2
гр. д. № 785/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 31
София, 17.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 14 януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N 785/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. М. Х. от [населено място] е подала касационна жалба срещу решение № 1105 от 05.06.2012 г. по гр. д. № 779/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което след като е отменено първоинстанционното от 30.05.2010 г. по гр. д. № 2603/07 г. на Варненски районен съд, в частта, с която допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан, е постановено друго, с което е поставен в дял на М. Г. Х. и Г. М. Х., наследници на починалия в хода на процеса М. Т. Х., първия етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ .. по плана на [населено място], с адм. адрес кв. А., [улица] с обща застроена площ от 117.50 кв. м., ведно с две избени помещения, разположени в северозападната част на сградата на площ от 12.80 кв. м.; ? ид. ч. от таванско помещения, ? ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, съставляващо УПИ 421, идентичен с парцел ХХ-…, в кв. 131 по плана на 28 м. л. на [населено място], както и разположения в северозападната част на сградата гараж с площ от 16.13. кв. м., като за уравнение на дяловете е осъдил М. Х. и Г. Х. да заплатят на С. Т. М. сумата 86 666.67 лв. ведно със законната лихва.
Касационният довод е за необоснованост на извода, че имотът, допуснат до делба, е неподеляем. За незаконосъобразно е намерено решението относно това, че в дял на двете съделителки е поставен както първия жилищен етаж, така и гаража, допуснат до делба. Мотивиран е с твърдението, че той не е прилежаща част към жилището, а самостоятелен обект на правото на собственост, което е основание да бъде поставен в дял на касаторката. В изложението към касационната жалба, подадено на основание чл. 284, ал. 3 ГПК, се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата по въпроса дали гаражът е самостоятелен обект на правото на собственост или е прилежащ обект към жилището.
Ответницата по касация С. М. намира жалбата за неоснователна. Счита, че въпросът дали първият етаж и помещенията изпълнени в приземния, описвани като гараж и две избени помещения, представляват едно единно цяло, е разрешен с влязлото в сила решение за допускане на делбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
С решение № 3761 от 28.12.2007 г. по гр. д. № 2603/2007 г. Варненски районен съд е допуснал да се извърши делба между касаторките и С. М. на съсобствения между тях недвижим имот, представляващ първия етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ … по плана на [населено място], с адм. адрес кв. А., [улица] и с обща застроена площ от 117.50 кв. м., ведно с две избени помещения, разположени в северозападната част на сградата на площ от 12.80 кв. м.; ? ид. ч. от таванско помещения, ? ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, съставляващо УПИ 421, идентичен с парцел ХХ-.., в кв. 131 по плана на 28 м. л. на [населено място], както и разположения в северозападната част на сградата гараж с площ от 16.13. кв. м., при права 1/3 ид. ч. за първите две и 2/3 за С. М.. Решението е постановено при безспорно установеното по делото с техническа експертиза обстоятелство, признато и от страните, че в приземния етаж в северозападната му част не са изпълнени проектираните две избени помещения и гараж, а в пространството, отредено с архитектурния проект за тях, е изпълнен обект за живеене, със застроена площ от 53.50 кв. м., състоящ се от антре, две стаи, кухня и баня и тоалетна, който не отговаря на нормативно определените изискванията за жилище, тъй като е с ниво на пода разположено на 0.30 см. под нивото на терена и със светла височина от 2.20 м. Така установения факт не е бил съобразено при определяне на имота, който следва да се допусне до делба. Решението за допускане на делбата е влязло в сила като необжалвано.
Решението за извършване на делбата, постановено на 30.05.2010 г. по гр. д. № 2603/2007 г. на В. и потвърдено с решение от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1006/2010 г. на В., с което на основание чл. 288, ал. 1 ГПК отм. имотът е бил изнесен на публична продан, е било отменено с решение по гр. д. № 1100/2011 г. на ВКС, ІІ г. о. Съображенията на съда са били за това, че въззивния съдът не се е произнесъл по направените от съделителя М. Х., починал в хода на производството и заместен от наследниците му, сега касаторки, претенция за възлагане на имота на основание чл. 288, ал. 3 ГПК отм.
С обжалваното въззивно решение, съдът е обсъдил претенция за възлагане на имота и е намерил, че тя е заявена в преклузивния срок и е основателна. Приел е за установено въз основа на събраните гласни доказателства, че М. Х. е живял със семейството си в имота към момента на смъртта на неговите наследодатели Т. Х. С. – 17.02.1996 г. и З. М. С. – 27.08.1995 г., като е обитавал процесния първи жилищен етаж от сградата. В проведеното съдебно заседание на 20.05.2008 г, което е било първо след допускане на делбата, на основание чл. 109, ал. 4 ГПК отм. е било прието за безспорно установено между страните, че касаторките ползват първия жилищен етаж от сградата, а С. М. ползва избените помещения и гаража, които са преустроени в жилище. Изводът за основателност на претенцията за възлагане на имота е основан и на установеното, че наследодателят М. Х. не е притежавал друг жилищен имот към момента на откриването на наследството. Съобразно това съдът е възложил допуснатия до делба имота на касаторките.
С решението съдът се е произнесъл по въпроса за поделяемостта на допуснатия до делба имот, който е описан като състоящ се от първи жилищен етаж, две мазета и гараж в сутеренния етаж, в съответствие с доказателствата по делото. Във втората фаза на делбата, съдът следва да се произнесе относно поделяемостта на допуснатия до делба имот. Съобразено е обстоятелство, че предвидените по архитектурния проект, въз основа на който е издадено разрешение за строеж на 24.09. 1973 г. и сградата е изпълнена, двете изби и гараж в северозападната част на сутеренния етаж са преустроени в жилище, без за това да е одобрено изменение на архитектурния проект. То не е със статут на самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като не отговаря на изискванията за такъв, установени със строителните правила и норми, действали към момента на изграждането му през 1973-1974 г. и действащите към момента на извършване на делбата. От това е намерено, че не съществува обект гараж като самостоятелен такъв, а допуснатият до делба имот е неподеляем. Наред с това изводът е в съответствие и с приетото в задължителната практика на ВКС, каквато е решение № 269 от 27.01.2011 г. по гр. д. № 1329/2010 г. на ВКС, І г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, че гаражът е принадлежност към жилището, когато го обслужва.
В цитираното решение е разгледана хипотезата, когато гаражът се намира в дворно място, застроено с основна жилищна или вилна сграда и представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 43 ал. 3 ЗУТ. Първият етаж от сградата, предмет на делба, е част от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в държавен имот, на основание отстъпено в полза на наследодателя на страните и трето лице право на строеж, като в сутеренния етаж са проектирани мазета и гаражи. И в тази хипотеза ако гаражът беше изпълнен, той следва да се третира като обслужващ жилището и не може да се разпределя в самостоятелен дял или за уравнение на дяловете. Разпределянето му е и обективно невъзможно поради това, че фактически не съществува, тъй като предвидената за изграждането му площ, заедно с тази за мазетата е изпълнена като жилище, което не отговаря на строителните правила и норми и не може да бъде самостоятелен обект на гражданския оборот.
Поставените в изложението въпроси, обусловили решаващите изводи на съда относно поделяемостта на имота и начина на извършване на делбата, са разрешени в съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана с решение, постановено в производство по чл. 290 ГПК, не е налице основанието по чл. 288, ал.1, т. 1 ГПК за допускане до касационна проверка на въззивното решение.
При този изход на касационното производство, касаторките следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да заплатят на ответницата по касация направените от нея разноски за производството, които възлизат на 950 лв., установени с договор за правна помощ без дата, сключен с адв. П. П. и представен с отговора по касационната жалба на 20.09.2012 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1105 от 05.06.2012 г. по гр. д. № 779/2012 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. М. Х. с ЕГН [ЕГН] и М. Г. Х. с ЕГН [ЕГН] и двете от [населено място], [улица] да заплатят на С. Т. М. от [населено място], ул. М.” № 52 а сумата 950 (деветстотин и петдесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: