на наследниците на В.. Към удостоверението е издадена и скица КР-СС-926 на имота.
На 9.11.2009 г. ОСЗ е издала решение № 5976, с което е признала правото на възстановяване на имот с площ от 2309 кв. м., в м. „Й. ”, имот 40909, парцел № 114.940 от кадастрален план от 2009 г.от които 832 кв. м. незастроени и 1477 кв. м. застроени.
Предоставянето на имотът в собственост на касаторите на основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ е узнато от ищците при подаване молба за нанасяне в плана на възстановения им имот. С писмени доказателства е установено и това, че както в помощния план така и в плана на воден синдикат имот № 1814 е бил с площ от 8084 кв. м. и е записан в регистъра към плана на няколко собственици: [община], В. П., А. Д. и С. П.. По делото не е установено имотът да е записван като собствен на наследодателя на касаторите.
Касаторите се позовават на решение от 27.12.2006 г. по гр. д. № 1074/2006 г. на РС-Кърджали, постановено по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, с което им е признато право на възстановяване на общо 20.7 дка земеделски земи, намиращи се в землището на [населено място], която земя не е индивидуализирана по видове, местности и граници. Това е направено в заявлението за възстановяването й подадено до ОСЗ въз основа на влязлото в сила съдебно решение. ОСЗ с решение № 5678 от 11.05.2009 г. им е признаба право на възстановяване на тези имоти и е възстановила в съществуващи граници имот с площ от 800 кв. м., съставляващ имот № 6525 от кадастралния план на града от 2003 г. Решението е постановено въз основа издадено удостоверение от ТС при общината, което не съдържа реквизитите, установени в чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ, които да доказват как са установените старите граници на заявените за възстановяване имоти.
С приета техническа експертиза е установено, че ПУП за регулация и застрояване на[жк]ІІ част е влязъл в сила на 20.05.2006 г. и УПИ ІІІ-6525, в кв. 226 с площ от 833.02 кв. м. , с идентиф. 40909.114.940 по кадастралната карта на [населено място] е записан на наследниците на А. С., а по помощния план от 2000 г. и по този на воден синдикат бившият имот пл. н. 1814 е записан на четирима собственика, между които и наследодателя на ищците П..
Въз основа на това е направен извод, че искът е основателен и доказан. Ищците се легитимират като собственици на имота с решението на ОСЗ от 09.11.2009 г., тъй като предходните не са валидни – при постановяването им органът не е действал в предписания в чл. 60 ППЗСПЗЗ състав и преди постановяването им на комисията не е било представено удостоверение по чл. 13, ал. 4 ЗСПЗЗ.
По отношение решението на ОСЗ, издадено в полза на касаторите, съдът е приел, че то е постановено без да е спазена процедурата за това. На комисията не е било представено валидно удостоверение за актуалното състояние на признатата за възстановяване земя, съобразно изискванията на чл. 11 и чл. 13 и чл. 13а ППЗСПЗЗ.
Не се обосновава от данните по делото доводът за недопустимост на решението, като постановено по не предявен иск. Ищците извеждат легитимацията на собственици от влязло в сила решение на ОСЗ за реституиране правото на собственост, а касаторите не са противопоставили довод, че имотът е идентичен с имот на наследодателя им и че той е бил носител на правото на собственост към момента на обобществяването му.
Вторият въпрос, поставен в изложението, е за допустимостта на косвения съдебен контрол без да е направено искане за това. Въпросът е решен от съда в съответствие със закона и практиката. Искането за възстановяване е направено през 1992 г. по преписката образувана по него са постановени множество решения, поради което съдът е бил служебно задължен да провери валидността на акта, от който ищците черпят права. Изводът за това нищожни ли са решенията на ОСЗ, предхождащи последното, не е решаващ за изхода на спора, тъй като легитимацията на ищците е изведена от последното решение. Следва да се отбележи, че предходните решения не са нищожни, но те не завършват процедурата по възстановяване а установяват обстоятелства, които са препятствали постановяване на окончателно решение. След отстраняването им е взето последното решение, което легитимира ищците като собственици. То е издадено въз основа на удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗТСУ и скица към него, поради което възстановеният имот е индивидуализиран с необходимите белези и решението е породило конститутивно действие. Законът не установява изискване за издаване и на скица на имота към решението на ОСЗ, когато имотът се намира в урбанизираните територии, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон – чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Въпросът за това може ли ОСЗ сама да изменя решенията си не е разрешаван от съда. От данните по делото се установява, че не се касае до изменяване на решенията, както и до същински отказ за реституция, а до не произнасяне с окончателно решение поради липса на достатъчно данни за актуалното състояние на някои от заявените имоти, тъй като при влизане в сила на ЗСПЗЗ са се намирали в строителните граници на населеното място. Изводите на съда за нищожност на тези първи решения са незаконосъобразни, но не са се отразили на решаващите му мотиви, поради което не обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на решението по тях.
Последният въпрос за това, дали решението завършва процедурата ако към него не е представена скица е решен от съда при правилно прилагане на закона. Последното решение е постановено въз основа на издадено удостоверение от техническата служба към което е приложена скица и това удовлетворява изискването за индивидуализиране на възстановяните имоти с белезите за това по актуалното им състояние. Този въпрос също не може да бъде определен като такъв по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторите ще бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация направените от тях разноски за производството, които се установяват от представените договори за правна защита и съдействие, сключени с адв. Д. Д. от АК – К. и възлизат на по 600 лв. за всеки един.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.02.2012 г. по гр. д. № 403/2011 г. на Кърджалийски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Е., Х. Ч., Ш. Е., Е. В. и Н. Е., представлявани от адв. Д. Г. от АК-К., [улица] да заплатят на М. С. В., М. В. П., П. В. П., К. В. И., Д. В. П. и П. В. П., всички със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2 по 600 лв. на всеки един, разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: