6
гр. д. № 467/2014 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 221
София, 09.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 11 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 467/2014 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу решение от 31.10.2013 г. по гр. д. № 767/2013 г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 32 от 28.06.2013 г., поправено с решение от 29.08.2013 г. по гр. д. № 214/2013 г. на Районен съд при [населено място] за признаване за установено по отношение на касатора, че Д. А. П., П. А. П., С. Г. Ч., В. Г. Ч., Г. Н. П., П. К. М., Б. К. Й. и М. К. Й. са съсобственици на основание наследствено правоприемсто и земеделска реституция общо на ? ид. ч. от нива с площ от 50.284 дка, ІІІ категория, имот № 113014 в м. „Т. падина” в землището на [населено място] и ? ид. ч. от нива с площ от 49.870 кв. м., ІІ категория, съставляваща имот № 169012 в м. „Г.” в землището на [населено място]. С решението е осъден касаторът да ревандикира описаните части от имотите и е отменен констативен нот. акт № 27, т. V, рег. № 1680, н. д. № 891 от 15.12.1998 г. за над ? ид. ч. от имотите, който е бил съставен в полза на праводателите на касатора въз основа на решение № 128М/11.09.1998 г. на поземлената комисия при [населено място].
Поддържа се довод за необоснованост и незаконосъобразност на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по съществения процесуален въпрос, допустимо ли е да се отмени констативен нот. акт за собственост, когато в производството по вещен иск за същите имоти не са участвали лицата, в чиято полза е бил съставен. Допустимо ли е ответникът по ревандикационен иск да се позове на изтекла придобивна давност в полза на провадателя му, който не е страна по делото, след изтичане срока по чл. 131 ГПК. Счита, че първият въпрос е решен в противоречие със задължителната практика като се позовава на ТР № 178/1986 г. на ОСГК на ВС и ТР № 3 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по него. По отношение на втория въпрос поддържа, че той обуславя основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на въззивното решение въз основа данните по делото и поддържаните основания за допускане на касация, съдът намери следното:
Установено е от фактическа страна, че описаните два земеделски имота в землището на [населено място] са били възстановени с план за земеразделяне с решение по преписка № 234/1991 г. по описа на ОСЗ в [населено място] на наследниците на Ц. Д. П. и Д. Т. П., като първият е чичо на втория, който е син на починалия му брат Т. .
С решение от 10.02.1994 г. по гр. д. № 1770/1993 г. на Белослатински РС е отхвърлен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от наследниците на Ц. П., като е прието за установено, че възстановените имоти са принадлежали на чичото и на племенника му, тъй като чичото Ц. П. е отгледал племенника си като свой син и е обработвал земите като е зачитал правата на починалия си брат върху тях. Това решение е влязло в сила на 23.12.1994 г., след като е било потвърдено от въззивния Врачански окръжен съд с решение по гр. д. № 322/1994 г.
През 1998 г. наследниците на Ц. П. са се снабдили с констативен нот. акт № 27, т. V, рег. № 1680, по н. д. № 891 от 15.12.1998 г. за собственост на двете ниви въз основан на представено решение № 128М от 11.09.1998 г. на ПК [населено място]. На 07.04.2011 г. са се разпоредили с двата имота чрез продажба в полза на касатора, за което е съставен н. а. № 26, т. ІІ, рег. по н. д. № 211/2011 г.
Наследниците на Д. Т. П. са предявили ревандикационен иск за по ? ид. ч. от двата имота на 02.03.2013 г. Касаторът, ответник по иска, не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Възражение за придобиване на основание давностно владение на правата на ищците върху имотите от праводателите на ответника е направено в първото по делото съдебно заседание.
Въз основа на доказателствата съдът е приел за установено, че ищците се легитимират като собственици общо на ? ид. ч. от описаните имоти на основание земеделска реституция. Касаторът се легитимира като собственик на другата ? ид. ч. въпреки сключеният договор за разпореждане с целите имоти. Този извод е мотивирал с това, че договорът е валиден като сключен в предвидената нотариална форма, но никой не може да прехвърли права, които няма, поради което той е породил правно действие само за правата, които продавачите са имали върху имотите при сключването му. Намерил е, че възражението за придобиване на правата на ищците върху имотите от праводателите на касатора на основание давностно владение е направено след изтичане на срока по чл. 131 ГПК, поради което е преклудирано и не се е произнасял по него. Отменил е съставения в полза на праводателите на касатора констативен нот. акт до размер на ? ид. ч. от земеделските имоти, предмет на спора.
Въззивният съд е сподели направените изводи. Намерил е за неоснователен доводът, че възражението за придобиване на имотите по давност от праводателите на касатора не е преклудирано, тъй като ответникът се позовава на давностно владение, осъществявано от трети на спора лица.
Решението е обосновано и законосъобразно.
Процесуалният въпрос за срока, до който може да се наведат възражения по предявения иск, е разрешен в съответствие с нормата на чл. 131, ал. 1 ГПК и формираната задължителна практика с т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2012 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, която е в смисъл, че възражението за погасяване на вземане по давност, или позоваване на придобивна давност, се преклудира с изтичането на срока за отговор по исковата молба, когато се основава на факти, осъществени и узнати към този момент. По изключение е допустимо да се направи това възражение за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната по обективни причини не е могла да го заяви пред първата инстанция.
Неоснователна е тезата на касатора, че след като в качеството си на ответник по вещен иск се позовава на придобивна давност, изтекла в полза на праводателя му, който не е конституиран като страна по делото, това възражение може да се направи извън срока по чл. 131, ал.1 ГПК. Нормата е от императивен характер и въведения с нея срок е преклузивен. Извън този срок възражение за придобивна давност може да се направи до приключване на първото съдебно заседание ако в това заседание ищецът е пояснил или допълнил исковата молба с обстоятелства, които са нови за ответника.
В случая още в исковата молба ищците заявяват, че имотите са били възстановени на наследодателя им. Сведение за това се съдържа в мотивите на представеното към исковата молба като доказателство решение по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, поради което това твърдение е станало известно на ищеца с получаване на исковата молба и той е могъл в едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК да подаде отговор и да релевира възражението си за придобиване правото на собственост върху частта от имотите, възстановена на наследодателя на ищците, по давност.
На следващо място при установеното по делото, че между ищците и наследниците на другия съсобственик Ц. П. е имало спор за това, на кого е принадлежало правото на собственост върху двата имота към момента на кооперирането им и решението по него е влязло в сила на 23.12.1994 г., най-рано от тази дата праводателите на касатора са могли да установят владение върху имотите за себе си и да го противопоставят на другите съсобственици. Повереникът на касатора е поддържал, че владението е започнало от 1998 г., след снабдяване на праводателите му с констативен нот. акт. Искът срещу касаторът е предявен на 25.03.2013 г., т. е. и спрямо двете дати десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС не е изтекъл.
Вторият процесуален въпрос е за това следва ли да се отмени констативен нот. акт за собственост ако не е предявен установителен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК срещу лица, в чиято полза е бил съставен.
Цитираната разпоредба повелява, че когато съставеният по реда на производството по глава Четиридесет и четвърта на ГПК акт засяга права на трети лица, спорът между тях и ползващия се от акт се решава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаването на иска издаденият акт се отменя.
Удостоверяването на придобитото право на собственост на основание давностно владение става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт.
Когато в производство по вещен иск се оспори удостовереното в нотариален акт, съставен по реда на обстоятелствена проверка, това е основание да се докажат елементите от фактическия състав на оригинерното придобивно основание, които са били възприети от нотариуса и удостоверени в акта, а това са: установяването на фактическата власт върху имота, намерението да се владее за себе си и продължителността на това владение. Касаторът не е релевирал своевременно този довод, поради което и не е ангажирал доказателства за установяването му. В резултат на това удостовереното в акта е опровергано от останалите установени по делото релевантни факти.
В случаите, когато от удостовереното в акта се ползва от приобретателя на имота, праводател на който е лицето, в чиято полза той е съставен, при уважаване на вещен иск срещу него, актът също следва да бъде отменен, ако констатацията в него е оборена.
При този изход на касационното производство касаторът ще бъде осъден да заплати на ответниците по касация Д. А. П., П. А. П., С. Г. Ч., В. Г. Ч., Г. Н. П., П. К. М., Б. К. Й. и М. К. Й., всички представлявани от адв. М. М. от В. АК направените от тях разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договори за правна помощ и разписка за плащането им от 17.12.2013 г., възлизащи на сумата 800 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.10.2013 г. по гр. д. № 767/2013 г. на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА от [фирма], [населено място] да заплати на Д. А. П., П. А. П., С. Г. Ч., В. Г. Ч., Г. Н. П., П. К. М., Б. К. Й. и М. К. Й., всички представлявани от адв. М. М. от В. АК, с адрес за призоваване [населено място], [улица] сумата 800 (осемстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: